:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,841,603
Активни 279
Страници 19,547
За един ден 1,302,066
Интервю

На Балканите България е най-стисната за слепите

Държавата отпуска годишно само 150 000 лв. за незрящите, докато в съседни страни сумите варират от 700 000 марки до 2 млн. долара годишно, твърди Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите
Снимка: Николай Дойчинов
Васил Долапчиев е роден през 1953 г в Елхово. В Сливен завършва техникума по електротехника "Мария Кюри". На 21 години при експлозия губи зрението и на двете си очи. Това не го отказва да кандидатства в Софийския университет, приет е право. Приятелката му остава до него след инцидента, женят се и заедно завършват право. Имат двама сина. През 1981 г. Долапчиев започва работа като юрисконсулт в предприятие "Успех" в Сливен. 1990 г. е избран за депутат във Великото народно събрание. Съвсем скоро обаче се отказва от политиката и се прибира в Сливен. Става управител на предприятие "Успех". От юли 1999 г. поема ръководството на Съюза на слепите. Вече два мандата е общински съветник в Сливен.



- Г-н Долапчиев, тази година Съюзът на слепите празнува 80 години от създаването си. Доколко организацията успява да помага на незрящите?

- Битуват нагласи у нашите членове, а и в обществото, че Съюзът на слепите е заместител на държавата. Мисли се, че той трябва да им осигурява доходи и да им гарантира добър жизнен статус. Подобен тип мислене е неуместно, никъде по света това не е по силите на една.

Най-добрият период на съюза беше през 1951-1990 г. Тогава държавата предоставяше монополни права на производства на Съюза на слепите. Бяха създадени 11 предприятия, които през 1980 г. имаха 40 филиала в страната. Те бяха монополисти в производството на капачки за безалкохолни напитки и бира, голяма част, от които се изнасяха.

Предприятието на слепите в Пловдив пък беше монополист на куфарното производство. Нямаше кола по света марка "Лада", на която акумулаторните снопове да не бяха произведени в нашето старозагорско предприятие. Слепите в София пък произвеждаха ел. инсталациите на всички кари. Тоест слепите бяха интегрирани в макроикономиката. За съжаление последните години централният съвет на съюза трябваше да закрие две от тези предприятия заради липса на пазари, а в останалите работят само 1 100-1 200 души, от които с увредено зрение са между 500 и 600. Извън специализираните цехове работят още около 150 слепи.

- Съществува обаче и тезата, че не трябва да има специализирани предприятия за хората с увреждания, защото така те остават изолирани от обществото?

- Мисля, че това е доста погрешен модел на мислене. Първо в тези предприятия работят и зрящи, и то изключително добри специалисти. Аз не виждам по-добра възможност за интеграция. ------------------

В Западна Европа подобен тип предприятия съществуват, там ги наричат работилници. Те работят на същия принцип като нашите и решават въпроса с трудовата заетост около 70%. За да интегрираш един сляп в неспециализирано предприятие са нужни много средства. Малко работодатели са склонни да ги дадат и срещу това получават една ниска производителност. Специализираните предприятия имат своето място, което никой друг не може да заеме. Друг е въпросът, че трябва да ги има и другите форми. Слепите трябва да имат право на избор.

------------------

Има група, която има шансове да се реализира в обществото, но по-голямата част от слепите имат нужда от сериозна подкрепа, която получават в специализираните предприятия.

- Колко в момента са българите с увредено зрение и колко от тях са деца?

- В съюза на слепите членуват лица, навършили 18 години. В момента членовете са над 16 000 души. Те са с намалена работоспособност над 71%, старите I и II група инвалидност. Има и III група - с 50% до 70% намалена работоспособност след загуба на зрението, която е извън нашата членска маса. С тази група хората с увредено зрение в България надхвърлят 40-45 000. Децата, учещи в двете специализирани училища в София и във Варна са около 300 и на интегрирано обучение има 50-60 деца.

- Както казахте за слепите деца има специализирани училища, не е ли по-добре обаче да бъдат интегрирани сред зрящите ученици?

- И на тази тема водихме много сериозни дискусии в социалната комисия в парламента. Има няколко организации на лица с увреждания, които поддържат подобен тип теза. Това е абсолютно погрешно. Категорично го заявявам!



--------------

В цял свят съществуват специализирани училища. Има хора, които не могат да работят и учат в обща среда и крайно време е това да бъде разбрано. Децата са едни от най-жестоките същества. Нерядко те се подиграват. Имаме много деца, които започват интегрирано обучение и после бягат в специализираните училища, защото са били травмирани, унижавани и демотивирани. Съществуват тези, че за да укрепнат психически, децата с увреждания трябва да преминат до 4 клас в специалните училища и чак тогава да минат на интегрирано обучение. Другият голям проблем е, че нашите преподаватели не са подготвени да приемат такива деца.

-------------------

Освен това няма училище в България, извън специализираните, което да разполага с учебна литература на брайл. Няма ги и другите специални помагала - всичко в специалните училища говори, географските глобуси са релефни. По света около 30% от слепите деца се обучават в интегрирана среда, а другата част - в специализирани. В България процента на децата в интегрирана среда е 25.

- А какви са възможностите за незрящите младежи да продължат да учат за висше образование?

