|
- Искам да напомня едно от определенията на Конрад Аденауер за това какво е една народна партия, към която се стреми СДС. Една такава партия освен, че се противопоставя в своята основа на комунизма е и партия, която се опитва да се обърне към всички обществени слоеве от обществото. Това е партия, която се опитва да направи своите членове и симпатизанти съпричастни, интегрирани в самия политически процес. Ние се превърнахме в партия в момент, в който дойдохме на власт, и това беше един от недостатъците на СДС като партия. В този смисъл смятам, че е категорично положително действие да се вземат важни решения за програмата на партията и за нейния устав след допитване до членовете и симпатизантите ни. Въпросът е това допитване наистина да стане реално, да не се извърши формално, да стане част от решенията на партията. Като първа крачка е едно добро начало.
- Казвате "да не се извърши формално", но и без допитване СДС вече изготви един проектоустав, около който се обединява ръководството. Не се ли обезсмисля допитването така?
- Да, СДС вече има проектоустав, който е направен въз основата на една дискусия отдолу-нагоре с участието на местните лидери, на представители на местните организации. И точно заради това допитването е необходимо - защото има доста интересни идеи, които са много по-различни от настоящите. Добре е тези резки промени да се правят след допитване до по-широк кръг членове и симпатизанти на СДС.
- Мислите ли, че са резки промените?
- Има някои промени, които са доста сериозни от гледна точка на представителност на органите, на размяна на тежестта на отделните органи в партията, възможност за по-близък контакт между партията и различните професионални съюзи и браншови организации. Неща, които досега ги нямаше при нас.
- Защо се ориентирате към екипния принцип при избор на ръководни органи?
- Аз мисля, че тук има две важни неща. От една страна идеята да се разшири представителността на Националния съвет и той да се формира не само от хора, които заемат тази длъжност по право - от народни представители и председателите на областните съвети, но и да има една достатъчно сериозна квота, която да се избира пряко от националната конференция. Така Националният съвет ще стане много по-представителен, много по-легитимен и затова е нормално той да бъде натоварен с много по-големи функции. Така той ще стане основният двигател на политиката на СДС. Затова е нормална и следващата идея - Националният изпълнителен съвет да се избира, с изключение на председателя и евентуално - главния секретар, от Националния съвет, а не от Националната конференция. В този смисъл, след като председателят е избран от най-широкия форум, е нормално той да има възможност да предложи екип. Въпросът след това е дали Националният съвет ще се съобрази с това предложение. Това е мое мнение, допитването тепърва предстои.
- Как вие ще отговорите на въпроса от допитването: "Какви са първите стъпки, които СДС трябва да предприеме за връщането на общественото доверие"?
- Естествено, необходимо е да бъде представена пред хората нова програма, която да представлява една визия за развитието на обществото в дългосрочен план - независимо дали СДС е в опозиция или в управлението. Тази програма трябва да отговаря на най-болезнените въпроси на цялото общество. Партията трябва да предприеме реални действия, за да накара хората да се чувстват съпричастни към самата политика, към самия процес на вземане на политическите решения. Идеите на хората от различните обществени групи трябва да стават наши решения. Ако успеем да направим това, хората ще започнат да повишават доверието си в партията ни. Всъщност, това и отговорих в допитването.
- Въпросът е как една партия може да приобщи хора към своята дейност? Вие правите съюзи - на средната класа, на младежта, на пенсионерите, на работниците и т.н. Това ли е начина?
- Идеята всъщност не е наша. Това е опитът на други европейски народни партии, най-вече на Християндемократическият съюз. През 70-те години, когато за първи път социалдемократите идват на власт в Германия, когато ХДС губи изборите, те инициират един процес на създаване на съюзи на различни обществени групи, които започват да работят и стават много активен участник в политиката на християндемократите. И това е една от причините, според тях, не само да възстановят доверието към себе си, но и след това да управляват Германия 16 години. Т.е. обществените групи в различни браншове - работници, средно съсловие, лекари, бизнесмени, жените, стават един генератор на идеи, които след това се превръщат в решения на самата партия. В Германия успяха да направят това, сега ние ще опитаме да извървим техния път. Дали ще успеем - това е друг въпрос.
- Все пак свързването на СДС с работнически съюз, пенсионерски съюз е трудно. Не смятате ли, че в България подобна връзка носи друг смисъл?
- Това е неразбирането на народната партия. Разликата между чисто консервативната и народната партия е в това, че народната партия се опитва и се обръща към всички слоеве на обществото, не само към едрия бизнес, например. И затова в европейските континентални страни партиите са народни - те не могат да си позволят да се обърнат само към едрия бизнес, нещо, което се прави например в една Англия. СДС се стреми да се обърне към всички слоеве на обществото, естествено, давайки десния отговор на решаването на техните проблеми. Няма нищо неестествено и странно в това, че ние ще се обърнем и към работниците, но по един по-различен начин, отколкото социалистическата партия.