Бюджет 2002 има свои достойнства - в последователната политика за гарантиране на финансовата стабилност и търсене на източници за икономически растеж. Първата цел очевидно, поне ако съдим по цифрите, е доказана - малкият дефицит, ниската инфлация, сдържането на разходите са факт. Остава обаче въпросът каква е реалната цена на тези цифри? Какви са предизвикателствата пред постигането на целите и рисковете, които правителството ще трябва да поеме при реализацията на този бюджет?

Първият риск при гарантирането на финансовата стабилизация, според мен, е заложен в липсата на споразумение с МВФ. Фактът, че мисията на фонда ще дойде тук след приемането на бюджета и тогава ще се подготви матрицата, т.е. онзи план-график, който правителството ще трябва да изпълнява за реформи в страната и в съответствие с резултатите от изпълнението му ще се получат съответните траншове в подкрепа на платежния баланс,



поставя българското правителство на колене пред МВФ



и в позиция на безапелационно приемане на всички негови условия. Това би се отразило върху приемането на ДДС върху пакета туристически услуги, които се предоставят при продажбата чрез ваучери. Правителството няма никакъв ход, ако въвеждането на такъв данък се заложи в матрицата на споразумението като една от структурните мерки. В предишния парламент, въпреки че тази мярка беше част от споразумението, суверенната воля на Народното събрание беше ДДС да не се въведе. Сега положението е различно и, според мен, това е много сериозен въпрос пред бюджета.

Достойнство на бюджета е и продължаването на традициите да се търсят източници на икономически растеж. В бюджет 2001 генераторите на икономически растеж бяха темпът на реално нарастване на износа, нарастване на инвестициите в основен капитал. Запазването на тези тенденции изисква обаче категорична грижа за съхранението на конкурентноспособността на българската икономика и насърчаването на българските предприемачи. Аз твърдя, че досегашните фактори за икономически растеж - финансовата стабилизация и макроикономическата структура - не са достатъчни да осигурят един значим ръст, който е безспорно необходим на българската икономика. Затова трябва да се премине от макро - към микроикономическа система - нещо, което беше декларирано от мнозинството и според мен е вярната теза.

Как обаче действа българското правителство сега? Ние знаем, че



за следващата година се очаква рекордно ниско ниво на лихвените разходи,



което изправя правителството пред два възможни изхода: спестените по този начин разходи да бъдат предоставени на предприемачите, на бизнеса чрез данъчни облекчения или отнемането им чрез преразпределяне на бюджета. Очевидно правителството е избрало втория път - с 12% нарастват нелихвените разходи в бюджет 2002, т.е. нарастват онези разходи, които са възможни за управление от правителството. И това е доста странна позиция на кабинет, който дойде с намерение за по-малка намеса на държавата в икономиката, правителство, което заявяваше, че преразпределението през бюджета ще бъде по-малко за сметка на по-голяма свобода и облекчения за бизнеса.

Ние виждаме и непоследователната политика за създаване на облекчения за бизнеса в диалога с българските предприемачи. Многократно бяха обещавани данъчни облекчения, нулева ставка по данък печалба при реинвестиции - една безспорно необходима и полезна мярка в българската икономика. В същото време виждаме, че без сериозни аргументи се вкараха данъчни закони, в които се предвижда значимо увеличение, особено на имуществените данъци, на местните данъци и такси, на акцизите, на патентните данъци. Тези промени може и да са разумно аргументирани, но не бяха съгласувани с българския бизнес. Създава се чувството, че се нарушава онази джентълменска уговорка, която искаше правителството, при която Николай Василев твърдеше: "Ще ви освободим от данък, ако реинвестирате печалбата си, но и вие трябва да помогнете като излезете на светло и си плащате данъците". Очевидно



нарушаването от страна на правителството на тази договорка с бизнеса



ще доведе до това и той да не спази своята част от нея. Той няма да излезе на светло, няма да има икономически растеж, който чисто формално идва и от това значителна част от българската икономика да излезе "на светло", като плаща данъците си. В крайна сметка вместо да става по-добра, средата за бизнес се влошава и от това страдат главно малките и средни предприемачи.

Има още едно действие на правителството, което създава проблеми за малкия бизнес - това е скритото увеличение на данъчната тежест чрез увеличаване на авансовите плащания. Въвеждането на 20, вместо 15 процентов авансов данък върху доходи от извънтрудови правоотношения, върху данък печалба и особено пък базата да бъде 1.1 спрямо предишната година, са мерки, които отнемат от българските предпиемачи и от хората със свободни професии финансов ресурс, който те биха използвали или като лично потребление, или като фирмено.

Тези проблеми в бюджет 2002 и рисковете пред правителството, за които споменах, водят до това, че предприемчивият българин няма да се чувства насърчен, няма да увеличава приходите си, няма да увеличава заетостта и няма да излезе на светло. Затова моето мнение е, че рисковете пред бюджет 2002 са значителни.