Ей така, бавно и полека, парламентарните сили добутаха политиката до днешния ден - 26 януари. За нас - ден като ден, за тях - преломна дата.
След този ден Х нито парламентът, нито "силите" ще са същите. Меко казано.
Днес земеделците на Анастасия Мозер ще напуснат парламентарната група на ОДС. Те ще се разделят де юре със сините депутати, а след това ще образуват с тях парламентарен съюз.
Актът на БЗНС-НС е исторически,
тъй като земеделците останаха последната реална партия, която стъпва в стъпките на СДС. Около сините ще продължат да се навъртат демократите на Праматарски и БСДП на Нихризов, но те със сигурност не представляват днес сериозни политически сили.
Лошата новина за СДС е, че днес благодарение най-вече на прочутата коалиционна политика на Иван Костов сините ще достигнат до своята най-ниската точка на развитие в последните 7-8 години. Днес ще загубят последния си приятел и ще докоснат своята Марианска падина.
Добрата новина е, че оттук нататък СДС ще върви нагоре, защото няма накъде другаде да върви. Бити по избори, мачкани от царедворци, хулени от прокурори, сините, щат не щат, ще си върнат част от общественото доверие. Още повече че обществото бързо започна да губи доверието си към жълтата власт, а списъците от типа "разследват еди-кого-си" заприличаха на приказката за лъжливото овчарче.
СДС е малка опозиция в 39-ото НС, няма парламентарни механизми за влияние. Партията загуби голяма част от членската си маса, цели структури се разбягаха при Бакърджиев и Софиянски.
СДС обаче си има патентована област - извънпарламентарните форми за натиск
Ако в близките дни започнат протести на занаятчии, на таксиджии, на учители, на недоволни от данъците бизнесмени, на нови безработни и т. н., СДС на Иван Костов и Екатерина Михайлова моментално ще застане начело на митингите. И ще спечели точки. А както вървят нещата, протестите ще започнат много преди да се запролети.
После СДС има нелеката задача да играе ролята на единствена парламентарна опозиция - на партия, която се променя, и на мощна организация, която води народа към нови януарски барикади.
СДС ще играе тази роля, но без да бърза, защото ако след 2 месеца има избори, партията въобще няма никакъв шанс. В това време може отново да намери партньори. Още повече че дори и излизането на земеделците от ПГ на ОДС е силно условно. СДС и БЗНС-НС още през следващата седмица ще се определят за парламентарен съюз, а според чл. 12, ал. 3 от правилника на този парламент сборът на независими народни представители и парламентарна група, който се нарича парламентарен съюз, има всичките права на една парламентарна група. Просто ПГ на ОДС ще загуби значение, а в парламента ще действа предимно новият Парламентарен съюз на опозицията. На практика и след разцепването ОДС си остават втора парламентарна сила.
Днес се събира и
пленумът на социалистите, който трябва да узакони новата политика
на партията. А тя беше определена на семинара в Банско и с две думи е следната - БСП започва настъпление срещу властта. По това червените ще си приличат със сините. Двете партийни армии ще обградят НДСВ и при всеки удобен повод ще мятат камъни в градината на управлението.
Социалистите вече стартираха курс към засилен парламентарен контрол. Всеки петък червените ще засипват министрите с всякакви неудобни питания, а ден преди това ще осветляват медиите за въпросите си.
Ако има сериозно социално недоволство, ако има протести, БСП ще ги подкрепи. Няма да ги организира, но ще ги подкрепи със сигурност. Както СДС, така и БСП ще се опитва да овладее недоволството, така че то да не избие в бърза правителствена и парламентарна криза. БСП е в подем, но един господ знае как ще гласуват българите, ако се стигне до избори през тази година. На БСП бързи избори не й трябват. Червените влязоха в правителството, държат президентството и им се чува гласът в Народното събрание. На този етап повече не им трябва. На този етап вероятно БСП ще иска оставки на министри, но ще пази министър-председателя. Не че няма да се чуват лоши думи срещу Симеон Сакскобургготски, но вот на недоверие за кабинета едва ли ще бъде поискан от "Позитано" 20 скоро.
Разбира се, денят Х - 26 януари, е
най-фатален за НДСВ -
управляващите днес ще се опитат пак да учредят нерегистрираната управляваща партия. Въпреки че избрани люде се събират със сигурност в НДК, и то с една-едничка задача - да се преучреди, все още има неверници, че това ще стане.
Известно е, че партията НСДВ не бе създадена досега само заради вътрешни проблеми - царските хора нямат единно мнение по въпроса дали трябва да я правят, или не трябва. Самият Симеон II даваше вид на човек, на когото хич не му пука дали ще я има, дали ще влиза в нея и дали ще я оглави. Той пак дава същия вид, но сега и сред депутатите му има разнобой по въпроса.
Мандатоносителите Тошо Пейков и Весела Драганова са против партията. С тях са още един куп народни представители - като притежателя на световния рекорд за най-голям отстрелян вълк Алеко Кюркчиев, монархиста от Конституционния съюз Николай Бучков, Стела Банкова, бившата секретарка на бившия шеф на Комитета по култура Георги Йорданов, шампионката Нонка Матова, известна напоследък с репликата си "Ако Пламен Панайотов оглави партията НДСВ, аз ще я напусна", Камен Влахов, автор на лозунга "НДСВ - партия от звеневи тип". Всички те смятат, че "обстановката в страната въобще не е благоприятна да се създава нова партия". И смятат още, че са избрани през юни 2001 не да правят партия, а да правят политика.
Освен това в НДСВ има доста недоволни от факта, че Симеон II и Пламен Панайотов правят малка, електорална партия, която няма да има структури. Респективно - няма да има места за много началници.
С две думи, ситуацията в НДСВ е следната: депутатите са недоволни от министрите, някои хора в МС са недоволни от депутатите си, а всички заедно са недоволни от Пламен Панайотов. Част от депутатите и част от министрите не искат да стават партийци, а тези, които искат, не могат да си разпределят постовете в новата партия.
Още със зараждането си НДСВ бе разцепено на няколко фракции. Създаването на
царската партия ще доразвие конфликтите сред царските хора
На теория граденето на нормална, добре структурирана партия ще бъде от полза за НДСВ-властта в София. С въвеждането на партийна дисциплина и нормална йерархичност духовете в НДСВ може би ще кротнат за малко, защото най-после ще се разбере кой кой е в този отбор. На практика обаче днес май ще се роди партия без партийни членове, без членски внос и членски книжки. Няма да има местни структури и регионални лидери. Вероятно НДСВ ще има само областни и общински координатори, които ще работят на обществени начала. От такава партия файдата за Симеон и хората около него е точно никаква.
Ако конфликтите в НДСВ не утихнат, а управлението на страната е все толкова успешно, вероятно още в близките месеци жълтата парламентарна група ще намалява, а напусналите я ще се разбягат или при независимите Бакърджиев и Октай, или при БСП и СДС.
Разбира се, това не означава непременно бързи избори. Това просто означава преструктуриране на парламента. А после - каквото Бог рекъл. И каквото народът извикал на площад "Народно събрание".
|
|