:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,844,170
Активни 326
Страници 22,114
За един ден 1,302,066
Предложение

Как да "оженим" мажоритарната и пропорционалната система

Независимите кандидати са онеправдани по закон. Те трябва да стават депутати с предимство, ако получат равни гласове с партийните претенденти
Снимка: Красимир Юскеселиев
Само след около 10 месеца т. нар. електорат ще бъде призован да гласува за следващо Народно събрание, а действащата избирателна система съвсем не е съвършена. Тя не осигурява достатъчно съответствия между волята на избирателите и крайния изборен резултат.

Промяната трябва да подобри шанса и независими кандидати да бъдат избрани за народни представители. Очевидно е, че има определено износване на партиите, следователно и на издиганите от тях кандидати. Вниманието все повече се пренасочва към партиите към отделните личности, способни да отстояват обществените интереси.

Сега обаче независимите кандидати практически нямат никакви шансове да бъдат избрани. Те са поставени при твърде неравностойно спрямо партийните кандидати условие - ощетени са юридически.

Един



независим кандидат се избира с почти 2 пъти повече гласове,



отколкото кандидат, издигнат от партиите. Ето някои от числата в произведените през 1977 г. парламентарни избори:

. "Цената" на 1 мандат във Великотърновския район е 18 395 гласа. Кандидатът на БББ в същия район е избран с 10 397 гласа.

. Във Варненския район "цената" на мандата за независимия кандидат е 17 650 гласа, а "цената" на всеки един от двата получени от Евролевицата мандати е само 7720 гласа.

. В Плевенския район независимият кандидат е трябвало да се избира с 19 587 гласа, докато кандидатът на БББ е избран с 8026 гласа, а на Евролевицата - със 7587. Могат да се дадат още много такива примери.

Очевидно при такава избирателна система никой независим кандидат няма шансът да влезе в парламента. Във вота са участвали 10 независими кандидати, които общо са получили едва 19 335 гласа.

Обяснението не може да се търси единствено в качеството на независимите кандидати. В парламентарните избори през 1991 г. като независими участваха значителни личности. Гиньо Ганев тогава получи в Бургаския район 12 742 гласа, а Румен Воденичаров в Разградския - 7076 гласа. Никой от тях не успя да стигне избирателната квота - съответно 23 581 и 21 356 гласа.

Безусловно необходимо е



независимият кандидат да се изравни юридически с партийните кандидати



Той трябва да се смята избран, ако получи най-малко толкова гласа, колкото е минималният брой гласове, с които се избира кандидатът от партийните листи. Например ако минималният брой гласове, с които би следвало бъде избран кандидатът на Евролевицата във Варненския район, е 7720 гласа, тогава за избран трябва да се смята не той, кандидатът на Евролевицата, а независимият кандидат, получил най-малко същия брой гласове. И ако общият брой мандати за Варненския избирателен район е 13, партийните кандидати, отстъпвайки единия мандат на независимия кандидат, ще трябва да разпределят помежду си останалите 12 мандата.

Такова "равенство" неизбежно ще доведе до ощетяване на партийните кандидати - защото, разпределяйки един мандат по-малко, те ще се окажат с по-висока "цена" на мандата си. Но предпочитанията ни трябва все пак да са на страната на независимия кандидат - той е провел сам избирателната битка и е получил в крайна сметка и една по-висока политическа "цена".

Освен това е необходима цялостна преоценка и на избирателната система, по която се избират партийните кандидати.

Известни са предимствата и недостатъците на двете основни системи - мажоритарната и пропорционалната. Недостатъците на мажоритарната са основание да се препоръчва пропорционалната, но и обратното. Получава се въртене в кръг, от който някои искат да излязат, прибягвайки до смесена система. Тя бе използвана при изборите за VII велико народно събрание, когато 200 депутати бяха избрани по мажоритарно, 200 - пропорционално. Но това бе механично смесване - всяка от двете системи действаше в своя чист вид при избора на половината от народните представители.

Необходимо е следователно да прибегнем до такава избирателна система, която наистина да съчетае предимствата на всяка една от двете системи, освобождавайки се същевременно от техните недостатъци. Мисля, че



избирателната система, която предлагам,



е точно тази, от което се нуждаем.

каре тук-----------------------

Страната се разпределя на 240 едномандатни избирателни района. Всяка партия издига своите кандидати. Гласува се. Преброяват се гласовете. Установява се колко гласа е получила всяка партия в национален мащаб: А - 2 млн., Б - 1 млн., В и Г - по 500 хил. Мандатите, които всяка партия следва да има, точно съответства на подадените за нея гласове. Партията А, получила 50% от гласовете на избирателите, ще вземе и 50% от мандатите, т.е 120 мандата, Б - съответно 60 мандата, В и Г - по 30 мандата. Дотук изцяло действа принципът на пропорционалността.

Кои са кандидатите от партията А (на Б, В, Г), които трябва да се смятат за избрани? Всички кандидати на партията А (както и на останалите партии) се подреждат низходящо по подадените за тях гласове. Би могло подреждането да става по процента гласове, които кандидатите са получили в своите избирателни райони, като се използва и някакъв коефициент, който да изравни кандидатите с оглед на неравните по броя на избирателите райони. Първите 100 от така подредените кандидати на партията А (първите 50 на Б, първите 30 на В и Г) се смятат за избрани.

-------------------------------

Следователно в случая имаме работа с една партийна национална избирателна листа, подреждането в която обаче става не предварително от ръководството на партията, а от самите избиратели. Всеки кандидат получава своя персонална оценка от избирателите, която определя и съответно място в партийната листа. Тук изцяло действа мажоритарният принцип.

Предлаганата избирателна система



органически съчетава двата принципа -



на пропорционалната и на мажоритарната система, като постига тъкмо това, което целим - да запази предимствата, като избегне недостатъците им. Тя осигурява пълна пропорционалност на изборните резултати. Никоя партия не бива ощетена за сметка на друга. Същевременно собствените кандидати на всяка партия се подчиняват на принципа на мажоритарността - за избрани ще се смятат ония, които са получили по-високо оценка от избирателите. Вътре в партията се получава вече същинско гласуване за личности.

Тази избирателна система позволява и пълноценното участие на независимите кандидати.

Системата положително ще постави някои технологически проблеми, които обаче сравнително лесно могат да бъдат решение. Едно математическо разиграване би очертало както проблемите, така и решенията им. Във всички случаи тя ще оправдае усилията да бъде разбрана.
 
След гласуването миналата есен електоратът мина да си купи и тикви. Тях можем да си ги да избираме от купчината. А депутатите от партийните листи?
385
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД