|
Като стане човек политик, бързо осъзнава, че главната му работа е да приказва. Свян и неувереност изчезват яко дим под напора на свещения дълг да се говори все повече и все по-безпощадно пред и от името на народа. Мигом подир това идва и неизбежното самооткриване в себе си на неподозирани мисловно-речеви способности. Пък като текне логореята, неусетно кога свършил и мандатът.
-----------
Неопитните политици в новата изпълнителна власт само за няколко месеца успяха да утвърдят индивидуалните си ораторски способности. Още отсега се очертават основните претенденти за приза "Поразяващата уста", който може да бъде присъден в края на мандата, когато и да е той. В раздел
"Започнете и довършете мисълта ми"
най-изтъкнати представители са премиерът Сакскобургготски и главният секретар на МВР Бойко Борисов. Но докато за първия максимата е, "Каквото и да разберете от думите ми, все ще е невярно", за втория, обратно - "Каквото и да напишете от мое име, все ще е вярно".
Че царските Му думи са Божие слово и никога не могат да бъдат адекватно предадени, премиерът невъзмутимо демонстрира за последно на изборите в неделя. Оказа се, че десетки журналисти и стотици хиляди зрители и слушатели не са били свидетели на сценката "Ще гласувам, няма да гласувам" и изобщо не са разбрали, че царят първоначално смяташе да не гласува, а часове по-късно все пак го стори. И понеже по презумпция думите Му никога не могат да бъдат истинно предавани, то и лъжец винаги ще е не този, който ги е изговорил, а онези, които не са ги разбрали. А пък понеже, пак по презумпция, поданиците никога няма да могат да ги разберат, най-добре ще е те изобщо да престанат да слушат. Още повече, че това ще е огромно облекчение и за Него, понеже ще трябва да говори все по-малко. Иначе поради възпитанието си той все отговаря - независимо какво - на зададените му от журналисти въпроси и все повече се изнервя от участта си да се чувства като на разпит.
Сигурно си мечтае да се движи в камионетка с дебело бронирано стъкло като папата - хем да може да приветства народа, което толкова обича да прави, хем да е защитен от въпросите на досадните журналисти.
Освен "теологическо", има и "философско" обяснение за неумелото премиерско себеизразяване. Симеон Сакскобургготски е може би най-радикалната издънка на здравия смисъл, която се среща в България. А комън сенсът в едно привикнало от времето на социализма към наукообразни конструкции в публичното говорене общество стои някак елементарно и дори простее. Затова изразът "няма да вдигаме аларма за Македония", изказан още преди парламентарните избори, стоеше толкова неполитически пред до болка познатото "фактор на стабилност в Югоизточна Европа". А всъщност той казва толкова много като политическо намерение, колкото и тридневна тирада на Надежда Михайлова. Друг е въпросът коя политика е за предпочитане.
Най-сетне има и "антропологическо" обяснение на особеностите на царското членоразделяне. А то е, че човекът просто не владее добре български - с всички произтичащи от това последствия за идентитета. Затова и речта му е изпъстрена главно с "Ама моля ви се", "Разбира се че", "Много работа", "Има си отговорници" и пр., които често сами са си изречения. Всъщност, в премиерските изречения рядко се знае кое е подлог, кое сказуемо, кое допълнение. И понеже човек, който не знае добре даден език (да бъдем все пак оптимисти - Петър Стоянов за 5-години научи английски, защо Сакскобургготски за 4 да не научи български, още повече, че му се води роден), трудно може и да мисли на него. Но пък и това си има преимущества - така се избягва питането за наличността на самото мислене.
Ако проблемът в премиерското себеизразяване е главно мисловно-речеви, то на главния секретар на МВР той е по-скоро действено-речеви. И както не е задължително зад слабия оратор да се крие титан на мисълта, така не е задължително и човекът на действието да е мълчаливец.
Но ако премиерът стои неполитически с прекален здрав смисъл, Бойко Борисов постига същото с прекалено здрава ръка. Ето например какво мисли той за човешките права: "Нека нарушим на 5, на 10. А на 8 милиона човешките права? Нека да е така, въпреки че съм убеден, че покрай сухото ще изгори и суровото". Слава Богу, засега нищо не е изгоряло, защото главният секретар се отдаде на безпощадно словесно громене на престъпността. Борисов ката ден обикаля организации и гилдии да търси сътрудничество в благородното дело. Досега май не се е срещал само със Софийската филхармония.
Спортният хъс за слава у мачото Борисов не издържа и месец и той гордо обяви как е задържан опасен килър край "Хилтън" и че това станало по време на срещата на президентите и премиерите на 10-те кандидатки за НАТО. След като всички разбраха, че килърът е свързан с президентите, последва обяснението, че килърът си е килър и нямал нищо общо с президентите.
А за присъединяването ни към НАТО Борисов изнамери изключително нестандартни аргументи, касаещи ресора му: "Не може НАТО да дойде в една държава, където престъпни банди се движат с гранатомет. А ако това взриви някоя тяхна кола или свали техен самолет? Сиреч ние сме длъжни да се преборим с тоя тип престъпност." Каква конкретика и предметност на мисълта!
Както премиерът, така и главният секретар на МВР имат сериозни проблеми със синтаксиса. Читателят трябва да е крайно подозрителен към всяко изречение в кавички с авторство премиер или главен секретар. В огромния брой случаи той трябва да е сигурен, че то непременно си има и съавтор - някой репортер или редактор. Няма как - ако речта се предаде едно към едно, никой не би разбрал нищо. Макар че в този случай винаги тегне заплахата, какво всъщност би трябвало да се разбира.
