Данъчно-осигурителната тежест от тази година силно нарастна - и за работодателите, и за наетите. Това стана заради влезлия в сила от 1 януари кодекс за задължителното обществено осигуряване и заради действащия от половин година по-рано - и поправян след това - здравноосигурителен закон. Както и поради козметичните промени в данъка върху доходите.



Най-големият удар е за самоосигуряващите се -



едноличните търговци, свободните професии, земеделските стопани... Защо обясни лично премиерът по-миналата седмица - те не можели да бъдат оставени да се осигуряват както си искат, защото този ход бил подходящ само за общество, което умее да носи отговорност за бъдещето си, а българите все още не били дорасли дотам.

Проблемът не е нито в дорастването, нито в компенсирането. А в простата икономическа логика. Оскъпената заради осигуровките работна сила сваля реалните доходи и прави по-неконкурентноспособна дейността на предприемачите.

Политиката по доходите на кабинета гласи, че ръстът на заплатите ще бъде в пряка зависимост от ръста на производителността на труда. Принципно това е правилна постановка. Само че цената на работната сила зависи и от други фактори - от издръжката на живота, от нормативните актове, с които се регулира минималната заплата и доходите в закъсалите държавни фирми, от сътношението между търсенето и предлагането на работна сила, от възможностите на работодателите да плащат. В последното пък влизат разходите им за осигуровките на работниците. А то на свой ред влияе върху останалите фактори, определящи цената на труда.



Бремето за работодателите и наетите



скача най-вече заради това, че гражданските договори вече се облагат като трудовите, че самоосигуряващите се плащат върху всичко заработено, и че на облагане подлежат всички трудови доходи до 750 лв. На практика под ножа отива целият заработен доход, защото колцина са хората в държавата, които вземат повече от труд.

За приличното за нашите стандарти възнаграждение от 400 лв. разходът на работодателя за осигуровки от тази година скача с около 100 лв. А разполагаемата сума на наетия пада с около 20 лв. заради вноските и ДОД-а.

Какво следва оттук като икономическа зависимост? В макроикономически мащаб производителността на труда не е нараснала. А според икономическите закони, при оскъпена (заради осигуровките) цена на работната сила и запазена или намалена производителност на труда следва спад на конкурентноспособността на фирмата.

Какъв е изходът за предприемача при това положение?



Той или трябва да намали заплатите



(в най-добрия случай да ги замрази), или да съкрати работници, или да търси вариант за двойно счетоводство (което попада под ударите на закона).

Намаленият нетен доход за работника пък скъсява дистанцията до издръжката на живота (около 230 лв. сега) и той има мотив да търси друга работа. На пазара на труда обаче тези възможности са стеснени, защото данъчно-осигурителното бреме оскъпява работната сила глобално - предлаганото заплащане на труда навсякъде е под натиск. Към това се прибавя и натискът на увеличената пак заради същото бреме безработица. Което пък води до силен превес на предлагането над търсенето на работна ръка. А това значи и още по-голям спад в предлаганото заплащане.

По-малките реални доходи пък водят до още-го-голямо свиване на потреблението, а то на свой ред - до снижаване на производството и търговията. Оттам - нов кръг от съкращения и т. н.

Е, къде е икономическата логика в осигуряването?