Изненадата от "Кратка история на българската музикална култура" на Лили Крачева е, че до сега такова нещо не сме имали (изд. "Абагар"). Може да се фукаме до безкрайност с националния си музикален талант и постижения, но не знаем историята на музиката си - никой не беше я написал. Академичният четиритомник, който е със задачата, стигна до първата част.

Крачева преподава История на музиката в Националното музикално училище и преди няколко години успя да направи от книгата си върху световната история на музиката библиографска рядкост. За история на родната музикална култура обаче се иска повече кураж. Авторката е измислила нетрадиционна композиция. Разделила е съчинението си на 9 глави, първите 8 са за същинската история: от Древна Тракия до края на 20 век. В последната е включила 27 очерка за най-изявените ни композитори и масивен корпус от нотни примери. Към всяка глава е закачила откъси от литературни и исторически съчинения, за да очертае обществения фон на музикалните прояви. И нещо, за което историците на другите ни художествени култури не са се сетили: 30-тина критически текста по повод на дискусията за операта "Янините девет братя" от Любомир Пипков, публикувани от 1937-ма до 1979 г. Няма друг подход, който толкова адекватно да представя движението на музикалния вкус и култура. Ала нека го кажем: и академичната история на българското изобразително изкуство бе доведена до първия том.

Крачева е търсила "широката" публика - от тесни специалисти до любопитни. Не е малко да се научи, че Кирил и Методий са се изявявали и като композитори, че най-старото българско музикално училище е Рилският манастир - като школа за църковно пеене, че днешната чалга възникнала още през Възраждането, когато на тези оркестри викали "банди"... Предизвикателство е историята на родната музика през първото десетилетие след 1944 г. Как да се обясни синхронът между тоталната идеологизация и невероятния възход на музикалните институции и изяви? Специално изваденият от авторката "черен списък": кой какви комсомолски и пионерски песни е написал през епохата, стърчи като акорд от патетиката отпреди 10 години. Какво да се прави, нали и тази книга е пионерско дело. "Всяко време си има своя поглед към историята", обясни за в. "Сега" Лили Крачева.