За първи път от шест месеца тенденцията на драстичен спад на доверието към правителството на Иван Костов и към СДС е прекратена, сочат данните от юлското представително допитване на "Галъп". Най-вероятните причини за това са две: кабинетът и управляващата партия в последната половин година достигнаха своеобразно "дъно" по отношение на обществената подкрепа и по-нататъшен спад без нови обстоятелства едва ли е възможен.

И второ - от политикоикономическа гледна точка навлизаме в традиционно относително спокоен период. Отново климатико-географските условия продължават да бъдат ключов фактор за състоянието на страната.

Стабилизация има и при личния рейтинг на премиера. След безпрецедентно ниското 19% доверие от миналия месец в момента Иван Костов получава 21% и води Първанов с 1%. Трябва пак да подчертаем, че при подобен род изследвания разликите от 2-3% не бива да се тълкуват категорично, освен ако не са продължение на отчетлива тенденция.



Като цяло кризата на доверие в страната продължава



Рейтингите на всички основни политици (с изключение на президента) са ниски и силно негативни. Същото важи и за парламента, и за основните политически сили.

Картината на електоралните настроения не се отличава съществено от регистрираната през последните месеци. СДС води с 1% пред БСП, миналия месец бе обратното. Като цяло се запазва паритетът между двете най-големи политически партии в България.

Тъй като страната не е в изборна ситуация, този паритет е относителен. БСП разполага със скрити 4-5% и при пълна мобилизация може да ги превърне в действителни. При СДС потенциалът е по-значим, но е изключително трудно той да бъде реализиран, тъй като процесите на разочарование у електората са много силни, а възможностите за обръщането им - стеснени. Степента на обществена компрометация на синия елит и в политически, и в личен план е твърде висока.



Време за еволюционни промени до изборите няма,



а революционни промени преди тях са твърде рисковани и рядко практикувани. Очевидно при отсъствието на възможности за реална промяна единствената алтернатива е залагането на виртуален успех, т. е. на пропагандата. Като всяко мощно оръжие обаче и тя крие в себе си бумерангов ефект, който настъпва неизбежно при неумело дозиране.

В този смисъл кампанията по провъзгласяване на успехите на правителството засега гарантира цицина върху собствената му глава, тъй като е без мярка и предшества появата на позитивни ефекти в действителността. Икономическата криза се задълбочава, бизнесклиматът е лош, а реалната покупателна способност продължава да спада. Но докато първите две могат да бъдат камуфлирани за пред електората, по въпроса за третото избирателите няма как да бъдат излъгани,



ако ще Костов да пренесе статистиката в Драгалевци



Защото над 60% от българите смятат, че днес живеят по-зле, отколкото преди година, а само 7,5% очакват животът им да се подобри в близка перспектива.

Като изключим ДПС, засега все още нито една от наличните малки партии самостоятелно не може да влезе в парламента. И все пак с най-добри шансове са монархистите, което е типично при криза в електората на СДС. На следващо място идва "Гергьовден" и Б.З.Н.С. на Яни Янев. При Евролевицата негативната тенденция не се преодолява и без чудо би било невероятно да прескочи бариерата. Колкото до възможните коалирания между малките, все още е твърде рано и всякакви анализи по този въпрос са доста спекулативни.



В момента 9,6% от избирателите декларират



категорично да гласуват с бюлетина, различна от СДС, БСП и ДПС. Теоретично това би могло да означава още три партии/коалиции в парламента, т. е. общо 6. Но би могло да означава и нито една освен тройката - СДС, БСП, ДПС.

А колкото до двете най-обсъждани потенциални управленски коалиции - СДС+ДПС и БСП+ДПС, 71,9% от избирателите смятат, че нито един от вариантите не е добър. Т. е. значими части и от синия, и от червения електорат не харесват коалирането с ДПС. Но тъй като подобен съюз ще бъде неизбежен, това вещае вътрешни напрежения и в СДС, и в БСП.

На равнището на масовото съзнание в България в момента се оформят два ключови пункта на консенсус. Парадоксално е, че и в двата случая има пълно разминаване между декларираните от СДС цели и постигнатия резултат. На първо място е въпросът за приватизацията, която е сърце на политиката на управляващите.



86,8% от избирателите настояват за пълна проверка на всички сделки



и търсене на най-строга отговорност. Критиката не е срещу необходимостта от приватизация, а против приватизирания, неефективен и престъпен начин на реализация. Настроенията сред масите са толкова радикални в това отношение, че изпреварват и най-радикалните намерения сред крайния опозиционен елит. В този смисъл, ако сегашната опозиция не се съобрази с масовите настроения, най-вероятно ще отстъпи терен за друга опозиция.

На второ място е въпросът за демокрацията. Разгърналата се в последните 6 месеца остра криза на доверие и липсата на адекватна реакция от страна на управляващите подрива увереността на хората в България, че живеят в демократична държава.

Ключов фактор за разгръщането на подобен процес в масовото съзнание е и управленският стил на СДС и особено на премиера Костов, а също така и достигащата до абсурд централизация на политиката и икономиката, граничеща с личен режим. За първи път в последните години всеки втори българин декларира, че управлението ни не е демократично. На обратното становище са едва 1/4 от избирателите.

Психологически българинът е



склонен да търпи и понася подобен режим,



стига животът му да се подобрява. Съчетаването му с негативни за всекидневното съществуване резултати обаче забърква експлозивна смес и склонност да се прехвърлят всички беди върху една глава. В този смисъл Иван Костов започва да концентрира върху себе си повече недоволство, отколкото би било справедливо.

За съжаление подобна наивна и контрапродуктивна нагласа



силно стеснява шансовете за обществен прогрес



В исторически план появата на гражданина е предпоставка за развитието на пазарна икономика и демокрация. Експериментът да инжектираме (при това със замърсени игли) демокрация и пазарна икономика в тялото на селянина (българското общество по същество още не е успяло да напусне селската си специфика независимо от големите капиталистически и социалистически успехи от последните 100 години) едва ли може да мине без възпаление. Впрочем, без да влагам нищо обидно в тази чисто медицинска констатация, бих добавил само че, след като за 10 години успешно се отърсихме от социалистическа индустриализация (т. е. върнахме се в доиндустриалната ера, което е селска в класическото си определение), днес отново най-тъпото би било да впрегнем каруцата пред коня.

Спасението е в появата на гражданина и на адекватната му социално-икономическа организация, което никога няма да се случи с квазидемокрация и квазипазарност.