За разлика от гастролиращия Рилски предпочетох да не нарушавам закона. Така да се каже, пак за разлика от него, не съм тук на гастроли, а за дълго. Направих си прочее труда да отида до моето село, също като неговото на 300 километра от София, за да гласувам. По пътя обратно към столицата на Рилското царство бях убеждаван в следните концепции от представители на подопечния на Рилски народ.

Концепция 1, развивана от автентични селяни: Царя увеличи данъците на богатите, а данъците на бедните е повдигнал само за парлама. Защото са се разбрали с Първанов, че когато стане президент, въпросният Първанов ще премахне данъците за бедните, ще свали цените, ще върне безплатното здравеопазване и ще повдигне пенсиите.

Концепция 2 ми беше развита от група софиянци, които очевидно не злоупотребяват с приспособлението "душ" и не притежават четки за зъби. Тази концепция гласи: да си ходят, мамата им, за 12 години окрадоха всичко, навремето комунистите и те крадоха, но поне и за нас оставяха по нещичко.

Концепция 1 плюс концепция 2 дава



следната завършена картина.



Царят-Бащица взема парите на богатите и ги дава на Партията-Майка. Тя на свой ред дава парите на бедните, комуто връща и правото да крадат, каквото могат, стига да не прекаляват.

Това е светът, в който днес живеят българите, които смятат, че да имаш повече от три чифта гащи е признак, че си изедник. Това, че реално съществуващият Кобург вече намали данъците за богатите, както и това, че реално съществуващият президент не може да повдигне пенсиите и свали цените - това никого не интересува. Отново избраха да живеят в свой си свят - в свое си валмо лепкав захарен памук.

Оттук насетне разумът ще е мълчалив наблюдател на драмата, тъй като населението ще е глухо за него. Ще е поседнал на някоя баирчинка и ще гледа цирка, който се разиграва в краката му. При всеки пример, че светът не е онова, което българите си представят, те ще си измислят все нови пембяно-жълти илюзии и приказки - до момента, в който пак заорат нос в паважа. И отново разберат, че реалността е едно много твърдо място, което не може да бъде избегнато - и което е особено твърдо онези, които нарочно се самозаблуждават.



Може ли нещо да се направи?



Може. Искате ли да знаете, какво? Наистина ли? Повтаряйте тогава след мен:

Отче наш, иже е си на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое...и не введи нас во искушение... и т.н.

Може и така:

О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш...Ти за всяко нещо имаш сила...и т.н.

Въпрос, както винаги, на избор.