|
В сегашната война имагинерното измести действителността - както в компютърната игра "Каунтърстрайк". Ужасяващите кадри от ударите на 11 септември бяха показани сякаш през обърнат бинокъл. Ужасът получи разрешени граници за показване. Никой не видя човешки жертви - една забранена гледка.
Вече цяла седмица, откакто започна ответният удар, най-трудното е да разберем какво става. Репортери, стигнали до Пакистан, създават впечатление, че са близо до събитията. Но в действителност на тях им липсва информация за ударите още повече отколкото на зрителите, защото са почти напълно откъснати от света.
-------
Ройтерс вчера съобщи, че Пакистан ще експулсира чуждите журналисти, които се опитат да се доближат до границата с Афганистан. Първата жертва на новите мерки ще бъде Азиз Земури, френски журналист от алжирски произход, работещ за престижния ежедневник "Фигаро". В четвъртък той бе арестуван при опит да премине незаконно границата с Афганистан.
-------
Брифингите на военачалниците и въпросите и отговорите след тях разкриват все по-малко. "Има ли американски войски в Пакистан", пита репортер. Началник-щабът отговаря: "Не мога да кажа, това е политически въпрос." И военните се измъкват с разни спътникови снимки, на които показват подбрани цели "преди" и "след".
Президентът на САЩ Джордж Буш се разпореди да се спре всякакво изтичане на информация. Вбеси го изтичането в пресата на думи, казани от него пред тесен кръг конгресмени. Едната реплика беше за това, че е "сто процента сигурно", че САЩ ще бъдат обект на следващи терористични атаки. Другата беше "Какъв е смисълът да се изстреля ракета, която струва 20 милиона долара, срещу палатка, която струва 10 долара,
само за да удари някоя камила по задника?"
След тази история Буш нареди правителството да спуска информация за антитерористичната кампания само до 8 членове на законодателната власт - председателя на Камарата на представителите, водача на малцинството в Камарата, водачите на малцинството и мнозинството в Сената и председателите на комисиите по разузнаването в Камарата и Сената. Буш занапред щял да информира конгресмените поотделно, а не на големи групи, за да попречи на изтичането на информацията.
Военните обичат секретността и се възползваха от ситуацията. Този път, каза министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, в тази война никой няма да каже нито дума от микрофоните на Пентагона, което "по някакъв начин да заплаши нечий човешки живот, и всеки, който би го направил, би нарушил федералните закони и ще отиде в затвора".
По време на войната във Виетнам на журналистите беше разрешено да придружават войските. Резултатът бяха кореспонденции, които промениха общественото мнение и приближиха края на войната.
По време на войната в Залива през 1991 г. ограничен брой репортери бяха допуснати в зоната на бойните действия. Кореспонденциите им бяха цензурирани не с оглед защита на националната сигурност, а за да не се получи така, че военните да изглеждат глупаво.
----------
"Ал Джазира" обърка сметките
При тази война бяха извлечени всички поуки. Резултатът можеше да бъде пълно информационно затъмнение. Ако не беше "арабският Си Ен Ен", катарската сателитна телевизия "Ал Джазира", излъчваща "хардистината". И която печели от това. "Преди гледахме Си Ен Ен и "Ал Джазира", сега гледаме само "Ал Джазира", казваха още преди ударите много араби по света. "Ал Джазира" направи революция в Арабския свят, като за първи път представи на арабската аудитория богата информация и всякакви гледни точки. След като скандализира много консервативни арабски правителства, сега "Ал Джазира" се превърна в заплаха за САЩ, защото се оказа единствената телевизия, която излъчва от Афганистан. Сега всички станахме зрители на "Ал Джазира".
Си Ен Ен показа кадри на "Ал Джазира" на ранени при въздушните атаки афганистански деца с коментар, че "по никакъв начин не може да удостовери, че кадрите са истински". Във филма "Да разлаем кучетата" сътрудниците на президента на САЩ бяха тези, които фабрикуваха затрогващи кадри на жертви, за да се оправдае войната срещу една балканска държава.
