Видя се, че забързан презглава да пълни хазната, данъчният законодател наплоди сума мъртвородени норми. Сега дваж по-трескаво творците на новия ред поправят нефелните си хрумвания, та да влязат в сила. Мнозина от нас гледат по-философски на това щуране и му търсят оправдание с оная



приказка за сляпата кучка.



Други се опасяват, че основният дефект на въпросната кучка не е в очите, ами в ушите (запушени за разумна критика) и най-вече в онзи орган дето би трябвало да се намира между ушите на българските владетели. Разбра се, че недомислените разпоредби са опасни за здравето и застрашават живота на хиляди хора, щом от сбъркани закони могат да хлопнат кепенци за седмици наред аптеките в страната. И понеже в най-деликатните данъчни норми



промените предстоят,



редно е да призовем - за кой ли път - да се мисли отнапред за последиците от тях. Най-големи поразии може да нанесе новият режим на ДДС, защото този данък засяга практически всички сделки, дори и онези, които не се облагат с него. По стара традиция данъчните наредби у нас не се пишат с мисъл да уредят и опростят предмета, който ще регулират. Водеща винаги е идеята по-лесно да се пълни хазната, а веднъж докопани, приходите да се връщат назад възможно най-трудно. Бирникът реди своята работа и не го е грижа с колко ненужни разходи и пречки обременява стопанството. Божем парламентът е мястото, където този въпрос трябва да се обсъжда и разумно да се отсъжда.



Депутатите отново дезертираха



от тази отговорност и пак делегираха на данъчните правото да допишат данъчния закон както им е угодно. Вместо да реши веднъж завинаги ДДС да се връща безпрепятствено на добросъвестния купувач (дори когато някой от прекупвачите преди него е измамил държавата), парламентът остави най-болния проблем да се реши с "правилника за приложение" на закона и прехвърли върху изпълнителната власт конституционното си задължение да урежда данъците със закон. Досега държавата пренася тежестта от нескопосания ред за събиране на ДДС върху беззащитния да се справи с данъчните измами краен купувач. От тази



очевидна несправедливост



най-тежко пострада износът, защото износителят няма кому да прехвърли начисления ДДС върху експортните стоки. Той е постоянно тормозен от непрестанни данъчни ревизии и винаги е изправен пред риска да фалира - тъкмо той плаща, ако някой някога някъде е укрил или не е внесъл ДДС върху отдавна експортираната стока. Промените на закона за ДДС срамежливо приеха отдавна предлаганото решение: да се обърне посоката на вноските и ДДС да плащат купувачът, който има интерес да осигури данъчния си кредит, вместо от продавача, който с лекота може и да задигне държавните пари като укрие или "пропусне" да плати дължимия данък. Въпросът се решава с



откриване на ДДС-сметки



на данъчно задължените търговци. Парите в тях ще са под контрола на данъчните и веднъж платил ДДС по такава ДДС-сметка, купувачът ще е сигурен, че без ревизии и обструкции ще ползва толкова данъчен кредит, колкото ДДС е платил. Законодателят прие очевидното решение. Но ДДС-сметките се споменават в закона, тъй да се каже, с половин уста. Никому не е ясно как ще се откриват такива сметки, какви плащания и по какъв ред ще се извършват от тях. Според закона плащането по ДДС-сметките ще е доброволно. Щеше да е правилно, ако тази доброволност не беше



обърната точно наопаки.



Набързо приетата поправка обяви, че всеки регистриран търговец, ако иска, може да открие ДДС-сметка. Измамникът няма да си открие. Обратно - всеки регистриран продавач трябва да е длъжен да има ДДС-сметка, за да има купувачът възможност да плати данъка пряко под контрола на държавата. Тепърва ще видим какви правила за работа с ДДС-сметки ще сътвори финансовото ведомство. Но трябва да се знае: новият ред няма да проработи, ако не обхване пълния цикъл на данъчния оборот. От своята ДДС-сметка търговецът трябва да има право да плаща ДДС за всички свои покупки. И най-важното - митническата администрация трябва да е задължена веднага след износа да превежда на износителите по техни ДДС-сметки данъка за изнесените стоки в същия кратък срок, в който събира ДДС от вносителите. Иначе системата на ДДС-сметките ще остане пробита, върху износителите ще продължава да тежи задължението да кредитират безлихвено държавата за неопределено време със сумата на ДДС върху износа, макар търговското салдо на страната да е печално отрицателно.