|
През последната седмица обаче СДС ни подсети, че понякога хората биват питани и когато избори няма. Синьото ръководство реши да се допита до членовете и симпатизантите си какви промени да направи в устава и програмата на партията.
Колкото и странно да звучи, колкото и рядко да се случва у нас - има такова чудо: вътрешнопартиен референдум, и
това чудо не започва със СДС
БСП е една от партиите, в които вътрешнопартийният референдум е изведен до уставен текст. В основния документ на социалистите е отбелязано, че резултатите от общопартийните референдуми са задължителни за всички. Референдум в БСП се провежда по решение на конгреса или на 2/3 от общинските съвети. Написано е, че допитване се прави "за вземане на решения по особено важни въпроси за партията, неподлежащи за вписване в съда".
Редно е да припомним, че БСП бе първата партия у нас, която след "избухването на демокрацията" проведе допитване до членовете си по съществения въпрос: Трябва ли БКП да се прекръсти на БСП? Инициативата дойде през 1990 г., след XIV конгрес на комунистическата партия, от нейното Председателство начело с Александър Лилов. Референдумът бе проведен във всички основни ядки на партията - къде чрез тайно гласуване в специални урни, къде направо с гласуване на събранията. Протоколите от резултатите бяха събрани във Висшия съвет на столетната партия, близо 80% от членовете на партията бяха за прекръстването й. Тъй бе взето решението за промяна на партийното име от БКП на БСП. През 1991 г. бяха сменени и партийните билети.
През 1994 г. социалистическата партия отново се допита до членовете си. Този път заради идейната програма "Нови времена, нова България, нова БСП", чийто основен автор беше Александър Лилов. Тогава през юни, на 41-ия конгрес на БСП, новоизбраният партиен лидер Жан Виденов предложи на делегатите фундаменталната програма на "модерната лява партия" да бъде одобрена с вътрешнопартиен референдум. И конгресът се съгласи. Допитването се проведе през август и септември. На финала програмата бе приета.
Освен БСП, друга лява партия - Евролевицата,
също заложи постановката за референдум в устава си. Този документ е забележителен именно с въведените категории: "обявено малцинство" и "вътрешнопартиен референдум". Хората на Томов даваха право на обявеното малцинство (не по-малко от 500 души) да изразява своето мнение, ако е различно от това на мнозинството. Ръководството на БЕЛ не бе длъжно по устав да се съобрази с мнението на меншевиките, но се задължаваше да го разпространи сред низовите структури. "Референдумът" е друга форма, чрез която низините в Евролевицата се опитват да командват върховете. Ако 1000 евролеви мислят различно от ръководството, те могат да поискат допитване до всички членове. И ако тяхната теза надделее, ръководството е длъжно да си промени решенията.
Евролевицата във Варна проведе един такъв референдум през юни 2000 г. - когато се чудеше дали да остане в партията или да последва Николай Камов и останалите напускащи.
Без да има нищо общо с уставите на БСП и Евролевицата, НДСВ също се ориентира към партийните референдуми. През пролетта, когато се опитваха неуспешно да се учредят като партия, царските хора записаха в устава си един усложнен режим за
свалянето на лидера на НДСВ - след референдум
между всички членове или след 6-годишен мандат.
Най-голямото допитване, правено от политици до народа, бе проведено от социалдемократите. В началото на юли 2000 г. покойният д-р Петър Дертлиев представи идеята си за социалдемократическо допитване до народа "относно важни за България въпроси". Политическо движение "Социалдемократи" се зае с реализирането й, а идеята за допитването бе обявено на левия събор на Бузлуджа. Самият референдум тръгна на 27 ноември. Това бе не точно допитване до членската маса на една или друга партия, а плебисцит, чиито въпроси, касаещи бъдещето на България, бяха адресирани до всички със социалдемократически и изобщо леви възгледи.
За целта бяха отпечатани 100 000 бюлетини,
а 550 000 пуснати чрез вестниците. Четири бяха въпросите, на които хората бяха призовани да отговорят. Социалдемократите попитаха: "Трябва ли обществото да плати за учебници, транспорт и храна на всички бедни деца до 14 г., така че те да могат да учат, дори и цената за това да е ограничаване на останалите социални разходи? Държавни, частни или смесени да бъдат болниците? Трябва ли данъкът върху личните доходи да взима предвид разходите за издръжка на деца, болни и др. членове на семейството без доходи? Трябва ли да се даде право на корумпираните да сключват договор със съдебната власт, заради което да бъдат освобождавани от съдебно преследване?
В допитването се включиха 88 789 граждани. То бе проведено в 215 общини, в него участваха около 400 доброволци. Резултатите от референдума излязоха в началото на декември. Те показаха, че обществото е раздвоено относно мерките, които трябва да се вземат в борбата с престъпността и корупцията; настоява образованието да е приоритет; подкрепя реформата в здравеопазването, но не по начина, по който се прави в момента; иска въвеждането на семейно облагане на данъците.
