Има-няма 5 години, откак сините обявиха предварителните избори за "връх на демократичността", и - хоп - ръководството на партията даде сега заден ход. И сега е на път съвсем да се откаже от тях.

Най-напред Евгений Бакърджиев, когато се отчиташе какви ги е свършил на местните избори, написа в доклада си, че първичният вот повече вреди на синята партия и кандидатите й май, отколкото й помага. Пред 11-ата национална конференция Командира набързо обясни, че "трябва да отпадне механизмът на предварителните избори". Онзи ден пък Марио Тагарински каза в Сливен, че тези избори са доказали "своята несъстоятелност" и създали "голямо напрежение в партията".

Всичко това е вярно. Едва ли има по-демократичен начин да се излъчат кандидати било за парламента, за кметските кресла или за президентството от тъй наречените праймъриз. На наша почва обаче



предварителните избори бяха бързо и лошо побългарени



и показаха разнообразни дефекти - разделяха и върховете, и членската маса, създаваха тежки междуличностни конфликти, убиваха желанието на синия електорат да гласува на същинските избори.

Първите два предварителни вота, които сините проведоха, бяха прилични.

Генералната репетиция беше на 15 юли 1995 г. Тогава СДС подкани избирателите си да излъчат кандидат-кмет на София измежду четирима претенденти: Валентин Василев (Демократическа партия-1896), Веселин Стойков (Социалдемократическа партия), Лъчезар Лозанов (Консервативно-екологическа партия) и Стефан Софиянски (ОХДЦ). Избирателната активност беше много слаба - в сините списъци имаше 11 000 души, от които само 6000 гласуваха. Софиянски победи тримата и после би със страшна сила и на същинските избори Венцислав Йосифов.

На 7 март 1996 г. СДС, Народният съюз и ДПС се разбраха да подкрепят на президентските избори общ кандидат, който да бъде излъчен чрез предварителни избори. Този път залогът, участниците и аудиторията бяха по-големи, затова и вотът бе по-добре подготвен.

От Републиканския институт в САЩ и от Уестминстърската фондация на английските консерватори дойдоха и пари, и специалисти за обучение. Финансите минаваха през фондация "Победа", създадена специално за президентските избори. За парламентарните избори сините не измислиха нищо по-оригинално и я кръстиха "Втора победа". И двете фондации бяха под строгото ръководство на Марио Тагарински. До ден-днешен



не е ясно как са се движели парите



към и от тези структури, но именно за тях говори Богомил Бонев, когато обвинява СДС в злоупотреба с дарения.

Одобриха се правила за провеждането на праймъриз, уточнено бе, че те ще струват към 35 млн. лв., а парите ще дойдат от САЩ и Англия. 80 хил. долара струваше отпечатването на бюлетините за предварителните избори на тогавашната опозиция, синият ЦИК получи 6 автомобила "Хюндай", хората от "Победа" се сдобиха с мобифони.

Най-характерното за тези избори беше даването на възможност на непартийци да изберат кандидат-президента на опозицията. Урните бяха отворени за всички, а между "Раковски" 134 и министър Дончо Конакчиев течаха дълги преговори къде и как да се проведе вотът.

На национална конференция СДС излъчи своя кандидат-президент - никому неизвестния тогава адвокат по бракоразводни дела Петър Стоянов. Той бе предпочетен от сините вместо Александър Йорданов и Асен Агов.

На 1 юни 1996 г. Стоянов надви над действащия президент Желев, а в същинските избори СДС, Народен съюз и ДПС застанаха плътно зад Стоянов и той стана президент.

Всичко в десния лагер беше много розово, но именно в тези избори за първи път бяха изказани недоволства от първичния вот.

"Това беше капан", обясняваше Владимир Джаферов от Демократическата партия по-късно: "Много партии по света имат праймъриз, но изборите са в рамките на самата партия. Когато в САЩ Републиканската или Демократическата партия номинират кандидат за шериф, губернатор, за президент, в отделните щати се правят предварителни избори, но в тях участват само членовете на партията, които редовно си плащат членския внос. Това е нормален вътрешнопартиен избор. А ние тук правим нещо, което е парадоксално - партия прави отворени избори към цялото население."

След вътрешната надпревара за кандидат-кмет и кандидат-президент настана страшната сеч в предварителните избори от 1997 г., в които участваха само кандидат-депутати на СДС.



На практика "Раковски" 134 точно тогава сложи кръст



на първичния вот. Сините си позволиха да наложат партийни решения, които подмениха резултатите от изборите и така опорочиха основния смисъл на вота - да не се оспорват от никого.

Екатерина Михайлова започна да обяснява с леко притеснение, че "трябва да се избере най-добрият механизъм за подбор на кандидати" и "за всяка община трябва да се видят конкретните условия и видът на излъчване на кандидатура".

Много лидери на СДС въобще не бяха допуснати до предварителните избори през 1997 г.

