Съдия-изпълнителите стават частни и ще имат свои кантори и помощници. Това предвижда приетият на първо четене проект на закон за частното изпълнение. Той влезе в пленарната зала след настояване на основните бизнесорганизации в страната, както и на американски експерти.

Приетите правила много напомнят тези за нотариусите, които също станаха частни преди няколко години.

Частните изпълнители ще събират принудително частни вземания и дългове по молба на ощетения, пише в законопроекта. За труда си те ще получават такса, която ще е процент от стойността на дълга. Таксите ще имат минимален и максимален размер и ще се определят в тарифа на Министерството на правосъдието.

Частен изпълнител може да стане юрист с минимум 3 г. стаж, неосъждан, нелишаван от право да адвокатства и който не е фалирал. Правоспособност ще се придобива след конкурс на Министерството на правосъдието.

Частният изпълнител ще има право на достъп до информациите в съдебните, данъчните и административните служби, НОИ, Централния депозитар, регистъра на държавни ценни книжа, КАТ, но само във връзка с разглеждан от него случай.

Той ще трябва да е открил поне една специална банкова сметка за превеждане на събраните дългове. Изпълнителят ще носи дисциплинарна и имуществена отговорност за вредите от работата си.

Предвидено е задължително застраховане за частния изпълнител за вреди от неизпълнение на негови задължения.

Представителите на бизнеса и американски експерти от дълго време настояваха за приемането на закон за частното изпълнение. Защитник на закона бе и избраният онзи ден за председател на Сметната палата Валери Димитров. Именно той стана вносител на проекта в парламента.

Всички те изтъкваха като преимущества на частната система намаляване на разходите на данъкоплатците, създаване на конкуренция в системата, възможност за легално ползване на услугите на частните изпълнители, разкриване на много нови работни места.

Според поддръжниците загубите от неефективното в момента държавно принудително изпълнение са 850 млн. лв. Това бе и един от основните изводи в изследване на Института за пазарна икономика и Проект за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие (ААМР). В него бе отчетено и че в България процесът на събиране на вземанията е 2,5 пъти по-скъп, отколкото в Холандия и Естония, и над 3 пъти по-скъп в сравнение с Белгия.

Според друго изследване близо 380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение, като някои са постановени преди едно десетилетие.

Противниците на идеята, каквито има и до момента, пък се опасяват от "мутризация" на процеса.