Правителственият агент по делата в Страсбург Виолина Джиджева се отчете миналата седмица, че по четири дела, минали през Комитета на министрите на Съвета на Европа, "България ще трябва да изплати 4090 долара вместо претендираните 54 330 долара". Това съобщение трябваше да зарадва данъкоплатците, защото нямало да се охарчат много заради прегрешенията на държавата. Българското правителство е отстоявало позицията, че присъдените обезщетения трябва да отчитат жизнения стандарт в съответната държава, защото ще бъдат плащани от българския данъкоплатец, каза Джиджева, цитирана от официалната агенция БТА. И за да бъде народната радост пълна, "Виолина Джиджева определи решението за драстичното намаляване на претендираните суми като прецедент, който в бъдеще ще се отчита от съда", пише в същата информация БТА.
Посланието е ясно:
Страсбург вече не ни плаши
Властта може да си отдъхне, а неуморните жалбоподатели не бива да трошат пари и нерви за дългогодишни съдебни процедури, защото ще имат малка възвръщаемост на средствата.
Цялата операция, разбира се, е чисто пропагандна, а юристи в Страсбург се чудят, че такъв плитък номер може да се пробутва от техни уважавани колеги в София. Всъщност в казаното от Джиджева има зрънце истина и цяла торба мераци, стана ясно от коментар на компетентен източник в европейския съд.
Източникът посочи, че не е коректно да се вземат за база сумите, за които са претендирали тъжителите. "Те могат да назоват всякакви числа, но важно е какво е препоръчала Комисията по правата на човека", каза той. Нейната препоръка по четирите дела е била за общата сума от 6300 долара обезщетения. Комитетът на министрите на СЕ, който е заседавал на 1 февруари на равнище посланици, е определил намаляване на обезщетението само по едно от делата и така общата сума е спаднала на 4090 долара. За останалите дела обезщетенията са се запазили както са били препоръчани и Комитетът не се е интересувал от аргумента, че българите са бедни и не заслужават много пари. Затова не може да се говори за драстично намаление на глобите заради жизнения стандарт в страната.
Когато се занимаваше със сравнително леки дела, Комисията по правата на човека ги предаваше в Комитета на министрите - политически орган, който не издава мотивирани решения. Той имаше ролята да облича в задължителна сила решенията на комисията. Но сега, след 1 ноември 1998 г., когато влезе в сила Протокол 11 за единния съд и комисията като първоинстанционен орган към съда престана да съществува, комитетът повече няма да се произнася по никакви жалби и дела. Фактически решенията по последните четири дела бяха довършителна работа, започнала през 1998 г. преди закриването на комисията. Затова дори по чисто формални причини те няма как да се превърнат в прецедент и да служат за ориентир какви решения да взема съдът занапред.
"Джиджева демонстрира
пожелателно мислене
Последните решения на Комитета на министрите нямат никакво юридическо и практическо влияние върху решенията на съда", отбеляза източник от самия съд. "Никой досега не е приел такъв метод на изчисляване: да се вземе минималната заплата, да се смята процент и пр. Но все пак може да се разсъждава за избягване на диспропорции, което е друго нещо", добави същият източник.
"Правителството имаше аргумент, че трябва да се взема предвид жизненият стандарт, а не само фактът дали е извършено нарушение на човешките права. В това твърдение има известно основание: не бива обезщетението за българи да е същото като за французи, защото така българинът ще получи повече: със същата сума ще може да придобие повече блага за компенсация. От друга страна, когато става дума за свобода на личността или за смърт, не може да се приеме концепцията, че човешкият живот има различна стойност в различните страни. Засега само съдът може да решава и той не е заемал такава позиция (за обвързване на обезщетенията с жизненото равнище) - обясни юрист в Страсбург, запитан от в. "Сега". -
Да вземем за пример делото Николова срещу България от миналата година - продължи той. - Тогава Джиджева за първи път поиска намаляване на обезщетенията под предлог, че стандартът в страната е нисък. Съдът пренебрегна този аргумент. Николова получи исканата сума. Намален бе само хонорарът за адвокатите, защото бе сметнато, че те са записали прекомерно много часове работа по делото, преценени като нереалистични. Това не дава основание да се говори, че съдът е взел жизненото равнище като база при определяне на обезщетението."
По-интересното е, че никоя друга държава досега не е повдигала такъв въпрос пред съда.
Никоя държава не се е пазарила
за "цената" на своите граждани, за да докаже, че причинените им вреди заслужават по-малки обезщетения, отколкото в други европейски държави.
В амбицията си да демонстрира спестовност правителството стигна до абсурда да доказва, че човешкият живот не струва нищо. На делото "Великова срещу България", водено заради смъртта на циганина Славчо Цончев, Джиджева предложи през януари да не се плащат никакви обезщетения за неимуществени вреди, защото дори самото осъждане на страната в Страсбург би било достатъчно морално обезщетение за тъжителката. А делото бе придружено с иск за 100 000 франка (17 000 долара) обезщетение за неимуществени вреди и 35 000 франка (6000 долара) за имуществени.
С други думи, властите са готови да се покаят за греховете си, но ако минат гратис.
Делото "Великова срещу България" повдигна и друг въпрос. По него страната е извършила нарушения поне на 4 члена от Европейската конвенция за защита на правата на човека (рекорд в досегашното българско досие в Страсбург). Защо при толкова очевидната виновност не се е стигнало до помирително решение още в ранната процедура, както предвижда редът в Страсбург, а е трябвало да се доведе спорът до съд? Държавата е можела да признае вината си, защото се вижда и от неспециалист, че със "спящото си правосъдие" (определението е от Страсбург) фактически е отказала дори да разследва причините за смъртта на свой гражданин. Но тя е предпочела да върви докрай с ясното съзнание, че ще загуби делото. Единствената й спасителна мисъл е била да убеди съда, че трябва да й наложи по-малка глоба, защото гражданите й са бедни и не заслужават много.
За да има помирително решение обаче, трябва министърът на правосъдието да признае вината на държавата и да подпише, че тя ще плати обезщетение. В България видимо
никой не смее да поеме отговорност,
коментира специалист в Страсбург. "Министърът вероятно се страхува от въпроса "Кой ти дава право да вкарваш държавата в разходи?" и предпочита да остави съдът да наложи глобата, за да може да каже: "Плащаме, защото така ни задължава Страсбург", обясни специалистът.
Този подход обаче дава по-голяма видимост на прегрешенията на държавата, което в крайна сметка не е зле. При помирително решение проблемът би останал само между пострадалия и държавата. При съд обаче се ангажира и общественото мнение и под неговия натиск властите по-сериозно биха се замислили да коригират поведението си.
Дори според Виолина Джиджева осъдителните присъди срещу България са начин държавата да бъде накарана по-бързо да приведе законодателството си в съответствие с изискванията на европейското право, отбеляза в сряда БТА.
След като всяко зло е за добро, изводът е ясен: съдете държавата и не я жалете. Това ще я вкара в правия път към Европа. В момента 35 дела срещу България напредват през различните етапи на процедурата в Страсбург, констатира самата Джиджева. До 20 април съдът трябва да излезе с решение по делото "Великова срещу България". Властите се надяват, че то ще повлече крак към евтините присъди. Само че май никой в Страсбург освен Джиджева не смята, че правата на българина са записани вече в някаква по-ниска тарифа.