Две конкурентни български фирми, доставчици на Интернет, почти буквално се хванаха "за гушите" заради появил се сайт с детска порнография. Публичното пространство бе засипано с клетви, остри реплики, писма, пресконференции, "малки технически трикчета", взаимни обвинения за липса на морал, за нелоялна конкуренция и заплахи за съд. Ожесточената "битка", включително и медийна, между "Бол.бг" и "Битекс" обаче за малко не измести от общественото внимание истинския проблем. Защото "ритането по кокалчетата" между Интернет-доставчиците, техните борбички за територия и влияние, меренето на техническите им възможности са си тяхна частна драма, която изобщо не трябва да ни занимава.

Скандалът между двете фирми обаче повдигна завесата към един много голям въпрос и той е дали държавата ни изобщо е готова да се бори с разпространяването на детската порнография. Защото докато десетки страни по света почти всяка седмица разбиват мрежи, арестуват и съдят хора, произвеждащи и разпространяващи снимки, чието съдържание е далече отвъд морала и закона,



у нас все още я караме на теория и вторачване в проблема



А че сме "заразени с вируса" на педофилията и детската порнография, е пределно ясно - достатъчно е само да си спомним как преди близо два месеца в Сливен бе установена мрежа, подготвяща и разпространяваща скандални снимки в Интернет на голи младежи и девойки на възраст от 13 до 17 г. Сигналът до полицията тогава според съобщенията бил подаден от майка на 16-годишен младеж, която видяла негова снимка в нета. Полицаи и компютърни специалисти обявиха, че заловеният при акцията фотограф, който плащал по 100 лева за снимка, е само част от голяма верига. Но и досега не е известно да са установени останалите участници в мрежата.

Този случай, както и сегашният скандал около появилия се сайт с над 40 снимки на 5-6 до 12-13-годишни момченца и момиченца в откровени сексуални сцени, обаче стигат, за да се направи прогнозата, че тепърва България ще си има проблеми с детската порнография. При това едновременно в няколко посоки. От една страна, страната ни съвсем скоро ще бъде поставена "под наблюдение" от Европа и САЩ дали и как се бори с въпроса. От друга ще са проблемите, свързани със "заразата" на педофилията и детската порнография. Защото те водят след себе си насилие, травми, психически и физически разстройства, убийства на деца.

А никой не може да отрече, че педофилските изпълнения през последните няколко години у нас нараснаха многократно, стигна се и до няколко жестоки убийства на момчета и момичета. Едва ли само психолозите са наясно, че порнографските сайтове със сигурност "ще отключат" съзнанието и на още сладострастници и



ще направят по-дръзки родните педофили



Още повече като се има предвид, че с всеки изминал ден все повече и повече хора имат достъп до световната мрежа - било чрез клубове, било чрез собствени компютри, било в службата си.

Затова наистина вече е крайно време да не си заравяме главата в пясъка и да се правим, че това не ни засяга, че не е важен проблем, че в България няма почва за подобни изпълнения. Време е да си признаем, че в момента



държавата изобщо не е готова да се бори с явлението



Скандалът между Интернет-доставчиците около появилия се в мрежата порносайт показа ясно, че битката срещу детската порнография и нейното разпространение е в омагьосан кръг. Че не само не могат да бъдат установени извършителите, но и дори да бъдат хванати, много трудно ще да бъдат наказани.

Разпространението на сайтове с детска порнография в мрежата през последните няколко години е световен проблем. Масовото навлизане на Интернет, трудното контролиране на киберпространството го направи още по-остър. Повечето от развитите държави обаче отдавна направиха много стъпки в борбата срещу разпространението на детската порнография. Големи мрежи бяха установени и разбити в САЩ, Русия, Англия, Испания, Русия, Япония, Белгия, Швеция, Гърция и още много държави, които отдавна си помагат взаимно в тази борба. Осъдени бяха и стотици производители и разпространители на порнографски снимки. А щом в чужбина могат, е съвсем естествено да си помислим, че би трябвало да може и България. Но за съжаление не е така.

Защото у нас



липсва елементарно законодателство в тази посока



На практика в момента съществува само един текст в Наказателния кодекс - чл. 159, в който е записано, че лице, произвеждащо, разпространяващо, излагащо, представляващо или продаващо съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от хиляда до три хиляди лева. И това е всичко. Без да коментираме изобщо наказанието от "цяла" година или пък глобата от 3000 лв., която е като детска игра за производителите и разпространителите на порнография, не можем да пропуснем няколко факта. Първият е, че трудно може да се търси наказателна отговорност за разпространяване на порнография през Интернет - най-малкото не е сред изброените, а едва ли мрежата може да бъде приета като "друг предмет". Вторият проблем е, че българският наказателен кодекс изобщо не инкриминира детската порнография. Нещо, което е сторено от десетки държави, при това с твърде високи санкции, стигащи в отделни страни до доживотен затвор.

