Селска къща. Малка стая, пълна с деца. Кухненска печка, забрадена едра жена готви на котлона. Това до голяма степен е представата на българина за жената-туркиня.

Единствената депутатката в ОНС Емел Етем Тошкова, родена в Исперих, но живяла през повечето време в Русе, обаче би събрала очите на този битовист.

Преведено от турски, Емел означава "мечта". Понякога и "цел". Избраничката на Ахмед Доган напълно отговаря на името си. Тя е стройна, с лъчезарна усмивка и чаровно излъчване. Ходи на шеметно високи токчета и с еднаква лекота разговаря с депутати, журналисти и селски електорат.

Въпреки че излъчва нежност, Емел казва, че е мъжко момиче. И сигурно е така, защото точно



тя успя да пробие мъжкия бастион в ДПС



и стана единствената жена - заместник на лидера.

Вярно, преди нея Шарифе Мустафа също стигна до този пост. Но тогава (1993-1996г.) заместници на Сокола бяха всички членове на Централното оперативно бюро на движението. А сега Емел бе посочена лично от баш шефа Доган.

Самата тя не знаела, че партийният й бос ще я предпочете пред мъжете. Той нямал навика да споделя плановете си и посочил заместниците си чак на партийното заседание. Доган сега я е натоварил да се занимава с информационната и медийната политика на ДПС. Емел чудесно разбира колко важна е тази мисия, особено като се има предвид, че досега ДПС май въобще нямаше медийна политика.

"Медиите създадоха образ на ДПС само като етническа партия, партия, в която се говори само за майчиния език и за телевизионните предавания на малцинствата. А това не е така", твърди депутатката.

Емел Етем вече 10 години се занимава с политика, въпреки че и през ум не й е минавало, че това ще е съдбата й. През януари 1990г., когато работила като конструктор в завод "Найден Киров" в Русе с още няколко колеги учредили КТ "Подкрепа" в предприятието. После станала секретар на синдикалната организация в града. "Тогава подучух, че турците са направили някаква организация." И през март, след учредителната конференция на ДПС, тя и още двама-трима легализирали движението в Русе. Така започнала и политическата й кариера. После Емел става секретар на окръжния съвет на ДПС в Русе, след това и негов зам.-председател. Била е председател на контролната комисия по етика в ДПС, член на Централния съвет на ДПС, на Централно оперативното бюро, депутат, кандидат-кмет на ДПС в Разград на последните местни избори. А сега и заместник на Доган.

За да стигне до всички тези постове обаче, е преминала през доста трудности, защото както самата тя казва: "трудно можеш да се пребориш в един мъжки свят".



"Аз съм една от жените-ветеранки в движението.



Трябва да имаш много търпение и качества, за да успееш да убедиш мъжете, че поне си наравно с тях", твърди Емел. Все още сред българските турци се шири нагласата, че жената трябва да си знае мястото и да се занимава с женски неща и че политиката е мъжко пространство.

През 1992г. е избрана за конфедерален секретар на "Подкрепа", посочен от ДПС. "Това беше и първото ми изпитание на национално ниво. После последваха конкретни задачи в критични ситуации. И изглежда оценката на лидера ми е била положителна", споделя депутатката.

Не смята обаче, че е дясната ръка да Сокола. За него тя казва: "Познавам лидера си - той никога досега не е разделял заместниците си. И четиримата сме на едно ниво".

Емел е доволна. В ДПС има прогрес по отношение на жените. Досега винаги в ръководството на партията е имало максимум 2-3 жени. Сега в Цетралния съвет представителките на по-добрата половина от човечеството вече са 8.

Освен това депутатката е убедена, че има напредък и в мъжкото съзнание по отношение на жената-политик. "Въпреки че все още виждам недоверие в мъжките очи, когато една жена се издигне, мисля, че мъжете вече се замислят дали дамата срещу тях има качества", казва Емел.

Доскоро колегите й си мислели, че единственият начин една жена да се издигне е външността й, което доближило Емел до феминисткия възглед за света. Тя



много се дразни, когато наричат външния ни министър "Хубавото Наде".



