Водещият на култовото предаване "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян интервюира Андрей Луканов през юли 1990 г. Това е малко след като БСП е спечелила първите демократични избори на 10 юни и има мнозинство в парламента. Президентът-председател Петър Младенов току-що е подал оставка под натиска на опозицията заради прословутата реплика "По-добре танковете да дойдат", за която се твърди, че е произнесена 8 месеца по-рано, на 14 декември 1989 г., когато новосъздаденият СДС бе окупирал Народното събрание с искането да падне член 1 на конституцията - за водещата роля на БКП. В това горещо лято на Луканов също предстои да подаде оставка като премиер. Целта му е да се състави коалиционно правителство, в което освен победилата БСП да влязат и другите две парламентарни сили - СДС и БЗНС. За целта социалистите са склонни да отстъпят и поста държавен глава. Както е известно, тази част от преговорите минава успешно - през август парламентът избира лидера на СДС Желю Желев за президент. Съгласие за правителство обаче не се постига и през септември Луканов съставя червен кабинет. В края на ноември подава оставка и през декември е гласувано т.нар. правителство на националното съгласие начело с Димитър Попов, в което влизат министри от БСП, СДС и БЗНС.

5 години след разстрела на Андрей Луканов публикуваме част от разговора му с Кеворк Кеворкян поради актуалността на "рецептите", дадени преди 11 години.





- За да не дойде митинг на опозицията тук, принуден съм да задам следния въпрос. Слушам ви и си казвам: Ако вие не желаете да съставите еднопартийно правителство, къде ще бъде тогава изходът от кризата, кой трябва да се ангажира с отговорността за тази криза?

- Нас ни упрекват в това, че бягаме от отговорност или по-скоро, че искаме опозицията да сподели с нас отговорността за непопулярните мерки, които неизбежно ще трябва да се вземат. Аз мисля, че не става дума нито са бягство от отговорност, нито за споделяне на отговорност, а става дума за обща отговорност пред България. Сега се говори за криза и действително имаме криза, изборите за президент буксуват, не е ясно какво правителство ще имаме, загубихме много време след изборите, в парламента се създава много често напрегната, непарламентарна бих казал обстановка, извън парламента се множат формите на натиск, понякога от ултимативен натиск върху парламента. Т.е. ние сме изправени пред много сериозна, трудна ситуация.

Мисля, че в тази ситуация не трябва просто да говорим за избор на една или друга личност, за разпределение на постове, за разпределение на отговорности между трите елемента на властта - парламент, президентство, правителство. Не трябва и просто да говорим за компромис като изход от ситуацията, а трябва да говорим за исторически компромис, за такъв компромис, който ще позволи да сплотим нацията за решаване на нейните основни проблеми днес. Това е преди всичко поляризацията. Ако ние вървим по този път, по който сме тръгнали доста ускорено, аз имам сериозни опасения за гражданския мир у нас.

Второ, ние трябва да проведем стопанската реформа, а това иска усилията на целия народ. Ако ние, политическите сили, разделяме народа, противопоставяме едни части на народа на други, или народа на правителството, или част от народа на правителството, или президентството на правителството, правителството на президентството, комисии в парламента на изпълнителната власт, мисля, че доникъде няма да стигнем.

И трето, не вярвам тогава, че ще получим международна подкрепа. С тази тема много се спекулира и често тя се интерпретира в друг аспект - коя партия ще бъде на власт. Не там е проблемът, проблемът е дали ще покажем ние, България като държава, като общество, че сме в състояние да се мобилизираме и да се обединим в името на някакви важни общонационални цели и в състояние ли сме да гарантираме минимална стабилност на политическия и стопанския, социалния живот. Ако ние това извършим, ако ние покажем, че реформите за нас не са лозунг, а са цел, която преследваме упорито, последователно и реално, аз лично не се съмнявам в международната подкрепа. В противен случай едва ли някой би ни се притекъл сериозно на помощ. А ние се нуждаем от тази помощ, трябва да ни е ясно, че България не може да излезе от ситуацията, в която се намира, без да получи такава подкрепа.

- Добре, но казаното от вас може да бъде резюмирано и така: опозицията трябва да направи компромиси, но опозицията тогава ще иска някой да понесе истинската отговорност... - За партията е много важно сега да поеме отговорността. И не еднопосочно, не става дума само за негативната част, тя трябва да поеме цялата, в т.ч. и онази отговорност, която има отрицателен знак. Оттук нататък обаче важното е бъдещето, важно е какво ще правим и това бъдеще не е свързано само с грешките, допуснати в миналото. Ние навлизаме в един нов свят и в политически, и в стопански план, ние се интегриране със света, тъй че проблемите, които трябва сега да решаваме, не са само проблеми, наследени от миналото, това трябва да се разбере. И още нещо: за да се стигне до такъв исторически компромис, усилия трябва да направят всички. И в нашата партия, и сред нашите избиратели има хора, които смятат, че щом сме спечелили изборите, не трябва да правим никакви отстъпки. Хора, които казват: никакво сътрудничество с комунисти-социалисти, никакво сътрудничество с БСП, има и сред поклонниците на СДС. Онези обаче, които притежават достатъчно патриотизъм и здрав разум, трябва да се обединят. И това е моята теза, аз с това не казвам нищо против едните или другите, но мисля, че крайностите в нашето общество днес са главната пречка, за да постигнем решение на проблема за властта.



----------------------

Всички днешни успехи и провали на България по един или друг начин се коренят в началото на прехода - в 10 ноември 1989 г. и първите месеци след тази дата. Затова и до ден днешен Андрей Луканов присъства в българската политика, независимо че шайка политически маниаци и крадци прекъсна живота му. Присъства и с ликвидираната ДС, и с политическата свобода, и с гражданския и етническия мир... Присъства и с изкривения модел на приватизация, и с недореформираната БСП, и с кризата на лявото...

Но същевременно го и няма, няма го вече 5 години и това може би е единствено същественият факт за всички, които го обичаха.

Андрей Райчев

Кънчо Стойчев