|
Мисля, че преди да очакваме резултат от нещо, трябва да вникнем в неговия замисъл и неговата реализация - детайл по детайл.
За разясняване на замисъла, в бюджета на Здравната каса са предвидени средства за рекламни клипове. Предлагам един от тях да изглежда така:
Мъж се лута в помещение. На малка масичка в средата на помещението има кошница с таралежи. До масата са натрупани дини. Мъжът разпасва колан, дърпа задната част на панталона си още малко назад и в така оформения процеп поставя един таралеж. След това отново пристяга колана, взима три дини под една мишница и ги понася към светлото бъдеще.
Героят на този клип символизира архитект на здравната реформа. Таралежът е политическата поръчка. Трите дини представят в умален размер трите кита на реформата: промяна в концепцията, промяна в структурата, промяна в начина на финансиране. Този клип внушава на зрителя - ако не друго - че съществува таралеж и че дините са три.
Разликата между една диня, две дини и три дини
е чисто количествена, когато дините са в покой. Когато решиш да ги носиш под една мишница, тя става разлика по същество.
След като се залавяме за нещо новаторско, значи преди всичко сме сменили концепцията. За да може новата концепция да заработи, са необходими нови механизми и нови връзки между тях - т.е. нова структура. Освен това сме преценили, че старата структура, наред с другите си неудобства, е работела неикономично - трябва нов тип финансиране.
Ако попитаме случайно подбран, образован и добронамерен българин в какво се състои здравната реформа, той ще отговори: "Въведоха здравното осигуряване и куп други бъркотии". Това е верен, но неизчерпателен отговор. Получаваме го, защото две от промените - в концепция и структура - са лишени от звучни, лесно запомнящи се имена. Третата промяна (във финансирането) отдавна е обозначена със сакралния термин "здравно осигуряване".
От 10 и повече години терминът
"здравно осигуряване" се вее като Самарското знаме
в публичното пространство. Подобно на знамето, той може да се е покрил с неувяхваща слава, но вече го възприемаме само като експонат.
Да кажем, че смисълът от здравно осигуряване ни е ясен. Смисълът от другите компоненти си е останал в главите на архитектите. Ние не можем да се ориентираме кое е концепция и кое - структура. Изникват общопрактикуващи лекари (джипита) - това част от концепцията ли е или част от структурата?
Общественото съзнание (което вече знае: давайки, властта обикновено взима) генерира интересния въпрос:
Коя медицинска грижа ще ни отнеме реформата?
Мнозина си отговарят: ами най-важната - прекия контакт с лекар-специалист. Още
в пасторалната елин-пелинова епоха болният българин е впрягал каруцата
и се е запътвал към лекар-специалист. Т.е. институцията "общопрактикуващ лекар" е исконно чужда на болния българин. Може би щеше да му стане по-близка, ако го бяха оставили да й се порадва, без през това време да плаща здравни вноски с неясно за него предназначение.
Що се отнася до здравия българин, една здрава жена наскоро ме попита какви ще бъдат тези профилактични прегледи, след като нейният личен лекар не разполага с ехограф. Някои специалисти наистина вече не могат без ехограф. Но профилактиката е дейност, насочена към здравите хора, а специалистът не е пряк участник в диалога между медицината и здравия човек. Той се намесва едва тогава, когато човек не само е болен, но личният му лекар не се наема сам да уточни диагнозата. Тогава се търси помощта на Специалиста - с неговия ехограф и други електроуреди.
Приближихме се към една разбираема, но не съвсем елементарна истина. Предлагам я като резюме на новата концепция: Потребителите на здравеопазването са два вида: болни и здрави.
Здравите хора все още са повече от болните. Те произвеждат материални, духовни и морални ценности. Те финансират и здравеопазването - независимо дали през бюджет или през здравноосигурителна каса. Здравеопазването не може да задраска от приоритетите си грижата за болните граждани, но то трябва
да трепери и над здравите граждани - да не би да се разболеят и да няма кой да го финансира.
