|
Петнистият пес, станал изключително популярен след 1959 г., когато Уолт Дисни пуска филмчето "101 далматинци", всъщност не е англичанин, а наш съсед. Той идва от Далматинските острови в Хърватия и е достигнал Англия едва в началото на ХIХ в., когато станал голяма атракция като каретно куче, тичайки наравно с конете, за да пази пътниците от разбойници. Днес далматинецът е често срещана порода и се използва за различни цели - полицейско куче, ловец, компаньон, а дори и символ на лондонските пожарникари - в английската столица всяка пожарна кола има по един петнист помощник.
Освен черно-белите има и далматинци с кафяви петна, те се срещат рядко, при това се раждат от черно-бели родители. Да различиш новородените кутрета е почти невъзможно, защото те се раждат бели като сняг, а петната започват да им се появяват едва към втората седмица. Наличието на плътни петна около очите, черни уши или слети петна по тялото се смята за недостатък, но досега той не е навредил с нищо на добродушните кучета. Нерядко (1:50) се случва да се роди и глухо далматинче, но като цяло породата сe отличава с много добро здраве и е дълголетна.
Далматинецът е добродушен по природа. Трудно би се сдърпал с друго куче за каквото и да било, а отношението му към децата и всичко по-малко от него е похвално. Трябва да се има предвид обаче неговата голяма енергичност и сила. Не го дръжте непрекъснато затворен и вързан - рискувате да го превърнете в истерично и агресивно същество, каквото той не е. Черно-белият красавец е известен с уравновесения си и стабилен нрав, но има нужда от много движение и човешка близост, за да бъде щастлив. Не го оставяйте сам и затворен - нервите му не издържат на скука. Водете го със себе си - може да му се доверите.
Дресировката на далматинеца е лесна, той е игриво и съобразително куче. Научете го да ви чака пред магазина, да спи тихо под бюрото в офиса, да търчи след пръчки в парка - той обича всякакъв вид общуване и е достоен компаньон за всеки, който може да се грижи добре за него.