Софийската община ще продава чрез конкурс осем градски тоалетни. След 10 години те може да бъдат преустроени в нещо друго, но до тогава основният предмет на дейност трябва да бъде запазен.

Бедните вместо парични помощи за отопление можело да получат брикети, направени от слама. Екологичното министерство търси кой да произведе тези брикети. Изгодата е двойна - никакви пари за бедните, а и през лятото догодина вместо да палят стърнищата, селяните може да събират сламата и да я предават във фабриката за брикети. Чисто (в смисъл екологично) и просто! Също като консервите с изтекъл срок на годност, които се раздаваха като помощ на майките при предишното правителство.

Тези осем градски тоалетни звучат едновременно нашенски, модерно и някак библейски - като седем мършави крави. В



общото политико-икономическо безвремие,



което ни обгръща, те все пак са някак конкретни. Дали сумата от продажбата им може да бъде някакъв аргумент пред Международния валутен фонд?! Да настояваме ли за прозрачна продажба на тоалетните "ан блок", или пък да ги обвържем поотделно с микрокредитирането в размер на 5 000 лева. Една тоалетна плюс 5 000 лева безлихвен кредит е инвестиция, която ще се изплати за около три години при 137 посещения на ден при еднократна цена на услугата 0.20 стотинки.

Разбира се на макроикономическо ниво има някаква обвързаност между храносмилателната и отделителната система при човека. Т.е. при редовно хранене и редовно разположено във времето ходене по нужда на 137 граждани, времето за печалба ще дойде точно след около 750 дни. Вероятно ще е необходима и още една малка инвестиция за оборудване на тоалетната с печки, които горят екологични брикети от слама. В противен случай - ако намесим фактора топлофикация - не се наемам да изчисля инвестицията, защото той е твърде променлив и прекалено много се влияе от политическата конюнктура.

Ако за бъдещия собственик на тоалетната нещата вече изглеждат горе-долу ясни, остава открит



въпросът с редовното хранене на тези 137 граждани,



които евентуално ще се ползват от услугата градски нужник.

Няма да минем само с икономически параметри - ще трябва и някои морални постулати като "приятел в нужда се познава".

Новите управляващи само ще спечелят, ако си признаят честно и почтено, че нямат отговор на доста въпроси - нито сега, нито когато му дойде времето. Особено в областта на икономическото говорене. В политиката - вече научихме - всичко е мълчание.

Ако не го направят, ако продължат да се оправдават с наследството на Иван Костов, или с войната срещу световния тероризъм, то и цялата им икономическа патетика от тук насетне ще прилича на моите скромни разсъждения за изгодността на инвестицията в градска тоалетна. И осемте градски тоалетни и седемте мършави крави - все на нас чакат. Както и при Муравей Радев, така и днес повечето обикновени българи не откриват себе си по никакъв начин в това, което се случва. Съвсем естествено те предпочитат да се движат в скалата на обещаните очаквания "вервам му - не му вервам", вместо да повярват на себе си.