Липсата на публикувани данни ни пречи да проследим доколко реално българският данъкоплатец отчита данъчните си задължения и дали наистина ги плаща. Вярно, че бюджетната статистика ни уведомява какви са постъпленията, получени в хазната по приходоизточници. Господарите на бюджета знаят, обаче не казват, колко са начислените, но несъбрани пари на фиска. Откак настойник на хазната ни стана Международният валутен фонд, всеки приход се планира "нето-нето", т.е. законът за бюджета отразява прогнозата колко пари ще събере държавата, а не колко пари ще й дължат данъкоплатците.

Между тези две числа може да зее пропаст. Съвсем друг пък е въпросът каква пропаст зее между фактически отчетените задължения на фирмите към хазната и реалният размер на данъчния дълг. Поради тази информационна недостатъчност ние знаем само ефективната данъчна тежест (отношението между реално получените постъпления на бюджета и брутния вътрешен продукт), но не и пълния размер на тази тежест. Затова можем само да гадаем защо



данъчната лоялност спада.



А че спада, е сигурно. Личи си по увеличаващите се суми на данъчните облагателни актове и непрекъснато растящия оборот на съдебните спорове. Доказва го и нарастващият индекс на критичност - все повече участници в икономиката определят данъчното облагане не само като "високо", но и като "несправедливо". Разбира се, критичната оценка е само сигнал за недоволство. Но расте ли недоволството, явява се и противодействието. Срещу този аргумент обикновено философите на фиска махват пренебрежително и заявяват, че така било във всички страни. Никой не обичал да плаща данъци. Със същия успех можем да обобщим, че никой не обича да ходи на зъболекар. Едно е да не понасяш полицаи, съвсем друго е да си бандит. Дано да не съм прав, но ми се струва, че пакетът данъчни промени, внесени в парламента, ще предизвика не само недоволство, но и



масово неподчинение



Нямам предвид откритите протести срещу увеличения акциз на един или друг продукт. Става дума за съзнателния отказ от плащане на признати данъчни задължения. Колкото и често да е срещано днес това явление, то още не е масово. Сега обаче се предвижда с към 60% да нарасне патентният и местните данъци, което ще засегне най-дребните, но и най-многобройни фирми. За много от тях увеличението ще се окаже непосилно. Семейните хотелиери и гостилничари вече ни известиха, че едва живият им и затънал в кредити бизнес не може да понесе новите налози. Столичните компаньонки изчислили, че нямат друг начин да платят по 6400 лв. патент, освен в натура. По действащите сега цени, това означавало всяка да прави на ден компания на по един държавен служител. До аналогични изводи, че



облагането става непосилно



за нищожния му бизнес, ще стигне не един дребен стопанин и занаятчия. Единственото, което може да направи той в такъв случай е да обяви мълчаливо данъчно неподчинение, сиреч да декларира стриктно всички дължими данъци (за да не носи наказателна отговорност наред с гражданската), но да не внася нито стотинка. И да кара докато може. Разбира се, преди да поеме този курс, той няма да пропусне да заложи цялото си налично имущество. От нормален честен търговец този данъкоплатец се изражда в нещо като бизнес зомби - смуче енергия (електрическа, топлинна), начислява данъци, трупа такси, но не плаща и няма своя собственост. Затова когато един ден държавата опре да събира парите си от него, не ще може и карфица да му вземе. Друг е въпросът, че при масово данъчно неподчинение



държавната принуда не действа.



Наивно е репченето на данъчните чиновници, че щели "със съд и прокуратура да наложат" данъчна дисциплина. Трябва ясно да се разбере, че държавната репресивна машина - била тя полиция, следствие, съд или прокуратура може да се прилага срещу отклоненията, но не и срещу масовото явление както чадърът е добър за дъжд, но не ще ви опази от ураган. Един данъкоплатец, обявил неподчинение е престъпник. Трима са в престъпен сговор. Триста са престъпна организация с която апаратът за репресии все още може да се справи. Но с 3 хиляди? С 30 хиляди? С 300 хиляди? Над нивото на масовост данъчното неподчинение престава да е нарушение (та ако ще да е заклеймено в 300 закона едновременно) и става политически проблем, решим само с политически средства, т.е. с промяна във властта и закона. Засега този политически проблем е латентен, скрит. Властта може да предотврати разрастването му, ако още сега зареже надменната си поза и потърси разбирателство с данъкоплатците си по всички промени в данъчната система.