"Това е малко несериозно. На жената не трябва да се гледа само като визия. Трябва да се отнасяш към нея с уважение заради ранга й", твърди депутатката.

Заместничката на Доган не се притеснява, че работи главно с мъже. "Имам голям тренинг. И професията ми е по-скоро мъжка - машинен инженер. Усещам, че колегите ми ме уважават и не мога да кажа, че се чувствам пренебрегната, защото съм жена", казва Емел.

Въпреки това понякога й е доста трудно на срещите с електората. "Трудно е да се изправиш пред една мъжка аудитория и да я убеждаваш. По принцип не само при турците, но като цяло психиката на мъжете е такава, че те не могат да приемат съвети от жена", казва Емел. В началото, когато започнах да обикалям избирателите си, първото нещо, което си казваха те, бе - "Абе дошло тука едно младо момиче и се опитва да ни дава акъл", разказва лидерката на движението.

Още в началото обаче тя си давала сметка, че е трудно мъжете-турци да възприемат жена-ръководителка. "Имала съм много комични ситуации при избори. В едно село правим предизборна кампания и след като минава събранието питам седналите до печката в читалището дядомци: Имате ли още въпроси? А един дядо ми казва: Абе къзъм (дъще), ти си много млада,



що не вземеш първо да се ожениш, да създадеш семейство,



остави политиката на мъжете", спомня си Етем. Дядото не знае, че тя отдавна е свършила тази работа.

Заместничката на Доган не взима присърце и подхърлените по неин адрес закачки от опоненти. На обвиненията на отцепника от ДПС Гюнер Тахир, че влизала в джамиите с къса пола, отговаря така: "Не може един човек, който претендира, че е политик да използва такива глупави аргументи, за да обезсили противника си. Понеже работя предимно с мъже, понеже много пътувам, ходя предимно с панталони. Много радко обличам рокля или пола. Това става при по-тържествени случаи".

Освен това Емел никога не би си позволила да влезе с къса пола в джамия, защото познава мюсюлманските традиции. Емел има баба - хафъс. Това е жената ходжа, която чете молитвите, и затова депутатката още от малка е запозната с традиците.

Иначе Етем е зодия Риби. Плува в два различни свята - този на политиката, и този на мечтите си.

Тя самата се определя като мечтателка, като пътешественик-романтик. Винаги е искала да пътешества. Мечтае да обиколи целия свят. Копнежът да странства из планетата се породил, още докато била студенка. Тогава



успяла да обиколи няколко соцстрани, защото се занимавала с пантомима.



През 1977г. трупата й печели грамота и почетен медал на Княжество Монако за най-добре представила се група на Световния фестивал на аматьорските театри. Но Емел вече е приключила с бляновете за фестивали и екзотични пътешествия. Политиката изисква прагматика и сега мечтата на Емел е да има свободно време. За да се види със семейството си.

"Убедена съм, че вкъщи усещат липсата ми. През повечето време няма почивни дни и празници. Искам да имам време да поглезя сина си и мъжа си, да изпълня чисто женските си ангажименти", казва Емел.

Тук идва интересното. Тя е женена за българин. Студентска любов. Двамата са колеги от русенския инженерен институт. Женят се през 1978 г., още докато учат. Родителите им трудно приемат този смесен брак. "Като разбраха, че срещу любовта не може да се рита, склониха", казва Етем.

От любовта им се ражда синът Илиан, който сега е студент в УНСС, специалност "Маркетинг". Мъжът й Стефан върти семеен бизнес в Русе. А тя е тук в София. Така вече 10 години те се виждат от време на време. "Много е трудно. Но при добро желание всичко може да се постигне", казва Емел.

Всичките й роднини обаче са в Турция. Заминават през 1989г. Тя е най-голямото от три деца. Сестра й Руждие е инженер-химик, брат й Ерол е само с 5 години по-голям от 20-годишния й син. Той в момента е войник в Турция и тя е все притеснена за него.

Емел има нужда от свободно време освен за близките си и за себе си. "Да прочета някоя книга, да отида на театър или опера, да спортувам, да отида на козметик", казва Емел. Но такива "женски глезотии" пред Доган и мъжката организация не минават.