- Общо взето проблеми нямаме в това отношение. Младежите, които желаят могат да кандидатстват в университетите. Със съдействието на съюза на слепите се организират изпитите. Големият проблем обаче е с реализацията им после. През последните 11 г. се сви дейността на специализираните предприятия. Те загубиха подкрепата на държавата чрез държавните поръчки, бяха обложени с много тежки данъци, както всички останали предприятия. Това доведе до тотални съкращения. И практически сега над 90% от слепите са безработни. Доходите им варират между 60 и 75 лв. месечно.

- В другите европейски страни как се грижат за слепите?

- Европейският модел е много прост, но изисква много средства. Там държавата дава на лицата с увреждания и в частност на слепите доходи около средните за страната.

--------------

В Холандия например един човек с увредено зрение, неработил нито един ден, получава 11 000 DM пенсия, а ако е работил - между 12 000 и 16 000 марки в зависимост от стажа. Отделно те имат право на голям набор от безплатни услуги чрез бюджетите на общините - да ти изчистят дома, да ти заредят хладилника и др. Там голяма роля играе и църквата.

---------------

Тя, заедно с неправителствените организации настоява за промени в законите в полза на хората с увреждания и организира големи кампании за набиране на средства. Холандската църква предоставя на холандския съюз на слепите годишно $ 4 млн. държавата дава много повече.

А ние от нашата уважавана държава получаваме 150 000 лв. Иначе всяко правителство заявява, че умира за нас и ни обикалят преди избори да ни убеждават колко ще цъфне и ще върже всички, след като ги спечелят и накрая дават 150 000 лв. годишно. За сравнение Македония отпуска за 2000 слепи 700 000 марки, Югославия след 10 години войни при 14 000 слепи дава 1 млн. марки, Румъния при 50 000 слепи - 2 млн. долара, чешкото правителство предоставя на техния съюз за 10 000 слепи 1,5 млн. марки.

- Освен, че не се дават пари за издръжката на слепите, всеизвестно е, че не се изгражда и инфраструктура, която да им помага да се придвижват самостоятелно. Или нещо се е променило през последните години?

- Това е много сериозен проблем, по който работим заедно с общините.

----------------

Лоша е общата среда, тя касае всички инвалиди, не само слепите. На нас са ни нужни озвучени светофари, в другите европейски страни няма неозвучен светофар. Освен, че често срещаме неразбиране от общините, неразбиране има и от обществото. В Шумен например живеещите около озвучен светофар правиха скандали в общината да бъде изключен звука, защото им пречел. Ако видите в Австралия, как гърмят светофарите, ум ще ви зайде от шум. Целта е слепите да могат да се ориентират от 200-300 метра за мястото на светофара и възможността за пресичане.

--------------------

Няма тротоар в Европа, който да не е скосен и да няма маркировка, която да предупреждава от 2 м., че предстои тротоар. Всички маркировки са много ярки, за да могат хората с остатъчно зрение да ги виждат. Направено е много за улеснение на инвалидите по метростанциите, по спирките и в градския транспорт. За такава обща среда в България има още много да мечтаем. Напоследък в София се правят много ремонти, където се хвърлят много пари и вместо да се скоси тротоара, за което трябват две лопати цимент, той се прави висок като рампа, за да се пребиеш, когато минаваш с инвалидна количка.

- Сега пак наближават избори. Имат ли проблем слепите при гласуване, някои организации предупредиха при предишните избори за такива трудности?

- Не. Около предишните избори имаше предложения да се гласува по електронен път, не знам още какви щуротии. Ние при сегашната система говорим за манипулации и фалшификации, а какво остава при гласуване по Интернет.

---------------------

България не е дорасла нито организационно, нито технологично до подобен тип гласуване. Освен това при нас проблемът е по-малък, по-трудно е гласуването при хора с увреждания на крайниците. Слепите, слава богу се придвижват и закона им разрешава да влязат в тъмната стаичка заедно с придружител, който да им помогне в избора на бюлетина. Аз съм гласувал много пъти по този начин и не съм срещал затруднения, нито съм чувал някой от нашите хора да е имал проблеми. Този проблем е измислен, според мен.

---------------------

- Имате ли искания към новото правителство за промени в законите?

- Да, ние изготвихме един пакет от законови промени. Първо искаме повишаване доходите на лицата с увреждания като цяло. Това трябва да стане с изменение на Кодекса на труда и осигурителния кодекс като се промени начина на изчисляване на пенсията. Искаме и по-високо субсидиране на национално представените организации на инвалидите. Още промяна на Закона за данък добавена стойност - ДДС за специализираните предприятия да бъде преодстъпен, аналогична промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане и изменение на Закона за обществените поръчки, с който да се възстановят обществените поръчки за нашите предприятия. Този пакет връчихме в Министерския съвет, финансовото и социалното министерства и за мое съжаление отговори само финансовият министър Милен Велчев и то с "не" на всички наши искания. Мотивите му са комични, демонстрира се вопиюща некомпетентност. Ние не очакваме чудеса, но искаме да се води диалог по нашите проблеми и да се каже: "Това може, това не може". В момента има пълен отказ от диалог.
3114
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД