|
Тон даде премиерът Иван Костов, който се закани на имунитета като такъв и видя в него нерешените проблеми на държавата. Оттогава по различни поводи мотивът се подемаше от властимащи люде, повечето от тях безимунитетни.
Имунитетът на депутати и магистрати като краставицата от стария виц се оказваше предпочитан за дискусии всеки път,
когато назряваше обществено любопитство
за конкретизиране на по-голямата тема за корупцията.
До имена на корумпирани обаче не се стигна, дори когато си заминаха повече от половината министри. А сигналите от президент и медии за лица с далавери се оказаха неоснователни. Както стана с президентския съветник Румен Христов и е на път да стане с пътния шеф Костадин Таушанов. В първия случай поборникът срещу корупцията Петър Стоянов се разкая публично, че се поддал на слухове. В другия пък премиерът Костов, също радетел за чисти редици, предреши незавършилата проверка за тайнствената банкова сметка на остров Ман на държавния си служител - изкара го напълно невинен, а себе си обвини за слаби нерви. Покрай тези два случая нямаше и капка упрек към магистратите, чийто имунитет не им бе попречил да се ориентират към правилното за управляващите решение.
В този момент взе, че се изказа военният министър Бойко Ноев - силно неподготвен конституционно, но затова пък пределно ясен като теза. За разкриване на корупцията пречел съдебният имунитет, който бил "безусловен" за разлика от депутатския. Главният прокурор Никола Филчев му припя със също "безусловното" си съгласие. И допълни абсурда със следващата си стъпка - прати на парламентарната "Антимафия" апелативния прокурор на Варна Васил Миков, срещу когото тече проверка в самата прокуратура. Течеше и контрапроверка на Висшия съдебен съвет - за недопустим натиск върху прокурора от страна на проверяващите го. Преди магистратите да се разберат за Миков в рамките на независимата си система, с него неизвестно защо трябва да се заеме и законодателят.
И стана буламач
Народното събрание не може да взема каквито и да е решения относно който и да е магистрат. Най-много при сигнал за някого да го препратят на прокуратурата. В случая с Миков тя вече се занимава с него.
Вероятно Филчев е бил наплашен от неуспешния си опит да се справи с недолюбвания от него шеф на Върховния касационен съд Румен Янков. Преди няколко месеца Висшият съдебен съвет реши, че главният прокурор трябва да спре проверката срещу Янков. С Миков и въвличането на "Антимафия" Филчев иска да си осигури желаната развръзка в проверката. При всички случаи обаче това ще е подходящ повод да продължи спрягането на "пречката" с имунитетите.
Но проблемът, ако той въобще съществува, не може да бъде решен другояче, освен с промяна на конституцията. Да но липсва квалифицираното мнозинство в парламента, което единствено може да я "пипне".
Конституцията облича в имунитет, тоест в наказателна неотговорност и неприкосновеност, президента, вицепрезидента, народните представители, магистратите и конституционните съдии. За първите двама защитата е най-силна - те могат да отговарят само за държавна измяна и за нарушение на конституцията. Другите хора с имунитет също могат да отговарят - само за тежки престъпления. Всички те стават "досегаеми" при определен от закона ред, по който имунитетът им може да бъде свален. Процедурата досега са пробвали 5-има депутати и десетки повече магистрати. Сиреч -
"безусловно" недосегаеми в България няма
Това първо.
Второ. Имунитетът е даден на тези правоимащи, за да се защити също конституционно прогласената независимост на властите и върховните институции. По подобен начин въпросът е уреден в конституциите на Франция, Германия, Испания и повечето бивши соцдържави в Европа. Изключението е Великобритания. Следователно, не е вярно тиражирането твърдение, че имунитетите отдалечават България от Европа и спъват битките й с престъпността и корупцията.
Имунитетът обаче не е даден на представителите на изпълнителната власт - не само защото тя се контролира от парламента, а и заради повишените рискове за злоупотреби при оперативното управление на държавата. Именно такива представители сега се опитват да преборят имунитета на другите власти. Но след като нямат реален шанс за успех, значи преследват друго.
Въпреки че темата беше подета по-общо - за депутати и магистрати, постепенно първите отпаднаха от пледоариите, и остана съдебната власт. Защото от съществено значение е срещу кого може да започне наказателно преследване за прегрешения със закона, за кого то може да бъде прекратено и кой въобще може да си спести неприятности с правосъдието. Затова и
мераците към съдебната власт не са спирали
при нито едно демократично политическо мнозинство от 10 години насам. Но при "червените" те бяха порязвани от Конституционния съд, а при "сините" - благославяни. Въпреки това и въпреки че третата власт беше персонално моделирана в желаната "демократична" посока, тя пак е неудобна. Всеки път, когато реши да отстоява своята самостоятелност.
След твърде продължително мълчание Висшият съдебен съвет все пак нададе глас срещу опитите да се свали магистратската защита. Преди седмица излезе с декларация - не само заради изцепките на министър Ноев, а и заради незапомненото досега орязване на съдебния бюджет при многократно повишените функции, особено на съда. Този път реакцията дойде от председателстващия съвета правосъден министър Теодосий Симеонов, който се "разграничи" от позицията, дори се усъмни в нея. Нищо ново.
