|
Баш шефът на Партията на европейските социалисти Рудолф Шарпинг бе изпратил специално писмо, в което поздрави социалисти и социалдемократи за стремежа им да бъдат заедно поне на този ден. И с надеждата, че това не е конюнктурно желание. В писмото, прочетено публично и чуто от около 32 000 души, Шарпинг не бе споменал Евролевицата. Той призова БСП, БСДП и други социалдемократически формации да обединят усилията си. "Бъдете заедно, ние сме с вас. Заедно вие сте силни. Заедно вие и ние ще победим", бе написал европейският социалист. И надали случайно е изпуснал БЕЛ, след като сред изброените поименно формирования бе дори ОБТ и други подобни незабележими с просто око социалдемократически формации. Знакът бе разбран. Първанов доволен. Социалдемократите, отделили се от Томов - също.
А иначе на Бузлуджа всеки бе дошъл да свърши своята си работа. БСП да нагледа електората си и да покаже, че нейните митинги по нищо не отстъпват на сините от преди 3 години. "Политическо движение "Социалдемократи", за да се покажат на света и да стартират инициативата на д-р Петър Дертлиев за социалдемократическото допитване по важни за страната въпроси. На Бузлуджа идеята за референдум бе раздадена в писмен вид в 30 000 екземпляра, а покрай нея - и идейната платформа на социалдемократите. Петър Агов и Кръстьо Петков пък сигурно за първи път ораторстваха пред толкова огромна "своя" публика.
Младежите купонясваха, някои се сдобиха с партийни книжки, търговците продаваха, бабите видяха и докоснаха лидерите си и т.н. Всеки със своето "Ново начало", каквото бе и мотото на тазгодишното честване на Бузлуджа - събрало за първи път от години насам заедно социалисти и социалдемократи. начало.
В словата на лидерите обединението изглеждаше реално, сред публиката - мечтано, а зад кулисите - хиляди съмнения и дразнения. Нормално, като пред избори.
Но нали е събота, нали е празник. Дай да се повеселим, после ще видим ще го бъде или не, казваха си хората. Така и стана. А бая народ беше напъплил поляната, въпреки че слънцето доста печеше.
- Ще паднете, бре, внимавайте!, виква имащият вече опит в "падането" Благовест Сендов, чийто поглед е вперен метър нагоре към две възрастни жени. Те привличат вниманието му естествено, защото скандират неговото име.
- А няма, няма. Ние сме от Бургас, отвръщат възрастните жени. И вече търсят друг обект на обожание. Идва ред на Първанов, на Овчаров и т.н.
- Леле, и Бузлуджа посиня!, тихо си шепне хард-електоратът на БСП, виждайки, че поляната е наситена не само с червени, но и със сини знамена. После се успокояват. Не било провокация. Това са знамената на БСДП. Тази година социалистите и социалдемократи празнуват заедно 109-години от създаването на организираното социалистическо движение и на БСДП. Тук таме се виждат белите знамена на Кръстьопетковите хора. Розовеят и новите байраци на новосформираното движение "Социалдемократи". Само бели не лястовици не прелитат. Те са в Севлиево - садят дръвчета. Тяхното "начало" започва ден по-късно.
Стотина полицаи охраняват около 32 000 души (по официалната справка на БСП), дошли на историческите поляни.
Човекът-парламент Гиньо Ганев раздава автографи. И Сендов не му отстъпва. Говорителят Младен Червеняков съобщава на журналистите решението на сутрешната сбирка на соцръководството за извънредното заседание на парламента във връзка с подслушването. Скарите пушат, кебабчетата цвърчат, бирата се лее.
"Евтино е, почти като в парламента" - 70 стотинки кебапчето, левче бирата, приканват весело продавачите.
Първанов обаче се радва на повече внимание. Небрежно облечен, соцлидерът е обсипван с целувки, прегръдки и цветя, досущ като герой от латиноамерикански сериал, станал любимец на публиката. Букетите в ръцете му са повече, отколкото на учителка на 15 септември.
"Гледай, ма, гледай го, ето го!, щастливо забелязва Първанов възрастна жена. А Ангелина от Сунгурларе държи в ръката си знаменце на ОБТ, но обяснява любезно, че е партийка и за това е тук. "Моят лидер е Георги Първанов", доволно произнася тя. Ама нали си от ОБТ, пита я седящата до нея, то не беше ли Кръстьо Петков. "Абе, като ти казвам, че моят лидер е Първанов, значи е така", раздразнено отговаря жената.
