|
При цялата бутафория със служебните коли на сегашните властници, ту давани, ту отнемани, ту персонални, ту полуперсонални, което не е нищо друго освен паникьорски реакции на негативното обществено настроение, случаят с Николай Павлов е като бисер сред неочистени раковини. Има си човекът служебен мерцедес, но му се видя малко и си поръча и джип.
Две коли - от скъпи по-скъпи - престижно е, нали?
Като за наивници звучи обяснението му, че с джипа може да достигне до непристъпни места, за да изпълнява служебните си задължения. Може би по родопските чукари, където бакалинът Асан върши нелоялна конкуренция срещу кръчмаря Асен?
За година и половина, докато имах "удоволствието" да работя под мъдрото ръководство на г-н Павлов в комисията, няма нито един случай, дори при сложен казус, заради който той да се е отместил от кабинета си в София.
Зная, че това не е задължително, за тази работа си има назначени хора - експертите, но защо ли точно този довод прозвуча като обяснение за купения джип? Нещо повече, заради икономии той категорично забрани командировките на работните групи и служителите на комисията се превърнахме от нормални бюрократи в супербюрократи. Не искам да обиждам бившите си колеги, но ми е малко тъжно за тях. Ала и това е най-малката беда. Не тъжно, а страшно е, когато една държавна, надпартийна институция, призвана да регулира пазарните отношения, се превръща в маша на партийни, котерийни и личностни интереси.
Това, че г-н Павлов на всеослушание, пред целия състав на комисията заявява, че е пратен от СДС и ще изпълнява заръките на СДС; че за него икономическата политика на Хитлер е образецът; че сблъсъкът на пазара за газа, за монополното положение на ВАЦ, по които КЗК заемаше ту една, ту друга позиция - всичко това са само мимикрии в поведението на измисления държавник.
Както впрочем и преди това, когато някой (СДС) го беше поставил и за конституционен съдия. И колкото и да съм атеист, все пак си мисля, че понякога и Господ си знае работата - затова при жребия го изхвърли от Конституционния съд. След което, както мълвата разказваше, месеци наред дебнел пред кабинета на премиера, за да го короняса за председател на Комисията по конкуренцията. И стана. Тогава се питахме с колегите: чак толкова тлъста ли е хапката? Може би защото бяхме свикнали просто да си вършим работата.
И ни бяха чужди суетните фойерверки. Които усетихме още първия ден от идването на г-н Павлов в КЗК.
Първото му разпореждане беше към главната счетоводителка -
да му се купят комплект кристални чаши за шампанско
и съответните бутилки от това престижно питие; да му се купи пейджър; да му се купи ПИСТОЛЕТ! Съвсем скоро последва и друго разпореждане - да се направи ремонт на тоалетните на етажа, където пребивава той. И белите плочки да бъдат подменени със СИНИ. Което глътна 6 (шест) милиона стари лева. При пълното съзнание, че предстои преместване на комисията в друга сграда. При липсата на утвърдена проектосметна документация. Което е подсъдно.
Колеги, не се притеснявайте, че комисията няма пари за хартия за писма и за принтерите. И за командировки. Нали самият председател обяви пред журналистите, че "пари в параграф консумативи няма". Но в параграф "джип" има. Които са почти 8% от годишния бюджет на институцията. Пък и джипът е най-удобната кола за ходене на лов.
Вече споменах за пируетите около ВАЦ и газа.
Ще разкажа случай,
в който поради служебното си положение на експерт в КЗК и по волята на г-н Павлов станах едно от действащите лица. Става дума за приватизационен казус по жалба до комисията от работническо-мениджърско дружество на Института за металорежещи машини и инструменти ("ИММИ" АД). Със заповед N1-7 от 28. I. 1998 г. бях определен за ръководител на работна група, която да проучи изложените в жалбата обстоятелства, да направи заключения и да предложи проект за решения към членовете на КЗК (това са 9 души, избрани от парламента).
Преписката беше кодифицирана под NКЗК-113/17. XII. 1997 г. Съвсем накратко (иначе случаят беше разнищван от медиите преди 2 години) казусът беше следният: РМД "ИММИ-ПРИВАТ" АД, в което членуват 257 души, почти целият състав на института плюс имащите право на това пенсионери искат да купят обявения за продажба дял от "ИММИ" АД. Приватизационната сделка се провежда след "преговори с потенциални купувачи". Така е решило Министерството на промишлеността, оглавявано тогава от Александър Божков. Вторият потенциален купувач се оказва "Ванити" ООД, състоящо се от осем души. Единият от тази осморка беше
съпругът на министър Надежда Михайлова - Камен,
а друг - неговият брат Руси. И както може да се предполага, режисурата става прозрачна. Първи на преговорите се явяват "ИММИ-ПРИВАТ", т. е. работническият колектив. Те обявяват офертата си. За вторите, "Ванити", т. е. за съпруга и девера на министър Михайлова, не е проблем да научат какво са предложили конкурентите им. И да повдигнат собствената си оферта, да кажем, с 1-2 процента. Както вероятно е и станало. Поради което и Министерството на промишлеността ги класира като купувачи. Имам достатъчно основания да твърдя горното. В изпълнение на законовите изисквания работната група изпрати писмо до министъра на промишлеността с изх. NКЗК-113/25. II. 1998 г. С писмото се искаше да бъдат предоставени заверени копия от офертите на двата приватизационни колектива и становище на работната група, извършила приватизационната сделка. Писмото беше подписано от г-н Павлов.