Съветничката по националната сигурност на президента Буш Кондолиза Райс свика шефовете на най-големите телевизионни компании и де факто им нареди да не излъчват евентуални нови послания на Осама бен Ладен. Целта ни е да не позволим на терористите да получат послания от Осама бен Ладен, той може да ги призовава да предприемат определени действия, обясни говорителят на Белия дом Ари Флайшър. Говорителят уточни, че е възможно скоро и вестниците да бъдат помолени да не публикуват обръщения на Бен Ладен.
Си Ен Ен вече реши да не излъчва обръщения на Бен Ладен или на помощниците му, без да се посъветва с властите. "Ал Джазира" засега се опитва да се защити от опитите да й бъде наложена американска цензура. "Не можем да не излъчваме дадено послание само защото не го харесваме", каза представител на "Ал Джазира". "Работа на медията е да реши дали да използва дадена информация, с която разполага, няма да получаваме заповеди от Белия дом или от талибаните", добави той.
Парадоксът е толкова голям, че след като държавният секретар на САЩ помоли емира на Катар шейх Хамад бен Халифа ат-Тани да бъде наложена някаква форма на военна цензура над "Ал Джазира", емирът отговори, че неговото правителство държи много на свободата на медиите, защото подготвя прехода на Катар към парламентарна демокрация.
----------
Конгресът на САЩ настоява за засилване на радиопредаванията на "Гласът на Америка" за Арабския свят, но вече с чувство на обреченост, на предварително загубена битка. При студената война на беше така.
След като започна трескавото почистване на карти, координати, научни и всякакви други данни от Интернет, които биха могли да послужат по някакъв начин на терористите, един бивш анализатор на федерацията на американските учени реагира остро.
"Руснаците се бяха опитали по време на сСтудената война да правят нещо такова
и това съсипа тяхното общество. Там нямаше карти на градовете, в Москва нямаше телефонен указател. И това ги унищожи."
Войната срещу тероризма може да продължи десет и повече години. Предостатъчно време, за да преобрази света. По силата на някакъв съвсем естествен миметизъм при всеки конфликт двете страни започват да си приличат. Въпросът в края на краищата е чий ценностен модел ще се наложи след продължителната обсада.
Въпросът е и до каква степен в името на борбата срещу тероризма медии, неправителствени организации и цялото гражданско общество ще бъдат попритиснати или ще се оставят да бъдат попритиснати, за да не пречат на голямата цел.
За различните хуманитарни организации начинът, по който армията на САЩ хвърля в Афганистан храни от самолетите, изглежда скандален. Няма съмнение, че
храните се изсипват от самолетите с една-едничка пропагандна цел
Те се опитват да реагират, макар и да си дават сметка, че не трябва да пречат.
В името на голямата цел и на всички, които обичат Америка, вече доста американски журналисти напуснаха работа или бяха уволнени. Вярата, че Западът трябва да се пребори със защитата на своите ценности, сред които свободата на словото заема челно място, се оказа несъвместима с критики към президента и администрацията. Че голяма част от американското общество предпочита да не слуша критики в такива драматични моменти, е разбираемо, но не е ли прекалено голяма жертвата?
Онова, от което се страхува администрацията на Буш, е медиите да осветят нейната несигурност за действията, които трябва да се предприемат след 11 септември. Изпитанието е еднакво голямо за американските и за българските медии, за тяхното и нашето общество. Нашите медии също са свидетели на несигурността на българското правителство какво да прави, какво да говори и как да го казва в променения свят. Български ресорен министър се оказа незапознат с въпроси, свързани с прелитането на самолетите на НАТО. "Имаме изпреварваща информация, но тя невинаги е своевременна", каза друга важна за националната ни сигурност фигура. Патриотизмът и солидарността на българската журналистическа колегия доведоха по естествен начин до спестяването на нашата критика.
Когато липсва информацията, нека изплуват коментарите. Във войната на внушенията терористите сякаш намират невидим съюзник в неувереността на нашите общества. Но в края на краищата за какво се изправяме срещу тероризма? Би трябвало поне да сме уверени, че го правим в името на свободата, на демокрацията, на правото си да знаем какво става и да казваме това, което мислим. Ако не го правим, значи терористите са ни тероризирали.
|