На Филип Димитров и Едвин Сугарев бяха обещани дипломатически постове. Евгений Михайлов остана извън листите в Ловешко. Павел Шопов и Васил Дойков бяха изчистени от Пловдив. Отиде си Свободка Стефанова, която първа предупреждаваше, че ако СДС дойде на власт, кръгът "Орион" на Жан Виденов ще бъде сменен от "син приятелски кръг". Депутатът от Бургас Красимир Момчев беше изваден от листите, защото заяви, че "Мултигруп" превзема СДС.



А Иван Костов направо се подигра с вота



Оказа се, че гласуването не е имало никакво значение, тъй като след една дълга нощ бъдещият премиер извади голямата писалка и сътвори нови кандидатски листи.

Най-фрапантният пример на вмешателство беше изхвърлянето на Васил Михайлов-Нубиеца от бюлетините. Популярният депутат се яви на предварителните избори в 25-и район в София и ги спечели от раз. Костов обаче го задраска, защото Михайлов бил казал преди месеци, че "СДС е колективен образ на Жорж Ганчев"! Грубо беше изхвърлен от листата на Добрич известният в сините среди на града Валери Йотов. После неговите хора освиркаха съпартийците си от СДС, които се събраха да утвърдят решението на Костов. Вождът спокойно прехвърли няколко места напред в листата на 10-и район-Кюстендил синия лидер на Дупница Стойчо Кацаров, като в същото време изхвърли от листата един от победителите в първичните избори - Румяна Джонева. За водач на листата предварително бе обявен кметът на Дупница Панчо Панайотов, което вбеси още повече сините от Кюстендил. Напрежение беше породено и по оста Троян-Ловеч. Сините балканджии много държаха на Евгений Михайлов и преживяха тежко отстраняването му от листите.

Те събраха сили и на предварителните избори биха съпартийците си от Ловеч, като класираха свои хора на 2-о, 3-о и 4-о място. В нощта на дългите писалки партийният вожд прати от 5-о на 2-о място в листата на Ловешко Васил Мандев, шефа на СДС-Ловеч (добил популярност покрай касетата с Надежда Михайлова и "Ловечгейт") и махна от листите Вася Илиева от Тетевен. От листата на Русе беше изхвърлен зам.-председателят на СДС в града Анатоли Казаков. Още сини активисти, които спечелиха първичните избори, отидоха зян, след като Костов ги задраска от кандидатските листи: Дончо Андонов от Стара Загора, Явор Александров от Търговище, преподавателят в Музикалната академия Свилен Симеонов от Шумен, Анелия Атанасова от Разград, Христо Желев и ексдепутатът Димитър Съръиванов от Сливен.

Че предварителните избори през 1997 г. ще бъдат камуфлаж, се знаеше месеци преди тяхното провеждане. Медиите разпространиха отрано списък с 21 депутати от 37-ото НС, които не се нравеха на ръководството и сто на сто нямаше да влязат в 38-ото НС. В този списък бяха петима радикалдемократи - Иван Тосев, Николай Налбантов, Георги Панев, Георги Карев и Сашо Стоянов, 4-ма от КЕП - Иван Димитров, Руслан Сербезов, Свободка Стефанова и Димитър Стоянов, 2-ма от НКД - Владимир Шкодров и Йордан Йорданов, 2-ма от СДП - Цветан Димитров и Крум Славов. В списъците влизаха Красимир Момчев, Павел Шопов, Васил Дойков от ХДС, Владимир Абаджиев и Васил Златарев, Евгений Михайлов от "Екогласност", Владимир Николов от Републиканската партия.

Последвалите събития показаха, че по-голямата част от тях наистина не се добраха до следващия парламент, въпреки че депутатският състав на СДС се увеличи двойно.

Още по-страшно стана на предварителните избори за кандидат-кметове през 1999 г., които бяха проведени само в рамките на СДС, защото Народен съюз отново обясни, че "провеждането на подобни избори е пълен политически абсурд". Именно този вот взриви управляващата партия.

Побоища и ругатни съпровождаха събранията, на които се номинираха "победителите" от праймъриз, дебеловрати момчета от охранителни фирми пропускаха само подбрани лица на партийните сбирки. Тръгнаха



слухове за раздавани пари, капачки и кашкавал



Пресата нарече даже тези избори "кашкавалени", след като седесарка от "Надежда" занесе на "Раковски" 134 половинка от благинката, с която я подкупвали, за да гласува.

Създаде се тежка конфронтация между отделните кандидати, техните привърженици и симпатизанти твърдо отказаха да гласуват за по-целесъобразните съпартийци парашутисти на истинските избори. Централата се опита да тушира недоволствата по места, като наля луди пари за кампания и прати министрите да емисарстват из страната.

Преди същинските избори сините касираха изборите във Велико Търново и бе излъчен д-р Румен Рашев, а не спечелилият първичния вот Емил Томов. В Русе на изборите се яви Явор Димитров от Народен съюз, сините нямаха кандидат, защото не харесаха спечелилия предварителните избори на СДС Орлин Геров. В крайна сметка, макар СДС да обяви местния вот за победен, резултатите щяха да са значително по-сини, ако всички поддръжници бяха стигнали до урните.

Затова сега шефовете на СДС си блъскат главите как да обяснят, че именно предварителните избори, а не спуснатите отгоре решения са опорочили идеята и са създали напрежение, което още тресе организациите.