Ето например как по три различни начина изглежда част от прословутото обяснение на премиера на Софийското летище в неделя, защо няма да гласува. БТА написа часове по-късно: "Има форсмажорни неща" - добави Сакскобургготски. "Ако цялото ни пътуване, усилията и всичко, което сме положили за България, само се свежда до такава една дребнавост..." - отвърна той на многократни журналистически въпроси за отказа си да гласува днес."
На другия ден "Труд" предаде царските слова така: "Има форсмажорни неща и мисля, че може да се разберем по този начин. Ако цялото ми пътуване, усилията и всичко, което сме положили за България, се свеждат до една дребнавост, мисля, че е жалко." "24 часа" предложи малко по-различно интервю: "Има форсмажорни неща и мисля, че мога да се обърна по този начин. Ако всичко, което съм направил и усилията, които сме положили за България, се свеждат до такава една дребнавост, наистина мисля, че е жалко".
Не трябва да се притесняваме от разминаванията - започването и завършването на изречението от редактори и репортери е също толкова творчески акт, колкото и съставянето на средата от премиера. Пък и никой не е длъжен всеки път да се чуди какво той смята за дребнаво, какво за форсмажорно и какви усилия е положил за България. След известно време просто на всеки ще престане да му пука.
В раздел
"Всичко в мен напира да се изкаже"
безспорен лидер е вицепремиерът Николай Василев. Още като великденец той бе постоянно търсен от медиите да дава от Лондон анализи, съвети и прогнози по широк кръг икономически въпроси. Василев обаче пренесе едно към едно приказливостта си в правителството. Иначе той е човекът с най-добър изказ в целия кабинет - с аналитична и стегната мисъл, в която добре съжителстват професионалният и публицистичният елемент. Проблемът на Василев е, че говори по много, с охота и навсякъде. А с това скоро може да се превърне във вицепремиера-дърдорко.
Когато приказките на един вицепремиер олекнат, олеква и доверието в него. Ето, неотдавна той съобщи за подкуп от $200 000, искан от чиновник по времето на Петър Жотев за приватизационна сделка. На другия ден вицепремиерът се поправи, че рушветът бил за $2 млн. Всички журналисти очакваха на 3-ия ден сумата да набъбне поне до $20 млн. и никой не се и надяваше от цялата история да излезе нещо. Репортерите се оказаха прави - и до днес няма никакво развитие по тази история. Едничкият резултат е поолекнал с хлевоустието си вицепремиер.
Иначе от Николай Василев може да се получи един добре стоящ медийно политик. Стига неговите PR-и да му обяснят, че трябва да спре да приказва под път и над път, че трябва да говори по една, а не по няколко теми едновременно, и че не е добре да залита прекалено в популизъм, като обяснява за 10-и път колко служебни коли в министерството продал.
За категорията
"Хем го твърдя, хем не съвсем"
титуляр е министърът на държавната администрация Димитър Калчев. Въпреки че на русенския екскмет се носи славата на голяма хиена, в изявите си пред журналисти в МС той по-скоро наподобява невинно-симпатичния образ на Пиер Безухов от "Война и мир", изигран неповторимо от Сергей Бондарчук в собствената му екранизация на романа. Възпълен, със сякаш едва надянати над зачервените му бузи очила, Калчев внушава откритост и прилежност в работата. Само дето като всяко тромаво дете винаги нещо оплесква, след което му свиват сърмите и му забраняват известно време да се появява пред журналисти. Последният му "гаф" бе, че благодарение на негова пресконференция журналистите разбраха, че Стоян Ганев пресява докладите на спецслужбите в МС. Не че Калчев е искал да излезе точно така. Макар че знае ли човек кой колко е невинен, та ако ще да е разсеян като Пиер Безухов.
Ораторските проблеми на Калчев се дължат главно на това, че изказвнията му обикновено са тип "поток на мисълта" и в тях по правило съжителстват поне 2-3 фрази, които не са логически съгласувани помежду си. Още след първите заседания на новия кабинет министърът се обърка дали те са закрити, секретни или открити. Накрая призна, че има и закрити, ама, видите ли, дайте да не ги наричаме секретни и да им измислим някакво име.
С индивидуални отличия "Поразяващата уста" могат да бъдат наградени почти всички министри. Културният Абрашев завинаги остана в историята не просто с това, че заведе жена си още в първия ден на работа в кабинета си, ами и с обяснението на случката - нямал си нито братец, ни сестрица да му помага. Здравният Финков пък ще се помни още дълго с признанието, че не е компетентен да говори по здравна точка от дневния ред на МС и че вместо отговор предлага виц за Хирошима и Нагазаки. Най-малък е кусурът на финансиста Милен Велчев - ако не броим, разбира се това, че той рядко знае коя тема е от публичен интерес и какви новини тресат държавата, защото пресаташето му Оля Генчева играе ролята само на усмихващ се придружител. Юпито от Лондон, за разлика от приятеля му Василев, който има перфектен български и пъргава мисъл, има накъсана от небългарска интонация реч. Което навежда на подозрението, че и той като премиера трудно мисли на родния си език, защото професионалният му живот досега се е артикулирал на английски. Транспортният шеф Пламен Петров пък, казват, обичал да води заседания с най-приближените си направо на английски.
Засега повечето словесни гафове на управляващите за обществото минават в графата забавни или симпатични грешки. Но това обикновено трае, само докато властта се радва на добър рейтинг.
|