След това "Социалдемократи" поеха ангажимента да включат в предизборната си програма това, което им казаха хората. Така тръгна и идеята предизборните платформи на партиите да се правят на основата на общественото мнение.
В началото на март 2001 г. социалдемократите отново обмисляха да питат хората и да използват отговорите им за предизборната програма на левицата на парламентарните избори. Референдумът обаче така и не се осъществи.
В момента СДС провежда свое десетдневно национално допитване, с което иска да си изясни какви промени в партийните устав и програма е необходимо да бъдат приети на 13-ата конференция в началото на март, за да може партията да си върне позагубеното обществено доверие. Референдумът е открит - сините задават своите 10 въпроси както към членовете на партията, така и към симпатизантите си.
Синият партиен плебисцит е уникален
не толкова със своя мащаб - до структурите са разпратени 10 000 въпросника, но и с възможността да се гласува пряко в Интернет - чрез страницата на СДС в мрежата - http://www.sds.bg.
В СДС смятат, че са новатори в областта на партийните референдуми. Според Екатерина Михайлова досега само БСП се опитала да направи нещо подобно на референдум, но при този опит тя дала на членовете си да одобрят готова програма. Сините обещават, че сега ще се съобразят напълно с членовете и симпатизантите си, че ще вземат предвид резултатите от референдума.
Възможно е СДС да отчете резултатите от допитването. Отсега обаче е ясно, че ръководството е изготвило проектоустав, чиито основни положения ще бъдат приети, независимо от референдума. 9 от 10-те въпроса, които сините задават на хората си, са свързани конкретно с устава на партията. Резултатите от допитването вероятно ще подкрепят позицията на ръководството на СДС за следните промени в устава: НИС да се избира от НС на СДС по предложение на председателя; част от НС на СДС да се избира от конференцията; да се раздели политическата от административната власт в СДС; да се създадат женски, пенсионерски, работнически и т.н. съюзи към СДС; да отпадне поръчителството за нови членове.
Само 1 от 10-те въпроса на СДС засяга партийната програма
В него сините питат кое да е партиен приоритет - семейството, духовността на нацията, европейската интеграция, икономиката, културата или нещо друго. Въпреки че още преди 2-3 месеца СДС състави работна група за промени в програмата, проект все още не се е появил на бял свят. В този смисъл - напълно е възможно СДС да се съобрази 100 процента с отговорите, които са дадени за бъдещата партийна програма.
Лидерът на СДС Екатерина Михайлова отправи специално обръщение към членове и съмишлениците на СДС, в което подчерта, че анкетата-допитване-референдум цели диалог с широк кръг хора по основни въпроси, засягащи бъдещето на СДС, "съпричастност при вземане на важни решения и демократичен начин на формиране на програмните документи на СДС". Което сигурно трябва да означава, че референдумите ще бъдат практика в СДС.
Както твърди Екатерина Михайлова, с промените в устава СДС ще се въведе по-голяма солидарност в организацията чрез разширяване на кръга от хора, които взимат решения, отваряне на партията и смяна на модела на избираемост на ръководствата.
Това е първият референдум в СДС, но не е първата идея за син референдум. През ноември 1996 г. Иван Костов искаше да направи референдум, който да определи бъдещето на СДС - като партия или като коалиция. Лидерът на СДС тогава изпитваше сериозни притеснения, че национална конференция няма да подкрепи сливането на сините партии и ще запази СДС като коалиция. До референдум обаче не се стигна, мнението на Костов надделя и без допитване.
Когато става дума за референдуми, важно е да се отбележи и опитът, който сините натрупаха покрай допитванията до своя електорат кой да участва в местни или национални избори. Два пъти сините правеха предварителни избори за излъчване на кандидат-кметове, веднъж правеха "праймъриз" за кандидат-президент и веднъж редяха предварителни депутатски листи. Накрая се отказаха от този вид номиниране, защото твърде много интереси се сблъскаха около подредбата на парламентарните листи. И синьото ръководство начело с Иван Костов предпочете да си ги реди само.
Останалите партии се интересуват от друг вид референдуми - не от вътрешнопартийни, а от национални. Демократическата партия например все иска нов референдум, който да определи формата на държавно управление. Както е известно, ДП никога не е приемала за легитимен референдума монархия или република от 1946 г. През април 1999 г., седмица преди ракета на НАТО да удари къща в софийския квартал Горна баня, 65 депутати искаха референдум дали да дадем небето си на НАТО. БСП пък искаше допитване за членството ни в НАТО, но напоследък май се отказа от тази идея.
Тези референдуми, с тези въпроси, вълнуват българските партии. Българските граждани пък се интересуват от други - безработица, борба с престъпността, политика на доходите. Но всеки с проблемите си...