На икономическия съветник на президента, професора от "Джон Хопкинс" Стив Ханке, не му върви особено в България. След всяко негово изказване за икономиката ни родните управници обикновено се надпреварват да обясняват, че човекът не познавал страната и го давал малко академично.

През тази седмица професорът, наричан още "бащата на валутния борд", разгневи управляващите с изказването, че новата "Програма 2001" му прилича на петилетен план от комунистическото минало. Първи изпищя финансовият министър Муравей Радев. Той залагал само на световноизвестни икономисти, които познават добре ситуацията в България. После атаката поде регионалният министър Евгени Чачев. Той пространно обясни как планирането се налагало заради поканата за преговори с ЕС и как изказването на професора му напомняло за защита на дисертация от тоталитарно време, когато рецензентът не е чел текста, но твърди, че дисертантът няма чисто минало. Просто защото Ханке призна, че не е чел програмата, но познава достатъчно добре основните й принципи. Иначе това, за планирането, е вярно. Но е тъжно, че за пореден път висши държавни чиновници коментират нещо, с което май не са се запознали в подробности.



Какво всъщност каза Стив Ханке



Нещо много простичко, което е длъжен да забележи всеки, който е прегледал дори бегло програмата - тя залага най-вече на държавната намеса. На практика всички планирани инвестиции са или държавни, или държавно гарантирани, или пък от собствени средства на държавни предприятия.

Ето и точния цитат: "Икономическите данни например, като номиналния растеж на брутния вътрешен продукт, инфлацията, лихвените проценти са представени така, духът на програмата е такъв, че да позволи на правителството да манипулира икономическата си политика и да я нагажда така, че да достигне тези обещани или предвиждани проценти и номинални числа на брутния вътрешен продукт, на инфлацията, реалния растеж. Самата постановка на програмата, самата концепция ме кара да мисля, че правителството разчита на това - да дърпа конците, да използва различни лостове и по този начин да постига отделните икономически показатели. Само че в страна, която действа в условията на валутен борд, се явява един основен, фундаментален проблем при такъв подход. И той е, че

валутният борд ви е отнел всякакви конци, които да дърпате,



или лостове, които да движите, или копчета, които да натискате. Така погледната, "Програма 2001" е една доста недобре ориентирана, неуместна петилетка, един нов вариант на петилетен план - старите комунистически петилетни планове, вместо да бъде просто една пасивна прогноза на вариантите, които стоят пред правителството."

Сигурно може да се спори дълго за разликата между академични постановки и практика. А и Стив Ханке наистина понякога не е достатъчно запознат с България. Но в случая с валутните бордове си струва да бъде слушан, защото е специалист. Родните управляващи всъщност са разгневени от намека, че пускат сапунени мехури, представяйки ги за програма за действие. И от факта, че са ги



хванали в желанието им да свалят веригите на борда



и да превърнат държавата в основен фактор в икономиката. Защото, въпреки уж яростната защита на частния сектор, е очевиден стремежът всичко да бъде поставено под партиен контрол, да се насочва и регулира "отгоре". В конкретния български случай това означава - към наши фирми. Отъркването във властта и нейните облаги е стар роден принцип и от него си патим повече от сто години.

Колкото до сравнението с комунистическите петилетки, нека видим какво казва и един българин - Николай Василев от брокерската къща "Уорбърг Дилън Рийд": "Това е все пак една добра програма, която се движи в правилна посока. За съжаление според мен тя не отива достатъчно далеч. Тя е написана на език, който е характерен за средата или за втората половина на миналия век, а не за началото на ХХI век. Не се споменават думи като "нови технологии", "Интернет", "компютърния бранш", "софтуер". Също така не се предвижда бързо развитие на финансовия сектор във всички негови части. Не се споменава и това как ще се осигури бъдещето на младите хора вътре в страната, а не да търсят своето щастие по света."

Това изказване, както и оценката на Стив Ханке са външният поглед върху страната. И за всеки чужденец той има по-голямо значение, отколкото вътрешното усещане на управляващите. Нашите теоретици и практици си ги знаем от 10 години. При тях нещата са като в един стар виц: "Вижда някакъв как играят на "Тука има-тука нема". Вътрешният глас му казва - залагай, знам къде е топчето. И се изръсва с всичко от портмонето. Вдига циганинът кутийката - топчето го няма. Вдига съседната - топчето там. Знаех си аз, обажда се вътрешният глас."

Интересно знае ли някой какво казва днес вътрешният глас на правителството.