Дори след края на социализма социалистическият тип човек продължава да си усложнява живота. Дето викат руснаците, "Хоть хлебом не корми". Ще рече, може и хляб да не му даваш, стига да не му пречиш да си усложнява живота - своя и на останалите.

В последните дни се хващам, че както си крача по друмите на живота, краката ми все се оплитат в такива сложнотии. Пример. Оня ден в Нов български университет слушахме лекция от световния философ Ричард Рорти. Човекът омагьоса присъстващите, като разказваше за едни удивително сложни неща по ясен и игрив начин. Публиката ръкопляскаше, смееше се, свиркаше - хепънинг. После полетяха обаче едни питания, задавани с очевидна страст, потно чело и високо ниво на вътрешна тревожност: "А как стои въпросът с епистемологическия бихевиоризъм?", "А с херменевтическата деконструкция?" Бидейки най-видният философ в световен мащаб, професорът Рорти всичките тия епистемологически херменевтизми ги няма за нищо. Дето се вика, хрупа си ги за закуска. И си дояжда с транстелеологични неодеконструктивизми като стой, та гледай. Човекът обаче говори ясно с очевидната цел да бъде разбран. Можеш все пак да направиш нещо по повод наистина сложното само ако го разбираш в такава степен, че да е просто.

Постсоциалистическите хора обаче си искат сложното и - ако може - да бъде сложно до такава степен, че изобщо да не е ясно за какво евентуално иде реч.

Друг пример. Имах възможността да вляза в публичен спор на една тема, която е от порядъка на "водата е мокра", "слънцето е горещо" и така нататък. Не че исках да споря. Просто исках да си припомним неоспоримо простото - в случая, че прокуратурата няма място в съдебната власт - за да тръгнем нататък. Страшно се впечатлих, когато това напомняне се възприе като оригинално съждение, което трябва да бъде оспорвано и внимателно оглеждано отвсякъде. Един вид - айде бе, водата била мокра? Колко оригинално. И се лансираха доста многоетажни аргументи, че май не е така. Или не бива да е така. Или че може да се допусне това да бъде така, ама след време.

Можем донякъде да си обясним положението с това, че не сме преболедували диамата. За по-младите напомням: "диамат", т. е. диалектически материализъм, беше философската теория на комунизма. Според нея Партията трябва да управлява завинаги по силата на съображения, които са невъобразимо сложни и опират до строежа на Вселената като такава. И нищо не може да се направи. Щом, твърдяха например комунистите, водата кипи по един диалектически начин на 100 градуса, а от жълъдите никнат дъбове, значи - край, Партията трябва да е на власт forever.

Ако нещата са невъобразимо сложни, то и нищо не може да се направи. Няма за какво да се потим. Социалистическият тип човек си създава сложнотии, за да стане именно ясно, че нищо не може да се направи. И като те питат: "Абе, ти защо не правиш нещо?", да можеш кажеш: "Аз не правя нищо, защото нищо не е правяемо. Не си представяш колко е сложно!"

Да видим горните примери. Световният философ Рорти говори просто, отговарят му местни - сложно. Ако говореха и те просто, може би публиката щеше да ги разбира. Но как в такъв случай ще си личи, че не са обикновени единици от населението? Освен това има и друг капан. Когато си разбрал сложното така, че да ти е ясно и да можеш да го обясниш разбираемо, винаги следва някакво обществено очакване ти да направиш нещо по въпроса. В резултат от простото говорене започва да се мержелее ужасът, че трябва да позапретнеш повечко ръкавите.

Примерът с мястото на прокуратурата е от същия порядък. Докато, както е в момента, тя е в съдебната власт, цялата постройка на правораздаването е омотана като рибарска корда в ръцете на дете. Ако прокуратурата бъде извадена - както е по света - от съдебната власт, постройката приема нормален вид и вече ще трябва да се правят някакви неща. Да се запрятат ръкави. И да се носи отговорност: никой няма да може да пледира, че нещата са безпросветно сложни и затова нищо не става.

Иска ли питане защо тогава цялата ни българска бюрокрация е така оплетена, че изобщо не можеш да се ориентираш? И че когато поискаш да се ориентираш, бюрократите те произвеждат в свой смъртен враг? Докато е сложно, те са важни: виреят в едни сложнотии, дето средното население изобщо няма акъл да ги разбере. Къде им отива авторитетът, ако изведнъж се окаже, че населението разбира кой бюрократ трябва да се занимава с какъв проблем? И още: като вземе да разбира, населението ще започне да настоява да се върши работа.

Ето за такива неща става дума всеки път, когато вдигнем морен поглед към небесата и от гърдите ни се откърти класическият български въпрос: "Защо да е просто, като може да бъде сложно?"