|
- Доц. Райчева, какви са приоритетите в работата на СЕМ?
- Ние още в самото начало си разпределихме ресорите и очертахме приоритетите си. На мен се падна да се занимавам, заедно с други колеги, разбира се, с анализите от мониторинга, с международната дейност и с издаването на бюлетина. Но всички трябва да полагаме усилия за двете основни дейности, определени ни от закона - лицензирането и мониторинга на програмите. За мен лично много важно е съветът да обърне внимание върху контрола на лицензиите. Пазарът вече е наситен, съществуват над 300 радио- и телевизионни оператори. В досегашната практика много от кандидатите за радио- и телевизионна лицензия наемаха специалисти, подготвящи от гледна точка на критериите на лицензиращия орган много добре балансирана програмна концепция, която получаваше необходимата положителна оценка, и съответният кандидат вземаше лицензията. Затова контролът по спазването на лицензията чрез текущия мониторинг може да даде информация за реалното изпълнение на лицензираните програмни концепции.
- Какво точно имате предвид под контрол на лицензите?
- Може например да се ревизира, измени и допълни типовата лицензия, в която да се заложат отговорности на действуващите радио- и телевизионни оператори, свързани със спазването на Закона за радиото и телевизията, защитата на обществения интерес и развитието на самата медия. Несъмнено условията на пазара се менят, но все пак е малко странно коренно да се промени формата, за която е получена лицензията. Промени може да има, но при определени условия. Разбира се, тук не става дума СЕМ да се превръща в спирачка или бариера пред развитието на радиото и телевизията. Особено когато това се отнася до гъвкавостта на програмната схема, защото тя е все пак динамична категория. Не е професионално да се очаква, че при екстраординерни ситуации, както например при терористичните нападения на 11 септември м. г. в САЩ, не трябва да се реагира адекватно и гъвкаво.
- Не е ли по-нормално интересът на аудиторията да регулира съдържанието на тв програмите?
- Разбира се.
--------------------------
Но целта според мен е не да се експериментира в ефир, а предварително да се проучи интересът и съответно да се откликне на него. Съветът за електронни медии би могъл да стане инициатор за въвеждане на технически стандарти за качеството на сигнала, както и за задължителна номерация на последователността на програмите, която да не се променя. Като задължение към всички телевизионни оператори например би могло да се изисква въвеждането на приетата сигнализация за обозначаване на програмите от гледна точка на програмите и аудиторията, за която те са предназначени.
---------------------------
Знаете колко много нашумя трагичният инцидент в дискотека "Индиго" преди празниците, но в крайна сметка случилото се отшумя. А електронните медии също трябва да поемат своята обществена отговорност за подрастващите. Медиите много трудно могат да променят вече създадени нагласи у възрастните хора, но в същото време могат да провокират определено поведение у децата. А по телевизията у нас има твърде много агресия. Може да се обсъди и създаването на система, която да регистрира носителите на търговски права за радио- и телевизионно разпръскване с оглед да се премахнат от пазара използуването и излъчването без търговски договори на радио- и телевизионни програми.
- А как виждате ролята на СЕМ в развитието на БНТ и БНР?
- Много е важно управлението на двете национални електронни медии да бъде съобразено с развитието им в условията на конкуренция. Вече има действащ пазар на електронните медии и е нормално частните оператори да завоюват своите аудиторни ниши. Акцентът в работата на съвета относно обществените медии трябва да бъде насочен към такива медии, които да функционират в пряка връзка с обществения интерес, а не с политическата конюнктура. На базата на обществените нагласи и очаквания би следвало да се създават такива предавания, които да са обществено необходими и да са свързани с трите основни функции на обществената медия - да информира, образова и развлича. А да се осигури независимост от политическата конюнктура означава да се създадат такива гаранции за редакционна независимост, които да свързват журналистите от тези медии с обществения интерес, а не с политически или корпоративни интереси. А напоследък в определени моменти някои търговски телевизии като че ли по-добре изпълняваха обществените функции, отколкото например БНТ.
Ефективното откликване на обществения интерес е пряко свързано с повишаването на професионалните стандарти. Не е нормално някои от новите продукции на БНТ да страдат от гледна точка на екранната изразност. В частите от предишни новогодишни предавания, които Канал 1 излъчваше около празниците, се забелязваше много по-голямо внимание към постановката на програмите, към визията.
- На какво според вас се дължи това?
- Добри резултати в работата, ми се струва, че се получават най-вече от хора, които са вътрешно освободени и не са притесняват какво ще се случи утре с тях.
---------------------------
Как можем да очакваме от един режисьор или от един оператор да развива концепция за предаване, ако те не са сигурни, че ще го правят в един по-дълъг период от време, например един сезон? Когато се работи на парче, без дългосрочна обвързаност, не се полагат особено много усилия. А какво би станало хипотетично, ако например един такъв необвързан оператор, чийто хонорар, е да речем 30 лв., не се яви, защото в същия ден, снимайки една сватба, той може да изкара 300 лв.? Какво правят тогава продуцентът и целият екип? Ами ако всеки отиде да снима сватби?
