|
Здравко Трифонов е председател на Апелативния съд във Велико Търново. В края на 1998 г. беше избран за член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. От няколко месеца е и говорител на съвета. Той не скри пред журналисти притесненията си от процеса срещу българските медици в Либия.
-------
- Г-н Трифонов, как виждате развоя на делото срещу 6-имата българи в Либия?
- Допускането на адвокат Владимир Шейтанов да направи процесуални искания е един жест. Може би и политически, но с правен ефект. Трябва да признаем, че това е безпрецедентен и положителен факт. Не е фатално, че са отхвърлени исканията на колегата Шейтанов, защото те бяха направени и от легитимирания адвокат Бизанти.
За мен не е и толкова тревожно, че не са допуснати няколко свидетели. Това е право на съда. Както и правото му да не допусне експертиза.
Но когато един съд не допусне експертиза при един такъв процес, в който медицинският елемент преобладава, дали този съд не действа като един формално-догматичен орган? Защото в наказателния процес по цял свят основен принцип е диренето на обективната истина.
В случая има една международна, египетска клинична експертиза, но тя не е пълна, защото се занимава само с подвируса - какъв е той. А експертизата трябва да бъде епидемиологична и да обхване целия процес с настаняването в болница от първото до последното дете, в какво състояние са приети, в какво състояние са техните родители, имат ли съпътстващи и предходни болести. И като се проследи тази хронология, трябва да се види действието на нашите медици - дали в целия причинно-следствен процес, в който участват, има виновно поведение от тяхна страна.
каре тук---------------------
Самата епидемиологична картина ще даде динамиката на медицинския процес, защото клиничната картина дава само статиката, констативния елемент. И оттам ще дойдат юридическите заключения - тезите на обвинението и на защитата. За да кажат има ли виновно поведение или не, или действия в резултат на професионална немарливост. Такова е обвинението към либийците в процеса. И всеки, дори и да не е юрист, си поставя въпроса: ако е професионална непредпазливост, защо априори тя да е изключена за едните, а не и за другите?
-------------------------
- Каква е практиката у нас в подобни случаи?
- Във всеки вътрешен съд при обикновена средна повреда или транспортно произшествие се допуска такава експертиза. Защото тя е научно-техническо средство за изясняване на истината.
- А съдът може ли да отмени отказа си за експертиза?
- В цяла Европа, в Англия и САЩ по всяко време адвокатът или прокурорът могат да водят свидетели и експерти, без да искат санкцията на другата страна. Това е демократизация на процеса, доведена до своята еманация. Ако беше у нас, адвокат Бизанти щеше да има право да иска от съда и в мъртвия период до 17 септември да си преразгледа определението за отказ.
- Но ако на 17 септември делото започне и завърши с пледоарии?
каре тук---------------------
- Това ще означава, че сме лишени от пълния обем на доказателства и трябва да се надяваме на едно - самото обвинение да бъде уязвимо, оборваемо. Било поради процесуални нарушения или доказателства, събрани не по съответния процесуален ред, некоректни средства, употребени спрямо обвиняемите, които бламират техните показания. Тогава ще разчитаме на майсторлъка на адвокат Бизанти да намери пролуката в обвинението.
--------------------------
- Ако не се допуснат доказателствата, защитата ще може да прави искания пред апелативния съд?
- Апелативният съд там може да събира доказателства, както и нашият. Но остава съмнението в обективността на първоинстанционния съд. Сега сме изправени пред един държавен съд. И затова като човек, който работи в наказателното право, ме боли и смущава: защо един такъв съд не допусна подразбиращата се необходимост от тази експертиза? Може ли съдът да се скрие зад формалното си право да не допуска доказателства? Може, но това съд ли ще е, който раздава правосъдие при такъв международен резонанс? Тази експертиза даже може да бъде негативна за нас, ние не знаем каква ще бъде.
Иначе прозрачност има. Жест към България беше направен с допускането на наш адвокат, въпреки че бяха отхвърлени исканията му. Но в момента не ни трябват жестове - било политически, било чисто показни. И това много ме смущава.
Защото без обективното изясняване на истината остава да разчитаме само на техниката на адвоката, на неперфектност на обвинението. Но тогава ще трябва при недостатъчно събран доказателствен материал да се твърди, че делото е неизяснено, и да се иска оправдание.
каре тук---------------------
Чудя се и като човек - как може да се откаже такава експертиза? Не виждам мотива - какъв може да бъде той? Нямам отговор на този въпрос. Ние за три кокошки допускаме експертизи. А тук е заложен животът на хора и авторитетът на една държава. Представете си само хипотетично - ако се докаже вина. Какво става с живота на тези хора, какво става с имиджа на България? Каквито и правителства да дойдат, каквито и парламенти да дойдат, на фона на такава присъда случаят "Антонов" ще бъде един лек повей.
--------------------------------
- Случвало ли ви се е като съдия да отхвърляте искания за експертиза?
- Да. Когато считаме, че експертизата на предварителното производство е достатъчна, била е ясна и пълна. А защо колегите следователи в Либия не поискаха тази експертиза? Още преди да се стигне до съдебната фаза, следователят е длъжен да назначи комплексна медицинска експертиза. Защо не е направено и защо сега съдът санира този пропуск - това ме тревожи. Ако имахме досега и епидемиологичната експертиза и тя беше с неблагоприятни за нас данни, всеки адвокат можеше да иска повторна. А сега имаме правен вакуум. Чуждите институции вече подсказаха, че са готови да дадат експертиза. Това ще е за престиж на съдебния акт.
- Как оценявате образуваното у нас дело за българска СПИН-афера?
- Не бих се ангажирал с коментар, но изискването за изясняването на обективната истина важи и за нас. Отделен въпрос е дали това е най-удачно точно сега.
- Това е въпросът. Сега нещата се преплитат.
- Би трябвало да стане, макар и по-късно.
А за либийското дело - това е наказателен процес, в който всичко е възможно. Като съдия и адвокат обаче ви казвам, че ако има умисъл за такова престъпление и за вземане на пари за него, това се прави от един човек, не се прави от верига от хора. Няма такъв, който след подписването на декларация, че се подчинява на законодателството на една страна, за каквато и да е сума да си сложи главата в торбата, когато става въпрос и за действие на негови колеги.