Когато политическото мнозинство се разправяше последователно със следствието и прокуратурата по Татарчево време, съдът мълча, докато дойде и неговият ред. Сега за имунитета на магистратите мълчи парламентът, мълчи президентът.
Може би докато в държавата заслужено остане едничка изпълнителната власт.
Какво ще разглежда "Антимафия" по случая с прокурора Васил Миков
НИНА НИКОЛОВА, ДИЯНА РАЙНОВА
От конкурентите на Никола Филчев за поста главен прокурор последно на мушката падна шефът на апелативната прокуратура във Варна Васил Миков. От миналия ноември в морската столица и в Добрич, където Миков оглавяваше окръжната прокуратура, текат проверки. Проверяващият Николай Колев разгласи разкритията си в края на декември. Миков пък се оплака от недопустим натиск пред Висшия съдебен съвет, обвинявайки главния прокурор и в злоупотреба с власт.
За какво е тази битка?
Срещу Миков са използвани 3 жалби на добричлии - от съпругата на починалия след побой в тамошното РДВР арестант Минчо Съртмачев, от бившия районен прокурор на гр. Генерал Тошево, освободен от длъжност по предложение на Васил Миков, и от бившия митничар Димо Кънчев.
По оплакването на Кънчев е образувана преписка. Той се жалва, че Миков му е образувал дело и е определил мярка за неотклонение "задържане под стража".
Това е вярно, постановлението е с дата 14 ноември 1992 г. и с подписа на Миков. При задържането група оперативни работници от Първо РПУ и помощник-следователят Драгомир Драгнев носят със себе си и заповед за претърсване. Отправят се към вилата на митничаря в с. Църква за оглед. В групата е и тогавашният говорител на РДВР-Добрич Градинаров, който заснема акцията на видеокасета.
Вилата се оказала луксозна, на 2 етажа. Подът бил застлан с мрамор. Скъпа алармена система пазела къщата. Домакинските електроуреди били маркови - на "Филипс" и "АЕG". От едната страна на вилата имало лятна кухня с хладилник, пълен с маркови напитки, маса за около 20 души, барбекю и богата колекция от ножове, саби и мечове. В гаража не можело да се влезе от кашони. На въпроса "Какво има в тях?", митничарят Кънчев отговорил: "Не знам, отворете да видим". Открити са няколко автоматични перални, прахосмукачки, кафеварки, части за руски автомобили, достатъчни за откриването на автосервиз. В стая-склад зад вилата били намерени кашони с маркови напитки. Находките са иззети, намерени са и бележки за внасянето на левове и валута в различни банки.
В сигнала срещу Миков митничарят Кънчев се оплаква, че следствието срещу него не приключва повече от 7 г. и че е престоял 6 месеца в ареста. Пропуснат е обаче един факт - че на 1 май 1995 г. той е възстановен на работа, а след това - през 1998 г. е съкратен. В същия сигнал Кънчев описва вилата като селска къщурка, в която преживявал.
Според сегашния окръжен прокурор на Добрич Милчо Каменски делото срещу митничаря е прекратено от прокурора Спартак Дочев от касационната прокуратура, който не е имал и един ден прокурорски стаж преди назначаването му там. Което значи, че по случая няма да се произнася съд и фактите по това разследване ще останат неизяснени.
Другият жалващ се - Владимир Калчев, се оплаква от съсипването на имиджа му като политик. Калчев е бивш районен прокурор на Генерал Тошево, започнал работа с протекция на Миков и освободен по негово предложение заради липса на професионални и морални качества, пропуски в работата и нарушаване на забраната за членуване в политическа партия. В предложението се сочи, че като прокурор на 18 декември 1994 г. Калчев влиза в листата на БСП като кандидат за народен представител.
По случай на бракониерство Калчев е посъветвал полицаи да не изпращат материалите за образуване на дело, след това отказал да повдигне обвинения и върнал иззетите пушки и патрони. Два дни по-късно с една от пушките, отново при бракониерство, е застрелян човек.
ВСС уважава предложението на Миков до главния прокурор Иван Татарчев - с двама въздържали се и нито един против освобождава през 1995 г. Калчев от длъжността му.
А на 3 декември 1996 г. в справка до вътрешния министър директорът на РДВР-Добрич подп. Костадинов определя като необоснована друга жалба на Калчев за специално отношение на прокурора Миков към него. Случаят е следният: Ивайло Джелебов от Добрич се оплаква, че е дал на Калчев за съхранение 20 000 марки и преносим компютър за 6000 марки, но по-късно бившият прокурор отказал да му върне компютъра и парите. По-късно майор Иван Димитров от РДВР с разрешение за претърсване на районната прокуратура в Добрич намира в дома на Калчев компютъра - в таванската му стая, зад бронирана врата. Джелебов и до днес чака своите пари, а Калчев още пише жалби, че Миков срива имиджа му на политик.
Сега тези оплаквания срещу Миков Никола Филчев даде на "Антимафия".