Три години след събитията през януари 1997 г. българското общество отново е в остра криза на доверие към управляващите. Тенденцията на спад е устойчива, стойностите са близки до критичните. Разочарованието на избирателите днес е вече толкова голямо, колкото големи бяха очакванията им през онази пролет на надеждите. Тогава 62% от българите бяха позитивно настроени към кабинета на Иван Костов. Три години по-късно 62% са разочарованите. Едва 22% продължават да са оптимисти, пропиляни са надеждите на близо 2,5 милиона избиратели. Управлението на ОДС се определя като успешно само от 9% от избирателите.

Казано обобщено, параметрите на общественото недоволство са близки до точката на капене. Проблемът обаче не е в това дали управляваните ще въстанат - и те като Вуте "могат да копат, могат и да не копат". Друг въпрос е, че колкото по-рано се намесят, толкова по-малка цена ще платят накрая. Проблемът е в това, че в подобна обстановка управляващите не могат да управляват ефективно, защото



управление без необходимия минимум обществена подкрепа



е като платноходка без платна.

СДС пое властта в момент, в който нещата трудно биха могли да стават по-лоши. В този смисъл по онова време екипът на Иван Костов бе обречен на успех, поне в краткосрочна перспектива. Спирането на свободното падане безспорно се възприе с облекчение от публиката. Но още в първите месеци на 1998 г. то започна да се оказва недостатъчно за все по-нарастващ брой избиратели. Тогава очакването за предстоящо подобрение на материалното положение все още бе силно и съотношението на обнадеждените и разочарованите се запази приблизително равно. Но именно



1998 г. се оказа годината на големия пропуск



за управляващите, тъй като те напуснаха реалността, самозабравиха се, отдадоха се на собственото си партийно строителство, на арогантничене и високомерие към политическите си опоненти, на разграбване и корупция. В началото на 1999 г. червената лампичка на обществените настроения вече светеше, броят на разочарованите започна рязко да надхвърля броя на обнадеждените, а материалното състояние на населението да се влошава.

Тази тенденция се запази през цялата година, като през втората й половина недоволните бяха вече постоянно с 20% повече от доволните. Но управляващите продължаваха упорито да се занимават "с ударен безкористен труд", като междувременно броят на братовчедите на държавната ясла надхвърли 43 000. За да се стигне до изненадата им през октомври на местните избори. Тази изненада сама по себе си е доказателство в каква степен те са се отдалечили от действителността. През декември Иван Костов направи опит за смяна на курса, който обаче се оказа половинчат и неподкрепен от партийния елит. Избирателите възприеха този опит скептично, но и с моментна надежда, която се изпари само месец след това, когато за мнозинството от хората



дългоочакваната промяна се оказа само козметична маневра.



Затова през първите три месеца на настоящата година тенденцията на разочарование отново набра скорост, за да достигне през март до критични стойности.

Оценките за управлението на правителството в 13 ключови сфери през 1998 г. почти без изключение бяха положителни. През 1999 г. те се влошиха, като в три особено чувствителни за населението сфери - образованието, здравеопазването и селското стопанство - мнозинство от избирателите започна да счита, че лявоцентристко правителство би се справило по-добре. През март тази година тези сфери станаха девет - прибавят се още материалното положение на хората, данъците, производството, безработицата, цените и престъпността. Тоест на равнището на общественото мнение в страната



в момента имаме кардинално нова картина



- мнозинство, което е убедено, че във всички най-съществени обществени сфери едно алтернативно управление би се справило по-добре. А индексът на потенциала на опозицията се удвои за последните 4-5 месеца и днес едва 18% от избирателите смятат, че една обединена опозиция не би могла да спечели изборите.

И ето тук точно е заровено кучето - обединена опозиция в България няма. Обществото е готово да даде доверието си на ляво управление, но това ново управление в момента е без ясен политически еквивалент.



Електоратът на управляващата партия все повече се свива



в твърдото си ядро, в момента е 29% и ако тенденцията се запази, по всяка вероятност ще падне до 25% от всички, имащи право на глас. Но същевременно избирателите на основната опозиционна партия - БСП не нарастват и едва ли биха могли макар и при мобилизация на червените да имат потенциал от 22-24%. В центъра единствен сигурен играч си остава ДПС с непроменена (и вероятно непроменима) традиционна подкрепа. Останалите две партии, влезли в настоящия парламент - БББ и Евролевицата - са в сериозна електорална криза и засега не съществуват основания да се смята, че ще влязат самостоятелно в следващото Народно събрание. Същото важи и за Народен съюз, ако не потърси обединяване с другите земеделски формации. Колкото до трите организации, които се представиха добре на местните избори - ВМРО, "Гергьовден" и Движение "Св.Георги", засега поддържниците им са недостатъчно за самостоятелно влизане в парламента. Но те с всеки изминал ден добиват по-добри шансове, защото разочарованието на избирателите от двете основни политически партии в страната



непрекъснато отваря центристкото пространство.



А при сполучливи коалиционни комбинации участието им в следващото Народно събрание е напълно реално.

Вероятността управляващите да изкарат целия си мандат е възможна. Но да се задържиш на власт 4 години е постижение, единствено ако самият мандат е успешен. В противен случай може да се окаже, че през 2001 г. 4-те години във властта могат да се превърнат във воденичен камък на шията на СДС. Защото тогава ще е нереалистично вината за провала да се хвърли върху предшествениците, върху комунистите, ченгетата или международното положение. При подчертано негативен резултат никакви медийни чадъри няма да помогнат. Нито пък стъкмистиката от числа, сочещи ръст след ръст върху ръст.

Защото



хората в масовия смисъл живеят все по-зле



и няма думи и картинки, които да ги убедят в обратното, още повече когато те виждат как живеят властниците и приближените им.

И помощта отвън става все повече химера. Западът вече неприкрито се мръщи и дава да се разбере, че няма да подкрепа българския октопод - това чудовищно сливане на политическа и икономическа власт, съчетано с бюрократизиране, централизиране и корумпиране, което няма нищо общо с прехода към пазарна икономика и което все повече застрашава политическата демокрация в страната. Единственият полезен ход е радикална смяна на политиката след пълно осъзнаване на грешките. В България обаче такъв властник още не се е родил.



Данните са от представително изследване на ББСС "Галъп интернешънъл". Анкетирани са 1083 души над 18-годишна възраст между 14 и 20 март.