|
Като гледа, чете и слуша какво става в СДС, всеки нормален гражданин, дори и редовият седесар, би трябвало да си направи прост извод - от цялата разправия излиза, че сините с тези лидери и с тези послания явно не са в състояние да оправят проблемите в собствената си къща, камо ли да претендират да оправят цялата държава.
Заради това, а не толкова заради олевяващата България и прочие приказки СДС губи вот след вот.
След като изключи Бисеров и Цонев, след като обвини Стефан Софиянски за загубата си на парламентарните избори и той ги заряза, синьото ръководство си намери нова дъвка - Евгений Бакърджиев. Той цепи партията, той е виновен за всичките проблеми и като го махнем от лидерското място в СДС-София, организацийката ни ще цъфне и върже - долу-горе това обяснява в последните дни шефката на СДС Катя Михайлова. Валяка иска оставката й, тя - неговата. Драмата е пълна, журналистите висят на "Раковски" 134 и чакат да изпопадат всички трупове, за да ги изнесат от сцената и да се свърши с тая мъка веднъж завинаги.
Общото между всички случаи на прогонване от синия рай е в обяснението на ръководството, че така партията се пречиства от лошите типове и става все по-мощна и все по-единна. Това обяснение е смешно. След всеки червен картон в партията се пръкваше поредният лош тип и СДС въобще не ставаше по-единен. За по-мощен няма смисъл да говорим, нали? След Бакърджиев за враг може да бъде обявен Петър Стоянов, Никола Николов или някой друг, който се осмели да каже, че така повече не бива.
Не смешно, трагично е, че от една демократична партия се гонят тези, които са недоволни от ръководството си. Трагично е да се гонят хора за инакомислие. Важно е да се отбележи, че досега никой от СДС не е бил прогонван заради престъпление, корупция и други подобни. Официалната версия е, че хората си отиват, щото искат оставки и така дестабилизират организацията. Дори Бисеров не бе изгонен за нещо друго, а за споделени тези - че коалиционната политика на СДС е погрешна, че трябва да се работи със Симеон II, че партийното ръководство се е окопало, че твърдото ядро на СДС ерозира. Мнение, което задължително трябваше да се дискутира, независимо от това, че го е споделил Бисеров. В почти всичките си политически тези Бисеров бе прав.
Дълбоко греши Екатерина Михайлова в напористите си искания за оставка или изключване на Евгений Бакърджиев. Много хора обвиняват Валяка за много беди. Може да са прави, може и да не са. Бакърджиев си е Бакърджиев - всеки може да каже по някоя дума за него.
Едно е ясно: дали Бакърджиев ще бъде лидер на СДС-София или не - това едва ли ще оправи тегавата ситуация в СДС. Както казва самият Бакърджиев: "Антоан ще стане председател на СДС-София, аз ще стана заместник-председател. И какво се променя?" Прав е - нищо не се променя. Както и нищо не се промени, когато Иван Костов стана редови член на НИС, а Екатерина Михайлова от заместник-шеф бе спешно повишена до председател. Нищо не се промени и през 1999 г., когато специално заради Бакърджиев сините решиха, че не може едновременно да бъдеш член на НИС и шеф на синя структура. Е, напусна Бакърджиев тогава НИС и нищичко не се промени. Напротив, той все по-твърдо и все по-често иска оставката на Михайлова, Костов, Муравей и Соколов.
Вярно е, че ако Класната успее да изгони Бакърджиев първо от СДС-София, а след това и от целия СДС, едва ли ще се случи нещо революционно. Бакърджиев и още няколко души ще си заминат. Това обаче не е чак толкова маловажна последица от поредната чистка, както се опитват да я представят на "Раковски".
Когато Бисеров си тръгна, с него отлетяха 7 депутати, но това не се почувства силно, тъй като ПГ на СДС наброяваше 125 народни представители. Днес, ако 7 депутати си тръгнат от ПГ на СДС заедно с Бакърджиев, нищо няма да остане от тази група. Ако сините в столицата застанат зад отлюспения Бакърджиев, от СДС ще остане един Пловдив и кал по гърба.