Отговор не получихме
Въпреки многократните телефонни разговори, че и личното ми отиване и настояване в управление "Приватизация" на министерството. Обясненията бяха, че комплектът от исканите документи е изпратен, че може би се бави по пощата и накрая, че може би пощата го е загубила. Тогава изпратихме второ предупредително писмо с изх. NКЗК-113/28. IV. 1998 г. Също подписано от г-н Павлов. Историята се повтори.
За да изпълни служебните си задължения работната група приключи преписката с доклад до членовете на КЗК с констатацията, че Министерството на промишлеността е нарушило чл. 41, ал. 1 на Закона за защита на конкуренцията и длъжностното лице, т. е. министър Ал. Божков следва да бъде санкциониран по чл. 60, ал. 2 на същия закон. (Където е предвидена глоба до 2,5 млн. стари лева.)
И оттук нататък започна комедията
Бях привикан от члена на КЗК (един от деветте богопомазани) Мими Вишева, която беше определена да наблюдава дейността на нашата работна група. Надявам се читателят да ми повярва, като твърдя, че по-вбесен човек досега не бях срещал. А за 42 години трудов стаж съм се сблъсквал с почти всички етажи на управленската система. Г-жа Вишева беше първо бясна заради неуместна запетайка! После за неправилно подредени изречения!!! Най-накрая си го каза: кой ни е разрешил да пишем такива писма на г-н Божков!? Отвърнах - този, който ги е подписал. Т. е. г-н Павлов. Последва: вие сте го подвели! Свих недоумяващо рамене.
И си помислих дали пък няма нещо вярно в мълвата, че г-жа Вишева дължи избирането си за член на КЗК на министър Михайлова? Няколко дни по-късно моят пряк началник ми съобщи, че го извикал г-н Павлов и му казал преписката да бъде прекратена без последствия.
Защото те "със Сашо се разбрали" (т. е. с Ал. Божков)
Не хранех илюзии за последствията, които ще ме сполетят. Уволнението дойде по време на болничен отпуск, заповедта ми бе изпратена с писмо с обратна разписка. Подписваш, без да знаеш какво има в плика и без да имаш право да изразиш становище. А мотивът ме разсмя - длъжността експерт изисквала юридическо образование, а моето е икономическо. Написаното тук не е следствие на уволнението ми. Ако беше така, отдавна, още преди година и половина, да съм публикувал този материал. Нещо повече, имах всички основания да съдя КЗК и нейния председател Николай Павлов за нарушение на трудовото законодателство. И щях да ги осъдя. Не го направих, защото цялата тази история е пошла и омерзителна. А моралът, който изповядвам, не ми позволява да падна до тяхното равнище.
Поводът да напиша горните редове беше елементарният спектакъл с обясненията на г-н Павлов за мотивите, които са го накарали да иска да му купят престижен джип. Като добавка към не по-малко престижния мерцедес. И то в същия ден, когато премиерът каза на всеослушание за хляба и киселото мляко. Ако второто е признание на една трагична истина, първото е безочлив цинизъм. Не по-малко тревожно стоят и въпросите за ролята на политически слугинаж, възприеман от Комисията за защита на конкуренцията. Случаят с "ИММИ-ПРИВАТ" и "Ванити" е само щрих към поведението на братовчедите. Защото има и други въпроси с неизяснени отговори. Примерно
откъде дойдоха парите за командировките на г-н Павлов
в чужбина. Да кажем в Германия или пък в Хонконг. Интересно кой дава тези големи пари и срещу какво? След като се знае, че те не са взети от бюджета на комисията и пътуванията не са били със служебна цел. Последното ме кара да си спомня не съвсем тактичното предложение на г-н Ерих Шуман, президент на ВАЦ, работната група, проучваща монополното положение на групировката на българския вестникарски пазар, да посети Германия на техни разноски. Работната група прие това предложение не само като некоректно, а и като обидно. А членът на КЗК, който наблюдаваше проучването, проф. Витали Таджер, при цялото си възпитание, не можа да скрие омерзението си от този нагъл ход. Но това беше по времето, преди г-н Николай Павлов да бъде измислен за председател на КЗК.
|