Да го беше някой замислил, нямаше да се получи. Появиха се едновременно на български II том на "Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II" на Фернан Бродел (изд. "Абагар") и "Византийската общност. Източна Европа 500-1453" на Димитри Оболенски (УИ Св. Кл. Охридски").

Става дума за съчинението, което смени представата за историята и минава за основополагащо книжно събитие в света през последния половин век; и за съчинение, което е замислено като негов отговор и което е посветено на нашите земи. На гърба на средиземноморската история от 16 век Бродел доказва, че няма единно историческо време. Най-неподвижна е историята на отношенията на човека със заобикалящата го среда, над нея тече с бавен ритъм социалната история и накрая е повърхностното вълнение на бързата събитийна история.

Оболенски пък, вдъхновен от Бродел, пренася неговия метод върху продължителната епоха на източноевропейското средновековие: "Източноевропейските народи са осъзнали самоличността си и са дали своя принос в европейската култура в рамките на една международна общност... Аз реших да я нарека византийска". Той е роден в Русия през 1918 г., израства във Франция, следва в Англия, преподава в Кеймбридж и в Оксфорд, вторият историк-византинист след Стивън Рънсиман с присвоено английско благородническо звание. За нас книгата на сър Димитри е особено важна не само защото той ни "забелязва". Което, между другото, не е правило в западната историография. Там е обичайно това, което за нас е българска култура, да минава в графата "византийска" и точка...

Забелязва ни и Бродел: "Азия като че ли не пощадява почти нищо от българската земя, през нея минава тежкият крак на хората и камилите й, заливайки (с помощта на някои съучастници, най-вече лихварите и известните с лошата си слава на предатели чорбаджии) един народ, чиято кръв, потекло и самата земя са по-зле защитени от тези на всеки друг народ".... Двете светила си заслужават и патриотичното умиление не е най-важното. "Всяко усилие, противопоставено на дълбокия смисъл на историята - без винаги да е съвсем очевидно - е предварително обречено на неуспех", думите са на Бродел.