"Пясъчната книга" на Хорхе Луис Борхес излиза за първи път на български в превод на Румен Стоянов (изд. "Прозорец"). Това са 14 разказа с послеслов от автора.

"Каза ми, че неговата книга се наричала "Пясъчната книга", защото нито книгата, нито пясъкът имали край", обяснява Борхес в разказа, дал заглавието на сборника. Онова странно четиво му продал някакъв странник. Неговото обяснение било: "Ако пространството е безкрайно, то сме в коя да е точка на пространството. Ако времето е безкрайно, то сме в коя да е точка на времето". От такава "чудовищна книга" няма отърване. Няма отърване от прозата на аржентинеца - магично-реалистична, та чак барокова и чудовищна.