|
Ако трябва да се опише чрез свое стихотворение, би избрала "Съновидецът", което интерпретира библейската история за Йосиф и неговите братя, които му завиждали, защото бил по-добър от тях, дори искали да го убият. Продали го като роб, но Йосиф се научил да тълкува сънища и се спасил. "Направени сме ние от нощните гадателства, които не разбираме и крием. Но ето, иде съновидецът и тълкувателят, ще го прегърнем ли, или ще го убием?, пита авторката на стиха. И отговорът й е, че всеки, който дръзне да бъде по-добър от братята си и да разгадава съновиденията им, го сполетява нерадостна участ. Но въпреки това избира да е на страната на Йосиф.
Това е Ирина Йорданова - 5 години вътрешнополитически секретар на президента Петър Стоянов, бивша зам.-главна редакторка на в. "Демокрация", а от две седмици и съпартийка на Стефан Софиянски в новата формация Съюз на свободните демократи.
Ирина е по-известна като журналистка.
Още в зората на демокрацията заедно с Георги Коритаров започва да отразява работата на Великото народно събрание. Всички си спомнят и как тя бе плътно до Петър Стоянов по време на целия му десетмесечен маратон към "Дондуков" 2 - от номинацията за президент на националната конференция на СДС, през вътрешните избори в синята партия и накрая до същинския вот за държавен глава. А после и като част от екипа на Стоянов през всичките 5 години от мандата му.
Малко са тези обаче, които знаят, че е писала стихове.
Всичко започнало, когато била ученичка. В родния си град Пловдив Ирина учи в английската гимназия и казва, че вероятно поетите, които четяла, й повлияли. И един ден прописала. Престрашава се и изпраща едно свое стихотворение в "Родна реч". Само след ден получава телеграма от редактора да изпрати още, за да ги публикуват. Пак в гимназията, заедно с нейни приятелки, прави първия си вестник. А после започва да пише и за пловдивските вестници.
Стиховете й не остават в тайна. Идва 1987 година, когато лично Блага Димитрова подбира три нейни стихотворения и представя авторката в "Литературен фронт". А през 1990 г. излиза стихосбирката й "Глад за сънища".
Сега казва, че като малка е обичала много книгите и някакси естествено се увлича и по журналистиката. Кандидатства и завършва журналистика в Софийския университет.
В началото, около три години, няма постоянна работа, а пише на хонорар за най-различни вестници. После отива в БТА, по-точно в "Паралели" и то повече като преводач от английски.
Там посреща и 10 ноември 1989 г.
Две седмици преди да излезе първият брой на в. "Демокрация" Йордан Василев я кани във вестника и тя веднага приема.
Минава през всички стъпала - репортер, редактор, завеждащ отдел "Вътрешна информация", а след това и зам.-главен редактор по времето на Иво Инджев.
После, през 1995 година, заминава за половин година на специализация в САЩ в американски вестници. Малко след като се връща, Националната конференция на СДС номинира Петър Стоянов за кандидат-президент и той я кани да му помага.
"Тогава, в началото на 1996 година, Петър Стоянов започна да идва често в стаята ни във вестника, където аз, Иво Инджев и Наско Свиленов се събирахме всяка вечер да гледаме новините", спомня си Ирина. И продължава: "Ние бяхме на втория етаж на "Раковски" 134, на петия етаж, където беше ръководството, се беше повредил телевизорът и Петър Стоянов почти всяка вечер минаваше при нас и гледахме заедно новините." И така се започнало. Стоянов й казал: "Ирина, и без това бистрим вечер заедно новините, хайде да започнеш да ми помагаш, защото имам нужда от такъв човек." Тя се съгласила и оттогава досега е плътно до него.
За 5 години на "Дондуков" 2 казва, че никога
не се е чувствала като чиновник,
а като журналист. "Ако нямах журналистическия подход на проучване на нещата, на събиране на информация, на умението да се консултираш с повече хора, трудно щях да се справя", споделя Ирина. За работата си като вътрешнополитически секретар на президента казва, че в повечето случаи е била екипна. "Тази работа не може да се върши от сам човек. И много се радвам, че заедно с другия вътрешнополитически секретар на президента - Константин Тодоров, работихме добре и в екип", смята тя. Вкратце описва задълженията си така: събиране на информация за партийния живот, за работата на парламента, за най-различни неправителствени и синдикални организации, за малцинствата, образованието.
Няколко пъти Ирина е била и пратеник на президента извън страната. Такива например са случаите, в които тя придружаваше помощи за българите, които живеят в местността Голо Бърдо в Албания, за косовските бежанци в Македония.
Както естествено е работила в президенството, също така естествено казва, че сега се включва в политиката.
"За 5 години се запознах с партийния живот. Смятам, че съм узряла за включване в политиката. Това е логичното продължение на работата ми досега", смята Ирина. Признава обаче, че ако не се бе появила партията на Стефан Софиянски, едва ли би се включила в политиката. В Съюза на свободните демократи отива по лична покана на столичния кмет, става член на Политическото ръководство и за първи път в живота си е партиен член. Смята, че е подготвена за влизането си в политиката, защото
вече има защитни вътрешни механизми
- като липсата на суета и чувството за начало и край.
Сигурна е и, че поезията ще й помогне в партийната работа.
"Политиката и поезията са две крайности, които взаимно се допълват, защото поезията не те оставя в лапите на политиката изцяло. Поезията дава на занимаващия се с тази неудържима страст - политиката, нужното вътрешно равновесие", казва Йорданова.
Семейството й я подкрепя и разбира.
Със съпруга си Пламен Колев се запознава още когато е студентка първи курс, а той четвърти - в МЕИ. Двамата имали общи приятели и така стават гаджета. Решават да минат под венчилото след дълга връзка - чак през 1991 г.
"Той е инженер и разбира точно от това, от което аз нямам никаква представа", казва Ирина след десетгодишен брак. Според нея най-важното е, когато двама души се допълват и така и създават взаимно своя хармония.
След година брачен живот, на 4 май 1992 година, се ражда синът им Ивелин. За него казва, че е изключително дете. Въпреки че е едва трети клас, той е информиран, чете вестници, разбира повече от самата нея от компютри. Сега свири и на пиано, но най-много обича футбола.
Всъщност пианото е на особена почит в семейството заради известния пианист Юри Буков, който е неин роднина. Неговият баща и бабата на Ирина са брат и сестра.
Замисля се за роднините. И казва, че има най-прекрасните родители на света. Смята, че без всеотдайността на майка си Цвета и баща си Иван никога нямала да стане такава, каквато е сега. "Понякога се питам дали и аз съм толкова всеотдайна майка, защото често не съм си вкъщи", мисли си Йорданова. Това е нещото, за което единствено съжалява - че не е по-често със сина си.