"Пиши ме, пиши ме във вестника, аз съм бай Димитър от Ямболско". Човекът покрива главата си с червеното знаме, защото е много горещо. "Долу синият фашизъм", казва ни той. "Да знаеш само Първанов ще оправи нещата", намесва се Стоян Атанасов - Мечката.
А на трибуната самодейни състави от цялата страна друсат хорца, пеят песни - подггряват множеството за речите на лидерите му.
В 12.00 часа под огромния плакат: "Бузлуджа е началото, 1891 - 2000" застават Първанов, лидерът на БСДП Петър Агов, на ОБТ Кръстьо Петков, на "Защита" Евгени Гиндев, на политическо движение "Социалдемократи" Николай Камов и Бойко Радоев, комунистически и земеделски вождове. Един Жан Виденов отсъства само. Но пък бабите не пропускат да забележат Лилов.
В наверечието
Всъщност подготовката за тържествата започна още предишната вечер. Поляните на Бузлуджа са наситени с хора, палатките опънати, бирата се студи.
Група пловдивски младежи са се подредили като за снимка пред камерата на Нова телевизия. Радост. Ще ни видят в Пловдив. Смут - как ли ще ни се смеят. Тази раздвоеност отминава, защото започват да спорят кой да нареди импровизираната маса на зелената трева.
На същата тази поляна, където на следващия ден ще се държат тържествени слова, вечерта е организирана младежка дискотека. На зам.-шефа на БСП Георги Божинов се е паднала честта да е с младежите. Останалите са се "записали" да отговарят за журналистите. Божинов не остава за дълго сам. Към полунощ на дансинга се появяват Румен Овчаров, Любен Корнезов, Бойко Великов и още соцдепутати. Справят се. Кършат снаги наравно с младите си последователи. Ще рече човек, че неправилно си е мислел: Тия какви сухари са. Поздравите валят - дисководещият ги редува депутат - обикновен социалист: Специални поздрави за Овчаров, за Спаска, за Божинов и т.н. Редува се и музиката - рок, чалга, рок ... Някои откриват нова любов под открито небе, други успяват да се ръкуват с идолите, трети - с бутилката, въобще свободен избор.
Изведнъж купонът спира. "Открадната е чанта на столична журналистка, има важни документи, моля върнете я", съобщава дисководещият. На коя журналистка? Ами на тази от "Демокрация". Смут. Как пък точно от "Демокрация" да се случи. Съмнение - или пък е провокация?. Страх - какво ли репортажче ще напише синият официоз: "Червени крадат чантата на синя репортерка". Притеснението бе по-голямо дори от историята с подслушването на апартаментите на главния прокурор и депутатите.
Слава богу, разминава се. Станала е грешка - чантата не е открадната, взета е от друга журналистка, да я пази, докато колежката я няма. Разочарование. "Никаква организация няма - щом една чанта не можахме да откраднем", шегуват се социалисти.
Анкета
Какво казват масите
Катя Киликчиева, секретар на община Казанлък:
Мога да си призная с ръка на сърцето, че тук, на историческа поляна се зареждам с енергия. Аз бях оная, която през 1994 година предложи в Устава на БСП да бъде изрично записано, че празникът на партията е 2 август, а честването става точно на Бузлуджа. Хубаво е, че сме заедно с БСДП след толкова десетилетия, ще ми се да вярвам, че това не е само конюнктура.
Д-р Рави Шанкар, лекар от ХЕИ-Пловдив, индиец:
Можеше и по-рано да се съберат левите партии, но вие, българите имате една поговорка, според която по-добре късно, отколкото никога. Активист съм на БСДП, добре е да се тръгва към новото хилядолетие обединени...
Иван Иванов, пенсионер, бивш ръководител на "Балкантурист":
Вече съм на 73 години и още не мога да повярвам, че сме заедно на върха. Дано да съм жив, за да видя как България се управлява от честни хора, за които държавата е над партията и личния им джоб...
Вера Илиева, активист на движение "Социалдемократи":
Какво правим ние, младите на Бузлуджа? Празнуваме. И правим така, че в България да не останат само пенсионерите...
Донка Христова, член на ОБТ, Ловеч:
Дали помня, че са викали на проф. Петков "Поп Кръстьо и предател"? Толкова много неща чухме през последните десет години, и хубави и още по-хубави, най-вече от сегашните управници. Искам да забравим, или поне да преболедуваме миналото...
|
|