Продължавам с изложението на разговора между мен и г-н Митко Новков, публикуван в "Култура". В първата част твърдях, че ако номенклатурата осигурява монопол на властовия език при социализма, то социалистическата интелигенция произвежда съдържанието на този език. Във втората част показах как тази функция на интелигенцията отпада и от интелектуалците започва да се изисква роля от съвсем друг характер: да доставят на обществото смисли от "отвъдното", да се занимават с лисицата, която държи небето, да възстановят ролята си на брамини, свещеници. Оказва се обаче (и това твърдях в част III), че бившата вече социнтелигенция вижда нещата по съвсем различен начин: тя формулира претенция за революционно участие, представя себе си като революционна сила и затова напълно фалира.

Този фалит обаче не е някакво духовно състояние. Той протича по странен, необичаен начин: а именно интелектуалците,



брамините се оказват власт!



Оглеждайки сега развалините на нашата "революция" и жалкото състояние на интелигенцията, е трудно да си представим, че причината за станалото е пребиваването във властта. Но уви това е така.

Главният резултат от формата, в която протече нашата "революция", е, че ние се оказахме тежка, дълбока, ненужна, досадна периферия на един друг доста сложен, оплетен, но добре функциониращ свят. Не се оказахме някакво "друго" по отношение на тях. (Което друго между впрочем те самите очакваха и, пак апропо, всеки би могъл да очаква, тъй като това е едно гигантско население с десетилетен опит от някаква самостоятелна еволюция.) Тука не се появиха някакви елити, които да се опитат да се впишат като част от техните елити, а се появиха някакви просяци. Огромна част от нашите елити стоят в положение не да черпят сила от своето общество, не да черпят сила от своя легитимност. Както на г-н Слави Трифонов, да речем - ето той е местен елит, той черпи силата си от факта, че има диалог с масите, не от факта, че е почукал на нечия врата. Той има предаване, стотици хора се събират, събират се хиляди левове, но не само левове - и хиляди почитатели, повтарят му се репликите и т. н. - ето ви



елит, който черпи силата си от своето



При интелигентите нищо такова не се случи: те, отново подчертавам, поради това, че не мислят себе си като вид власт и вид отговорност (за разлика примерно от местния производител, от местния износител, от местния грабител на предприятия, все едно от какво, но оттука), тия поискаха само от вън, от чуждото. Те се оказаха клиенти на опашка, обитатели на чакалня. Това е обаче само крайният резултат.

Причината е съвсем другаде: интелигенцията посегна на властта.

Какво става? Брамините казват: "Принцовете управляват лошо - махаме ги, ние ще управляваме вместо принцовете!" Поради стеклата се обстановка така и се случва на първия етап. Значи този етап приключи, сега окончателно приключва. Но така или иначе това стана, брамините получиха властта.

Поради дефекта обаче на собствено браминската им дейност, поради липсата на систематизирани ясни отвъдни проекти, които те да налагат на обществото поради реалната им колаборация с предишната власт, те имаха една просто дилетантски скалъпена,



ad hoc направена теорийка как би изглеждало това общественце



Давам веднага пример: как брамините решиха въпроса със селското стопанство? Те направиха най-малоумната аграрна реформа в историята на човечеството. И резултатът е очевиден 12 години по-късно - нашето селско стопанство от поносимо стана лошо. (В Чехия, където не направиха никаква реформа, е десет пъти вече по-добро, а нашето беше по-добро от тогавашното чешко.)

Какво казаха те? Понеже - казаха нашите брамини - ние знаем истината и тя се състои в това, че частната инициатива е голям двигател на света и прогреса, дай да върнем земята в реални граници и България ще се залее от домати. Не обсъждам самото селско стопанство, обсъждам дълбоко безотговорния характер на това изказване.



То е дълбоко безотговорно.



Защо обаче и как е възможна тази безотговорност? Тя е възможна, защото ти фактически по същество не си алтернатива на икономическата власт, а неин допълващ фрагмент. Затова каквото и да било твое систематизирано съждение на каквато и да било тема се превръща в практика и то не е израз на някакъв вид тенденция, а само на това "Аз не искам да бъда като ония, лошите, предишните!"

Твоята теза е аргументирана, защитена само и единствено като противоположност, т.е. тя е само антитеза: ти взимаш наличното положение, обръщаш го, изговаряш полученото и вече си власт. И понеже "комунистите" са много зле и освен това по-тъпите от тях стоят на кръглата маса, а по-умните вече разграбват собствеността и въобще не се интересуват какво се говори... А в това време



голямата сделка между двата вида власт тече...



А съдържанието на тази сделка, аз и друг път съм го казвал, е власт за време (едните получаваха все повече власт, на другите им оставаше все пак малко време). И когато тази сделка приключи, всъщност преходът свърши. По-хитрите от номенклатурата в това време взеха собственост, по-тъпите или по-честните, по-готините, все едно - получиха да седят и да говорят и да се мъчат да оцеляват политически.

Да, брамините получиха власт, взеха я. Но проектът, в който те вкараха обществото, се оказа фатален.

И сега те седят и се чешат и се питат защо обществото не иска елита си като цяло.





Продължава в следващия съботен брой.

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com