Истина е, че преди няколко месеца



България подписа в Будапеща Конвенцията



за предотвратяване на престъпленията в киберпространството, която отделя значително място именно на детската порнография. Факт е, че правителството вече я предложи за ратифициране от парламента. Нещо, което сигурно ще стане сравнително скоро. Вярно е и че вероятно в подготвяните сега промени в Наказателния кодекс, които ще бъдат гласувани до месец-два, ще бъде заложен и специален текст по темата. Тук обаче идва друг въпрос. И той е защо държавата буквално "спа" цели три години, през които например депутатът Михаил Миков предлагаше на няколко пъти законопроект за изменение на НК, с който фактически се криминализираха компютърните престъпления? В това число и разпространяването чрез мрежата на детска порнография.

Интересно е да се отбележи, че през зимата на миналата година тогавашното правителство на Иван Костов също беше подготвило законопроект, с който криминализираше детската порнография, но



по неясни и до днес причини той също не беше приет



Затова в момента сме в положение, при което дори и да бъде установен автор на подобен сайт в мрежата, той може да се чувства спокоен, че просто не може да бъде наказан. Явно заради това и никой не полага усилия да хваща такива автори. Според общото мнение на Интернет-доставчиците "порносайтовете "могат да се появяват навсякъде, където има безплатен уебхостинг, т. е. място, където човек може да си публикува уебстраницата, да си я променя постоянно, да си пуска каквото поиска всеки момент и където няма никакъв не само последващ, а и ежедневен контрол". Според техните обяснения това било като "книга с телчета, на която може да сменяте страниците непрекъснато". Пак те твърдят, че следенето на тези страници било като постоянна игра на "котка и мишка", при която на една страница има в един момент порноснимки, след 3 минути реплики от Библията, а след още 5 минути детска порнография.

Всички те обаче обясняват, че независимо от възможностите на едно лице, създател на порносайт, "да се скрие" - например чрез неколкократно използване на анонимни адреси, то в повечето случаи съществуват достатъчно индикации, чрез които то да бъде открито. Освен това



с насмешка се дава пример



как държавните органи много бързо откриха автора на фалшивия сайт на ДСК, в който беше публикувана снимката на сегашния министър-председател, подканваща хората да ходят да си вземат безлихвените кредити, но така и не са установили нито един разпространител на детска порнография.

Така или иначе обаче тук идваме отново до омагьосания кръг.

Защото, за да започне проследяването на мястото, откъдето идва даден порносайт, трябва да "се трасира" (проследи) телефонът. Това може да направи само БТК. БТК може да го направи само ако има разрешение на прокуратурата и съда. За да го направят те обаче, трябва да става дума за престъпления. И тук веригата се къса. Просто защото в момента не е ясно престъпление ли е или не според закона разпространението на порнография - в частност и на детската - в мрежата.

Изобщо да не говорим, че Интернет-доставчиците не са задължени по закон да подават сигнали до прокуратурата, когато открият подобни сайтове. Отгоре на всичко те нямат дори и задължението да изтриват или поне блокират въпросните страници, което им дава лесна възможност да се измъкват, че не са знаели за съществуването им.

Още отсега е сигурно, че ратифицирането на Конвенцията за престъпленията в киберпространството и промените в НК за криминализиране на компютърните престъпления изобщо няма да решат проблема. Те вероятно ще са факт до два-три месеца, сигурно ще бъдат и широко рекламирани, ще има много хора, които ще се бият в гърдите, че вече сме сложили нещата под контрол, но



за съжаление те няма да казват истината



Защото, за да бъдат задействани тези текстове, ще бъдат необходими промени в процесуалните правила и най-вече в Наказателно-процесуалния кодекс. Ще трябва най-малкото да се предвиди специална процедура например за използването на специални разузнавателни средства по отношение на мрежата. А както стана ясно, промените в НПК ще бъдат "малко" поотложени. Освен това е задължително в Наказателния кодекс да се даде определение за "порнография", както и да се предвиди наказателна отговорност за шефовете на Интернет-доставчиците, които не изтрият или не блокират сайт с порнографско съдържание, когато са получили сигнал за това. Ще трябва да им се вмени и задължението веднага щом узнаят за такива сайтове, да информират компетентните органи - МВР и прокуратура. Все неща, които не е известно дори да се предвиждат. А трябва. Ако властта иска да докаже, че не управлява "педофилска държава". Но й остава твърде малко време.