Най-древното същество, напълно зaпазило външния си вид и свойствата си, е костенурката. Нейните 200 милиона години засенчват дори архаичните хрущялни риби - акулите. Това интересно влечуго обитава всички ширини освен северните и има стотици разновидности. Гигантската Галапагоска костенурка например тежи 250 кг и живее до 160 г., тя е вегетарианка и поради мудния си нрав е била безмилостно използвана от моряците за жива "консерва". Най-дребната роднина на гиганта е Каролинската костенурка, която достига максимум 15 см дължина и се храни с насекоми и охлюви, а през зимните месеци спи, заровена в земята. В България от сухоземните костенурки най-често се среща европейската горска. Тя е записана в "Червената книга", но се развъжда и като домашен любимец.

За отглеждането на такава костенурка е необходим просторен и проветрив терариум, чието дъно да е покрито с торф и почва, нагревател за въздух и изкуствено осветление, което да нагрява камъни, на които влечугото да се пече. Ако оставите животното да живее на земята в дома ви, то ще заболее от пневмония и ще умре, защото няма къде да се зарови и стопли на завет от течението. Метаболизмът на студенокръвните зависи от околната температура - ако им е студено, те няма да приемат храна и ще станат апатични. 27 градуса по Целзий е средното ниво, което трябва да показва термометърът във вашия терариум. Менюто на домашната костенурка може да съдържа плодове, зеленчуци, листа от маруля и глухарче, а също и охлюви. Ако костенурката се разхожда на свобода в градина, непременно трябва да й се залепи нещо ярко на черупката, например червена лепенка, защото е създадена да се крие и може за секунди да се загуби от погледа в природния си камуфлаж.