Сините драми около партийната съдба на Бакърджиев показват, че днес ръководството на СДС е тежко разцепено. Няма значение кои са повече в НИС - хората на Бакърджиев или хората Костов. В средата на февруари идва 13-ата национална конференция и там ще се броят.
На този етап обаче е ясно, че шизофренично раздвоеният НИС е абсолютно блокиран. Бламирана е не само Екатерина Михайлова, бламирано е цялото ръководство. Както и миналата година, когато заради острия конфликт по линията Костов-Бисеров НИС бе превърнат в недействащ орган от статисти, които не можеха да вземат нито едно свястно решение, така и сега НИС-аджии се събират, поскарват се по някоя тема и след това тръгват сърдити нанякъде.
Както се развива личната драма между Бакърджиев и Екатерина Михайлова, по-вероятно е Валяка да си остане началник на синя София. Въпреки комичното позиране пред камерите във вторник НИС никога няма да застане единно зад Михайлова. Ако събере мнозинство, тя може да наложи служебно ръководство на СДС-София и така да махне Бакърджиев. През януари обаче предстои отчетно-изборна конференция на столичната организация и Бакърджиев може да бъде преизбран с лекота. И после какво ще прави Катя Михайлова - пак ли ще назначава служебно ръководство? Тя добре знае, че много трудно би тръгнала на другия вариант - да иска изключване на Бакърджиев от партията, защото в Националния съвет на СДС тази идея едва ли би ще бъде подкрепена с 2/3.
А Михайлова едва ли може да си позволи да бъде бламирана и от синия пленум. Все пак идва национална конференция и тя пак ще се кандидатира за председател.
И за Михайлова, и за Бакърджиев е най-добре да кротнат и наистина спокойно да изчакат 13-ата национална конференция, на която делегатите ще решават основния син въпрос: "Кой кого?"
Напоследък все повече хора май казват - да си ходят и хората на Бакърджиев, и тези на Костов. Всички да си хванат шапката и да си вървят. Самата истина е, че това не са приказки на мрачни комунисти, а на хора, които са загрижени за съдбата на СДС. От 1997 г. първенците в синята партия понесоха много критики за действията и бездействията си. Избирателите явно не искат да гласуват за тях - това е факт, по който едва ли може да има две мнения. За сегашния син елит гласува свиващото се твърдо ядро на партията и малка част от периферията. В СДС се похвалиха оня ден, че събрали на 18 ноември 97% от всички възможни сини гласове, но това едва ли повод за хвалба - това означава, че СДС не може да събере никакви допълнителни гласове от т. нар. "случаен електорат". В такива случаи една политическа партия обикновено намира сили да смени основните играчи, а тези, които до този момент са били на предна линия, отстъпват назад и чакат отново партията им да излезе на мода.
Дори БСП след тежката си издънка през 1996/1997 г. успя да смени почти целия си ръководен елит - Виденов, Премянов, Нора Ананиева и т. н. Социалистите стояха няколко години в тежка и непрогледна опозиционност, но накрая дочакаха новия си звезден миг.
Ако в СДС има и капка разум, Костов, Бакърджиев и Михайлова ще отстъпят местата си на млади, неопетнени и перспективни политици. Когато една къща се руши, по-добре е да се вдигне наново, а не да се пребоядисва фасадата й.
Трудно е да се намерят такива хора в СДС. Заради тотално грешната кадрова политика в СДС не се получи естествено развитие на актива по партийната йерархия. В централните и местните ръководства, общо взето, се върти една и съща партийна номенклатура.
И все пак, ако има достатъчно воля за промяна, СДС може да изкара на преден план хора като шефа на младежката си организация Мирослав Боршош и най-младия син парламентарист - Николай Младенов. С нови лица СДС има възможност да се върне на голямата политическа сцена. Ако не се реформира, след учредяването на партията на Софиянски на 9 декември, СДС ще се маргинализира до "една от всичките десни партии".
В края на краищата кавгите в СДС все някога ще утихнат - като няма какво повече да делят, сините сигурно ще почнат да правят и политика. Хубаво е да престанат да се скубят за косите - поне за да опровергаят ширещото се твърдение, че са способни да са единни само ако са на власт.