Това треперене е залегнало в самия термин "здраве-опазване". Не че не знаехме това и преди промените. Съветската школа, по която дълго време си сверявахме ветропоказателя, говореше за "водеща роля на профилактичната медицина". На тази школа не й беше интересно кой я финансира - затова тя предимно говореше. Така и не успя да създаде приемлива за всички територия, където медицината и здравият човек да са в постоянно съприкосновение. Институцията "общо-практикуващ лекар" е типичен модел за такава територия. Чужд или не, този модел бе избран и за България - отчасти поради провал на предишния модел, което само по себе си е достатъчно.
Общопрактикуващият лекар няма за задача да присажда сърца или да прави бебета в епруветка. От него се очаква да поеме ролята на плоскост на активно съприкосновение (интерфейс). В тази плоскост си дават среща ценностите на медицината и ценностите на гражданското общество. Засега нашето гражданско общество не знае какво да очаква от общопрактикуващия лекар.
И аз не знам точно какво да очаквам, но имам
поне 6 (шест) изисквания към онзи, когото съм номинирал
за мой личен общопрактикуващ лекар:
1. Редовно (но без да прекалява) да проверява дали съм здрав.
2. Ако случайно не се чувствам здрав - да разбере дали съм болен.
3. Ако съм болен и той знае как да ме лекува - да ме лекува.
4. Ако съм малко по-болен - да ме прати там, където ще ме лекуват най-добре (или където ще ме убедят, че не съм чак толкова болен).
5. Ако в душата ми цари мир между медицината и мен - да не ме закача.
6. Ако изпитвам някакви терзания по отношение на своето тяло, душа или по отношение на медицината - да ми даде съвет.
За да се създаде този (вече концептуално обоснован) интерфейс, възниква необходимост от промяна в структурата.
Необходими и достатъчни са две структурни единици: институция общопрактикуващ лекар (или неин аналог) и терен за професионално реализиране на общопрактикуващия лекар. Не е толкова важно дали те в момента са напълно изградени и на базата на каква форма на собственост. Важно е как се изграждат. Годни ли са да служат на гражданина? Какво още им е необходимо (освен едни голи финанси), за да функционират на скромно европейско равнище?
Изправени пред политиката на свършения факт и политиката на недовършения факт, може да ни се наложи да изчакаме още малко - например да изчакаме известно преструктуриране на структурите. Ние издържаме на чакане, но обичаме докато чакаме, някой да ни забавлява. Засега ни предлагат две основни изпълнения:
черна хроника и чалга
Черната хроника се формира от независими журналистически и синдикални проучвания. Тя кара косъма ни да настръхне с данни за разхищения. Описват ни се толкова нелепи разхищения, че в сравнение с тях движимостите и недвижимостите на отделни частни лица изглеждат стратегическа инвестиция.
Чалгата е приоритет на самодейни експерти по концепции, структури и финансиране на здравеопазването. Разчитайки на природна интелигентност и свръхестествен чар, те здраво са стиснали подбрадника на цигулката и ни свирят на уше еротични парчета в две кавърверсии - за редовия медик и за гражданството.
Родни бизнесмени са ми казвали: "В момента разполагам с известна ликвидност. Искам да направя нещо стойностно, например медицински диагностичен център. След колко време ще си върна инвестицията?" Отговарял съм най-обосновано: "След 10-12 години". Поредният бизнесмен бавно се е усмихвал: "Ти се шегуваш. Ако днес прекарам през границата два ТИР-а с "Марлборо", инвестицията ми ще се върне още утре".
Това е тънката разлика между инвестиция в здравеопазването и инвестиция в ТИР с "Марлборо".
Дадох пример с финансова инвестиция. Принципът за бавна възвращаемост на инвестициите в здравеопазването важи за всяка друга инвестиция, например инвестицията на доверие. Да не бързаме.
---------------------------
* Авторът е бивш министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров и вицепремиер в служебния кабинет на Ренета Инджова. Известен акушер-гинеколог.