"Само 5-6 души от най-добрите ми приятели са идвали тук", споделя Евгени Димитров-Маестрото, докато изкачваме витите стълби на неговия дом. Негов всъщност е доста неточно казано. Музикантът и ръководител на "Ку-ку бенд" живее от година и половина на таванския етаж на красива къща в полите на Витоша. Тук е под наем, но засега не смята да заменя този уют за нищо на света. А и би ли могъл? От прозореца се разкрива такава невероятна гледка към града. Зад гърба му пък, само на няколко метра от къщата, започва гората. "Вечер се чуват щурци. Почти сме си като на село. Спокойно е. А нощем София се облива в светлини", разказва той.

Това е тайното място, където Евгени бяга от шума на тълпата.

Той за първи път отваря

вратите на своя дом



за любопитни почитатели. "Не обичам да надничат в личния ми живот. Харесвам спокойствието. Искам да си имам поне едно място, където да си почивам", споделя композиторът.

Жилището е просторно, макар и разположено току под покрива на триетажната солидна къща. Тя е строена от моряк за неговия син. Само че синът заминал за чужбина и човекът се видял в чудо да поддържа такава сграда. Решил да даде под наем поне част от нея. Така Евгени се озовал на последния етаж на мераклийски построения дом. Личи си, че хазаинът се е старал да пресъздаде духа на старите български къщи. Таваните са дървени.



Дървени колони разчупват

пространството



Холът е обединен с миниатюрен кухненски бокс, дели ги само един тесен барплот. Всичко е от дърво, естествено.

Масата за хранене е застлана с красива покривка, плетена на една кука. Има множество дреболии, разположени по най-необичайни места. Малко слонче "се разхожда" по дървената ламперия около барплота. Миниатюрно грамофонче е поставено на най-видно място. На една греда висят индийски камертонови камбани. Те са запазената марка на всяко жилище, в което има музикант. И Евгени не прави изключение от това правило. Според поверието тези



камбани гонят злите духове

от дома и обитателите



Евгени с широка усмивка посяга към камбаните и показва какво още виси до тях - карта-акредитация на "Хъшове", демек ето ги злите духове.

Между другото той се оказва доста сантиментален, тъй като показва куп предмети, все свързани с различни хора или случки. Въпросната карта например е от последното национално турне на "Хъшове", с което Евгени много се гордее. Край красива месингова лампа е поставена пък тромбата, която му подарила Нина Николина неотдавна за рождения ден. "Пожеланието беше много хубаво - както едно време имаше "Тромбата на Вили", така и аз един ден да имам такова предаване. Може би с тази тромба?"



А в една ниша стоят

два огромни букета,



които са истински цветни скулптури, макар и вече изсъхнали. "Много са красиви и сърце не ми дава да ги изхвърля", казва Евгени. Пак там има и стройни редици от различни питиета - за приятелите, тъй като музикантът е по-скоро въздържател, отколкото привърженик на спиртните течности.

Има обаче една напитка, която той никога не отказва. При това пие от нея в големи количества. Става дума за кафето. "Кръвното ми е малко ниско и не мога без кафе. Пия го в огромни чаши. Почнах да се притеснявам и реших да го заменя с чай. Накупих си какви ли не специални чайове. Но не се получи. Друго си е кафето. Имах отчайваща необходимост от него, за да поддържам тонуса си", признава прегрешението си Евгени.



С чаша кафе започва

неговият ден



Сутрин довършва работата, останала от вечерта, или пък чува на прясна глава новата музика. След това слиза в града и обикновено по пътя прави нарушения, тъй като бърза, защото закъснява. С полицаите са вече добри познати. "Иначе гледам да карам внимателно. А и винаги си измислям поводи да не шофирам бързо."

Най-напред отива в БМК, на която е музикален директор. Там го чакат куп срещи, разговори, прослушвания на готови албуми или кандидат-певци, подготвяне на програмата и т. н. Следобедът продължава с нови срещи.



"Непрекъснато търча

нагоре-надолу



Контактувам с всякакви хора."

Така преминава по-голямата част от деня му. Евгени не пропуска да се отбие и в офиса на "Хъшове", където го чака друга работа. Вечер се прибира у дома и вместо да почине, той отново се залавя с работа.

Рядко остава свободен. Тогава почива пълноценно - на ски в Банско или някъде сред природата. Но това се случва рядко - за цяла година има най-много 2 седмици ваканция. Когато остане време, Евгени предпочита да го загуби в киното. То е другата му страст след работата.

Според една теория хората се делят на чучулиги и сови според това кога са най-пълноценни. Евгени не спада нито към едните, нито към другите.



"Аз съм денонощна

птица",



обича да се шегува той. Любимото му място вкъщи е пред компютъра и синтезатора. За целта има дори проектирана от него библиотека, която да събере оптимално най-често използваните предмети.

Точно на това място се раждат някои от песните в "Хъшове" или в албумите на БМК. Тук са написани и новите музикални сигнали и заставки на БНТ. Малцина знаят, че композиторът е Евгени.

Пак на това място са създадени и повечето хитове на Слави Трифонов. Преди последния му албум Евгени и Хари Занов така се заровили в компютъра, че



забравили дори

да спят



Накрая Евгени казал на Хари: "Тъй и тъй си живееш вече тук, поне извикай жена си. Има достатъчно стаи."

Истината е, че Евгени живее, за да пише музика. До момента е създал 35 албума, от които нито един за себе си. "Рано ми е затова", категоричен е Маестрото. Той е реалист и по отношение на своето бъдеще. "На Запад никой не плаче за българи."

Кумирът му е Куинси Джонс и силно се надява някой ден да стане като него. А най-голямата му мечта е да напише филмова музика.