Всичко с магическата преставка "евро-" се пробутва като висше достижение. Щом искаме да станем европейци, трябва да се съобразим с евро-изискванията - навират ни тази аксиоматична лъжа като извинение за капитулацията ни пред брюкселските чиновници и комерсиалните им донори. Без гаранция и дори без видим изглед за какъвто и да е ефект от мистериозната и неясна евроинтеграция пред българските производители вече се поставят



непоносими изисквания



за превеждане на производствените мощности в пълно съответствие със стандарти, измислени в брюкселските канцеларии. Кабинетът без замисляне кляка пред всякакви щения и отваря широко вратите на българските предприятия за попълзновенията на всякакви чуждоземни да облазват страната, като че са някакви наднационални инспектори.

Откъде накъде правителствената бюрокрация безкритично прие т.нар. "европейски норми" и защо се опитва да ги наложи за вътрешен стандарт? Подкокоросвани от чуждестранни блъфьори наши чиновници се силят да ни наложат най-тежките санитарни стандарти, които изискват производителят да инвестира огромни суми, за да докара икономически ненужно външно лустро. Нашите бюрократи



плашат със затваряне



поне половината хранителна и лека промишленост, ако за броени месеци не хвърлят милиони левове да гонят "евростандартите". Явно чиновниците не знаят, че т.нар. "евростандарти" не са достигнати и в най-богатите страни на Евросъюза. Във всички учебници по международна търговия е обяснено, че индустриалните стандарти не са нищо друго, освен оръжие за търговска война, елегантна алтернатива на митата. Те поставят завишени до безумие изисквания, та под претекст, че вносните стоки не отговарят на правилата, да отрежат чуждите конкуренти от достъп до своите пазари. Държавите в Европа разглеждат стандартите на общността като препоръчителни, но не задължителни. Фирмите им имат годни време да постигнат това, за което на българските производители са дали срок от няколко месеца. Като ни налагат предварително най-тежките стандартизационни норми, европейските чиновници обръщат интеграцията в



диктат, който заменя преговорите.



За какво ще преговаряме с Евросъюза, щом без уговорки приемаме най-коварната част от сделката - самозадължили сме се да принудим българските фирми да харчат огромни суми в името на илюзорен бъдещ достъп до общия пазар. Трябва да стане ясно, че принудата към огромни и често ненужни инвестиции намалява конкурентоспособността на българските стоки не само на чуждия, но и на родния пазар. Инвестициите товарят производствената цена и оскъпяват стоките дори без осезаемо подобрение на качеството. Трик е спекулирането със здравето на хората. Илюзия е, че ако изпълнят брюкселските норми, стоките стават здравословни. Това не винаги е вярно. Нашата администрация е длъжна



да отдели нужното от изнудването,



да реши кои стандартизационни изисквания са неизбежни и кои само надуват инвестирания капитал, производствените разходи и цените. Неизбежно е колбасарите да съхраняват продукцията си в хладилници. Но забраната да ползват дървени скари и насилствената подмяна на евтиното дърво с хромникел е чиста поза. Като приемаме безпрекословно стандартизационния диктат, отчитаме, че поне 90% от предприятията не отговарят на изискванията. В една категория попадат и гаражните цехове, които произвеждат при наистина опасни за здравето условия, и най-добре оборудваните съвременни заводи, на които липсва само някоя измислена джувка - те се оказват извън стандарта само защото подовете и стените не били със заоблени ъгли, както повеляват брюкселските писания.

Нужна е



адаптация вместо сляпо копиране



на европейските стандарти. Държавните органи трябва да се потрудят, вместо да папагалят чуждите измислици. За да има ред, законите трябва да са изпълними, а държавата незабавно да спре измамниците, чиито стоки са наистина опасни. Който е вложил пари за изрядно производство, трябва да получи реален срок за адаптация - така, че да може да я финансират с печалбата от дейността. Защото кредит за производство банките трудно дават, а държавата не се и замисля да помага (например като отстъпи част от данъците на производителите), а само размахва теслата.

---------------

Икономическата програма на ГОДО "Св. Георги" предвижда комплекс от мерки не само за насърчаване, но и за защита на българската индустрия от чуждата конкуренция.