|
------------
Получи се така, че изборът на кандидат за ръководен пост в независима по принцип институция като централната банка трябва да стане в условията на предизборна ситуация. И това засили политическия привкус, който и без това присъства - подуправителите се предлагат от управителя на БНБ, но парламентът ги одобрява. Останалите трима членове на управителния съвет на БНБ се назначават от президента.
Поне досега изборът на подуправител на централната банка не е бил повод за остри дебати между депутатите. А сега политическите разминавания не закъсняха. По всичко личи, че управляващата група ще застане зад Димитър Костов. От БСП и ДПС също заявиха, че ще го подкрепят. Новото време заявиха, че ще обсъдят предложението, а представителите на ОДС твърдо се противопоставиха на кандидатурата на Костов. Мотивът им - бил е финансов министър в правителството на Жан Виденов, което се свързва с разразилата се икономическа и финансова криза от втората половина на 1996 г. Тук би могло да се размисли доколко отговорността за тези събития е персонална.
Иван Искров обаче е непреклонен в избора си и явно няма да отстъпи от предложението си. "Твърдо подкрепям кандидатурата на Димитър Костов, защото е честен човек и добър професионалист. И ако трябва, ще изчакам до следващия парламент, за да бъде избран той", заяви управителят на БНБ пред в. "Сега".
Въпреки споровете
Костов е консенсусна фигура
И професионалният му път досега показва, че в негово лице управляващите са виждали експерта, а не привърженика на една или друга политическа партия. Той беше заместник на финансовия министър Иван Костов в правителството на Филип Димитров, а няколко години по-късно - министър на финансите в кабинета на Жан Виденов. Междувременно бе и първи зам.-министър на финансите в коалиционното правителство на Любен Беров. Освен това той е бил член на комисията по външния дълг (когато беше решено емитирането на брейди-облигациите), член на Пленарния съвет на БНБ (1991-1997 г.) и управител за България в Световната банка.
Банкерите единодушно застанаха зад своя колега
"Ние като банкова общност искаме да изразим нашата подкрепа за него като професионалист и етичен колега. Останалите неща са от "друга опера" и ние нямаме нищо общо с това", заяви новият председател на Асоциацията на търговските банки (АТБ) Левон Хампарцумян. Той наследи поста от Димитър Костов, който се оттегли по свое желание. Обяснението му бе, че приемайки предложението за подуправител, в личен план го чака период на несигурност (не е ясно решението на парламента) и не желае да я пренася в дейността на асоциацията.
Индикатор за доверието и уважението на банковите среди е и фактът, че Костов беше шеф на АТБ. А това е организацията, която защитава интересите на кредитните институции в диалога с правителството, централната банка и др. Авторитетен чужд инвеститор като "Алианц" преди повече от пет години изрази оценката си за неговия професионализъм, избирайки го за изпълнителен директор на ТБ "Алианц България".
На поста на подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банково", се гледа повече като на професионална длъжност, отколкото като на податлива на конюнктурни решения позиция.
Една от основните задачи на новия подуправител
ще бъде да завърши преструктурирането на системата за картови разплащания БОРИКА (чиято приватизация започна преди две седмици) и да осигури безпроблемното обновяване на счетоводните системи на банките във връзка с международните изисквания. Освен това този подуправител ще представлява България в Европейската система от централни банки (ЕСЦБ). С подписването на договора за присъединяване на страната към ЕС тя автоматично получава статута на наблюдател в Европейската централна банка. Мандатът на подуправителя (както и на всички останали членове на УС на БНБ) е шест години.
Това е и "ресорният" подуправител, който стои най-близо до банките в ежедневната им дейност и осъществява комуникацията с тях. В обхвата на неговите отговорности влизат пет дирекции - "Банкова политика", "Статистика", "Главно счетоводство", "Депозитар на държавни и гарантирани от държавата дългове" и "Прогнози и управление на касовите потоци на държавния бюджет". Което малко или много обяснява защо мястото не е толкова "ветровито" и не би трябвало да бъде политически уязвимо. Какъвто е например постът на друг подуправител на БНБ - Емилия Миланова, която ръководи "Банков надзор".
През лятото на 1998 г. главната прокуратура образува следствено дело срещу нея заради отнетия лиценз на Капиталбанк. Разрешенията за банкова дейност се дават и отнемат от БНБ, но предложенията се правят от подуправителя, оглавяващ "Банков надзор". Тогава обвинението към Миланова бе, че банките е можело да бъдат спасени, но "тя умишлено е възпрепятствала това". Аргументът на прокуратурата да се обяви против фалита беше, че активите на Капиталбанк са превишавали пасивите й. Централната банка обаче подкрепи подуправителя си. По-късно делото срещу Миланова беше прекратено. В обхвата на нейните отговорности влизат издаването и отнемането на банкови лицензии, на разрешения за откриване на банкови клонове в чужбина, за преобразуване на местни банки (вливане, сливане и разделяне) и разрешения местна банка да придобие дял от небанково дружество. Освен това този подуправител издава и отнема сертификатите на банкерите за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело. Част от работата на шефа на "Банков надзор" са и проверките по банките дали те спазват стриктно банковите регулации.
Самата стъпка на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев отпреди шест години и половина и вероятността подуправител да стане "жертва" на обществени противоречия е показателна за различието в двата подуправителски поста - единият (надзорът) е повече уязвим, тъй като е свързан по-тясно с банковата политика, а при другия ("Банково" управление) повече става дума за "техническо" ниво на банковата дейност.
Разногласията около постовете в БНБ
напомнят разгорещените спорове за избор на управител на централната банка от лятото на 2003 г. След оспорвани дискусии тогава на поста беше издигнат Иван Искров. Той спечели "битката" със Светослав Гаврийски (чийто мандат изтече през юни 2003 г.) с подкрепата на НДСВ, ДПС и депутати от коалиция "За България". Нагласите, които досега са изплавали на повърхността, не изключват изборът да се повтори - само че този път за подуправител. По същия начин са разпределени сега силите "за" и "против" кандидатурата на Димитър Костов.
Вакуумът от 2003 г. в управлението на БНБ обаче няма да се повтори. Тогава четири месеца централната банка работи, без да има назначен управител на мястото на Гаврийски. Едва на 9 октомври изборът на Искров стана факт. Сега в закона за централната банка ясно е записано, че ако не бъде избран нов подуправител, старият ще продължи да изпълнява длъжността си. Но пак същият закон регламентира, че назначаването на наследника трябва да стане най-късно два месеца преди изтичането на мандата на сегашния. Аргументът - така ще има приемственост в работата на БНБ.
Сега остава да видим дали експертният или политическият разум ще надделее дотогава.
|