----------------------------
Нека не забравяме, че именно БНР и БНТ създадоха сами голяма част от уникални професионалисти (над сто са професиите, които могат да се изброят в БНТ), много от които по редица причини в момента не работят в тях. И това е нормално от гледна точка на медийния електронен пазар, но не ми се вижда много нормално от гледна точка на управлението на медиите, които са ги създали. Наблюдава се всеобщ дефицит от квалифицирани хора, които да работят с хъс и вдъхновение, но и да бъдат добре заплатени.
- По какви точно критерии ще изберете новия шеф на "Сан Стефано" 29?
- Важно е той или тя да има комплексна визия за развитието на БНТ - и като програма, и като техника, и като финанси. И то не само в рамките на мандата, а за близките десет години. Защото в големите телевизионни и радио- организации по света се правят именно такива перспективни планове, които да отчитат последиците от дигитализацията, конвергенцията, новите медии. Конкуренцията също не е маловажна. Откакто има дистанционни устройства, почти няма предаване, което зрителите да гледат от начало до край. Сега възприемането на програмата е на мозаечен принцип, а това безспорно оказва влияние и върху изразността на телевизионните продукции. Затова телевизията трябва да се разглежда като дългосрочен процес, а не само като моментна снимка.
- Затова защитихте тезата, че плурализмът в предаванията също трябва да се разглежда като процес, а не да се търси във всяко отделно издание?
- Да, аз не мога да си го представя по друг начин. Политиката вече да не интересува толкова много нито хората, нито медиите. Аз наистина се опасявам, че можем да бъде затрупани от безброй казуси във връзка с наличието на плурализъм във всяко издание на всяко едно предаване.
- А какво значи изискването за публичната биография на кандидатите за генерален директор на БНТ?
- Имахме предвид кандидатът да е постигнал определени успехи и да бъде познат на обществото с работата си.
- Да разбирам ли, че ще разчитате на кандидати журналисти, а не на мениджъри?
---------------------
- За мен най-добре ще е кандидатът да има управленски опит. Разбира се, че практиката в медията, особено работата зад кадър, е много важна, за да е наясно със спецификата на процеса. В телевизията движещото се изображение и присъствието на човека в кадър, чиито умения са изключително важни, прикриват колективния труд на много хора. Нека вземем за пример голите новини на МSAT: излиза, че един твърде неподготвен от журналистическа гледна точка човек може без проблеми да изчете текста на аутокю пред камерата. Прави ли го това журналист, способен да управлява една медия?
----------------------
- Това означава ли, че Димитър Цонев е подходящ за кандидат, но не е непременно най-добрият?
- Не се наемам да коментирам, засега няма подадени документи от нито един кандидат. Димитър Цонев определено стои добре на екран. Не съм запозната с управленските му умения.
- Гарантират ли вашите критерии, че изборът на нов тв шеф няма да е политически?
- Критериите като че ли не допускат това да се случи. Всеки от нас деветимата има биография на гърба си, а и очакванията на хората в БНТ към нас са много големи. Предполагам, че те искат да работят свободно, равнопоставено, с достойно заплащане и с гарантирана възможност да проявят най-доброто от себе си. Важното е бъдещият генерален директор да може да намери баланса между обществения интерес и полезното за самата медия и да му даде път, за да се развива. Затова се надявам наистина да има силни кандидати, за да можем да изберем най-добрият сред тях. БНТ и БНР все още запазват лидерските си позици сред аудиторията, но не е ясно още колко дълго ще продължава това. Според последните изследвания на НЦИОМ например голяма част от телевизионната аудитория се ориентира към bTV. Затова на БНТ и на БНР трябва да се гледа най-вече като на предприятия, които произвеждат продукция, и тя трябва да бъде интересна, за да се търси. Вече няма да им значение коя политическа сила може да има интерес от тях, защото политически обвързаните зрители сами ще си търсят предаванията, представящи техните убеждения. А вниманието на зрителите може да бъде привлечено само с интересни продукции.
- А възможно ли е конкурсът да се провали, ако не постигнете консенсус при избора?
- При всички случаи най-добре ще е новият генерален директор да бъде избран с голямо мнозинство. В крайна сметка само бъдещето може да покаже дали изборът ни ще е сполучлив, защото у нас все още няма школа, където да се обучиш за това как да бъдеш генерален директор на БНТ, БНР или пък член на СЕМ. Ние също в някаква степен се учим, докато работим. Генералният директър също може да се учи в движение, важното е да има визия за бъдещето на медията и воля да я осъществи. Работата на този човек никак няма да е лека. Той трябва да работи с много ограничен бюджет, в условията на конкуренция, с демотивирани хора, които освен че трябва да ръководи, трябва и да направи колектив.
- Вие ще продължите ли да правите вашето предаване "Минута е много" по БНТ?
- Дилемата пред мен е доста голяма. По закон няма пречки за това. От друга страна, обаче е доста деликатна ситуацията, в която съм едновременно и автор, и надзорник на медията, в която върви предаването ми. Аз го правя това предаване вече 20 години и не мога изведнъж да го премахна от моята биография. То ми е като рожба. През лятото бях подготвила програма за осъвременяването му, но не знам дали сега тя ще може да се изпълни. Още не съм решила как ще постъпя. Във всеки случай не бих искала да го спирам и ще привлека мои студенти да го правят, както на два пъти по за една година се е случвало това, докато преподавах в чужбина.