Най-трудно е да пуснеш бюлетина за човек, който много те е разочаровал с политическата си повратливост и с изкуственото си поведение, и въпреки това в името на нещо друго да го направиш. Точно така, убеден съм, хиляди граждани гласувахме вчера за Петър Стоянов. Повечето от нас едва на втория тур, след като се въздържахме от вот на първия. И повечето вероятно с цената на голям компромис със собствената съвест. Затова ако Стоянов спечели, непременно трябва да си даде ясна сметка въпреки какво става пак президент. Ако пък загуби, да знае една от съществените причини за това.

Стоянов може да стане президент въпреки политическата си повратливост, с която



освен себе си унизи и

мнозина сини избиратели



Какво по-голямо унижение от това да отидеш на крака в парламентарната група на НДСВ и да приемеш като свои принципите (кои ли?) в обръщението на Сакскобургготски от 6 април - онова, в което той обяви, че ще се яви на парламентарните избори. И да забравиш собствените си думи по това време, които съзряха в обръщението разпалване на опасни илюзии. Какво по-голямо унижение за твърдо синия електорат от това изведнъж неговият кандидат-президент да се окаже жълт. И да се чувстват като второстепенни хора, които, щат не щат, ще пуснат неговата бюлетина, докато Той ухажва царските привърженици.

Стоянов може да стане президент въпреки онова, което лъсна в предизборната кампания - че става дума за човек, който е



повече имиджов конструкт,

отколкото личност



със собствени качества. Да извадиш нервно доклад на спецслужбите, правейки се на палячо с това, че си го забравил в сейфа и че не можеш да четеш без очила, да изскочиш случайно от мерцедеса, за да нацепиш дървата на някакъв човечец, да си убеден, че хлябът струва 40 ст., самоуверено да ръкомахаш като диджей и да твърдиш, че не даваш обещания, защото си сигурен, че пак ще си президент и ще трябва да ги изпълняваш и пр., и пр. - това никак, ама никак не убеждава, че пред теб стои солиден и искрен човек.

Освен унижението за мнозината гласували в компромис със съвестта си граждани твърде висока цена за втория президентски мандат на Стоянов ще плати и СДС. Сините в съюз с президента попречиха на царя да участва в кандидатпрезидентската надпревара и зорлем го принудиха да стане премиер.

Стоянов обаче ще излезе направо златен на СДС, ако загуби при толкова много инвестиции в него. В надутата сметка непременно трябва да включим и поръчката на Стоянов от последните дни, която ще плащат сините. Кандидат-президентът размени жълтата подкрепа срещу неутрализиране на опозиционното поведение на СДС - роля, която сините с толкова вътрешни борби се опитваха дълги месеци да наложат като партийно поведение.

Твърде скъпа обаче излезе и подкрепата на Симеон Сакскобургготски за Стоянов. Царят не направи обръщение към симпатизантите си да гласуват за Стоянов, зорлем подписа една декларация на парламентарната група, а после чрез приближените му направи контраагитация със скандала за използвана като реклама негова снимка. Най-звучната царска плесница обаче дойде в самия изборен ден - по обед на връщане от САЩ вчера премиерът изненадващо заяви, че няма да гласува. Това сякаш бе и



хитрото царско отмъщение



на Стоянов, който му попречи да стане президент.

Обяснението, че до с. Баня и обратно, където премиерът би трябвало да гласува според адресната си регистрация, са 300 км и той не иска да вкарва в разход държавата, е повече от жалко. То е унизително за гражданите на тази страна. Както е унизително и това, с което Сакскобургготски си мисли, че впечатлява - в Щатите си бил плащал сам и закуската, и телефона, само хотелът бил с държавна пара. Всъщност скъпото на това посещение бе, че то бе напълно излишно, затова и хотелската стая е много, ама нейсе.

Ако пък Сакскобургготски толкова го е грижа за държавния бензин, защо позволява на министрите си Паскалев и Калчев например да пътуват до Благоевград и Русе, за да пуснат бюлетини? И защо след като сам си плаща закуските и телефоните в Ню Йорк, не си плати и бензина до с. Баня? Ако пък го е закъсал толкова, на летището журналистите бяха готови да му съберат пари.

А какво да кажем колко тежи премиерската дума? 2 ч. преди края на изборния ден премиерът изненадващо заяви, че ще гласува в столично училище - след, меко казано, странно решение на ЦИК да му издаде удостоверение за гласуване на друго място.



Такъв цирк България

не е виждала



в последните 12 г.!

Премиерското хитруване е толкова стойностно като политическа позиция, колкото и повратливостта на Петър Стоянов. Направо да се чуди човек кое е по-унизително - да имаш скъп президент или евтин премиер. Дилемата е толкова невъзможна, че не вещае нищо добро както на политиците Стоянов и Сакскобургготски, така и на българския политически живот от тук нататък.