|
Роден е през 1946 г в София. Завършил е техникум по слаби токове, а по-късно Минногеоложкия институт. През 1982 г. завършва специализация по театрална и телевизионна режисура в Санкт Петербург.
В момента е режисьор в НДК. Автор на над 1000 стихове за песни, много албуми, 4 книги - "По първи петли", "Човек за прегръщане", "Не всичко е пари, приятелю" и преди месец сборната "Поезия". Новият му диск с 14 песни се нарича "Мила моя", издаден от "Мегамузика".
- На кого е посветен новият ви диск "Мила моя"?
- На жената, която тача, на жената като символ на най-хубавото, създадено от Господ.
- Кой е любимият ви текст?
- "Бяла истина". Аз съм я писал за белите коси, че никога не е късно човек да продължи рода си: "Белчевия род го има, други да му мислят." Писал съм го за сина си, но и въобще за българския род. Рода български го има и никога не е късно той да бъде опазен. Ето, синът ми е на 4 години и 9 месеца, а аз сега навършвам 54.
- Но много млад изглеждате.
- Дух! Дължи се на работата ми може би, на приятелите.
- Някои ви смятат за "червен" поет, за "ляв". Това отговаря ли на истината?
- Не бива така да се определят нещата. В света интелигенцията е била винаги лява. Аз изповядвам една хуманна идея. Вярвам в нещо, в някаква сила, имам си "моята молитва", имам едно възпитание в човеколюбие, в равенство и братство. Ако това е "ляво"... Не мога да разбера защо все ни делят на "леви", "десни" и "средни"? Все гледат да те вкарат в някаква матрица.
- Не звучи ли идеалистично това за "равенството" и "братството"?
- Стефан Цанев в новата ми книга е написал, че аз съм може би единственият наивник, който вярва, че с песен и с поезия може нещо да се оправи на тоя свят. Предпочитам да съм такъв. И защо да не стъпвам една педя над земята? Защо непременно трябва да се вкарам в черен кюнец, от който няма изход?
- Добре, но възможно ли е равенството и братството днес в България?
каре
---------------
- Ами ето, аз живея непрекъснато сред приятели, в една атмосфера, в която хората мислят като мен. Дали е възможно, един Господ знае, но все пак трябва да се опиташ, нали? Жоржи Амаду нали беше казал навремето, че не можеш да спиш с всички жени на този свят, но трябва да се опиташ!
----------------
- Какво искате да накарате хората да си мислят, когато слушат вашите песни?
- Искам за малко да се отърват от неприятностите си, от скучноватото си ежедневие. После, аз съм доказал, че не ги будалкам, че не съм подвластен на модни течения в музиката, че не съм ги предал. Вярват ми. Ето сега бях в Тетевен, в Разград, Търговище, Шумен... залите бяха пълни. На тези, които нямат пари, а много искат да дойдат, им продаваме по 1 лев билета. Значи има жажда за поезия, за истински думи, не за съшити с бели конци, не измислени от улицата. Не гадни и нискочели типове да им предлагат стока. Аз им давам сърцето си в края на краищата, нервите си. Те се вълнуват заедно с мен.
- Какво ви казват?
- О, постоянно ми говорят - и на улицата, и къде ли не. Благодарят ми, че ме има, пожелават ми да съм жив и здрав. Това ми стига. Аз 33 години съм на сцената и още не мога да говоря за моето "творчество", както някои си позволяват след четвъртата си песен. Нямам това самочувствие. И може би затова хората ме обичат, защото съм земен и съм като тях.
- Пишете ли и социални песни?
- Социалното съществуваше преди 10 ноември. Опитвах се да бъда някаква камбана, струна, да бъда човек, който носи социалната неудовлетвореност на българина. По-късно видях как тези неща се деформираха и добиха някакъв митингарски, площаден характер. Не се почувствах комфортно в тази атмосфера. Сега пея човешка, любовна лирика. Мисля, че там ми е силата - в шансона, в баладата...
- Съществува ли истинска любов според вас?
- Защо да не съществува? Човек си я прави сам. Нека да си фантазираме, нека да си въобразим поне за мига, че я има. И че не ни е дадено просто така, а че сме си я извоювали. Но любовта не може да е само във въздуха. Тя е в докосването.
- Не се ли комерсиализираха чувствата страшно много днес?
- Да. Имам усещането, че пазарната икономика навлезе в тия взаимоотношения. При нас не беше точно така, но явно, че немотията изкара и чувствата на пазара.
- На мен понякога даже ми се плаши окото, когато гледам как някои хора безскрупулно се продават...
каре
---------
- Всичко продават! Децата си продават, любовта си продават, майка си и баща си може би ще продадат също за няколко сребърници, жалко! Жалко за духа на този българин, когото възпявам и в когото вярвам... Но аз мисля, че има едно здраво начало някъде. Затова написах и "Не всичко е пари, приятелю!". А когато не виждам искрените чувства, се правя, че ги виждам!
---------------
- Тази песен разбират ли я хората?
- Да, и много й се радват. А продължението на този текст, който съм написал за Лили Иванова, ми го подари Маргарита Петкова на моята 50-годишнина: "Не всичко е пари, приятелю, и двамата го знаем. Не си продаваме обятията, за бедността нехаем!" Виж, значи има хора, с които можеш да водиш диалог на тази тема и не всеки може да се продаде. Много вярвам в това! Пазарните нрави бяха организирани, имаше нещо, което събуди тая змия в душата на българина.
- Заедно с Любомир Левчев организирахте вечер на Висоцки. Познавахте ли лично руския актьор и певец?
- Да. Запознах се с него, когато "Таганка" беше за първи път в България, с режисьора Любимов. Те дойдоха през 70-те години с "10 дни, които разтърсиха света", с "Хамлет"...
каре
--------
Това беше събитие, тъй като този театър тогава беше най-добрият в света. Хамлет ме покърти. Гениално отношение към живота!... Висоцки беше среден на ръст човек, но в края на всяко представление ставаше гигант. Правеше магия! Той беше наистина един титаничен мъж.
--------------
- Завиждам ви. Какво отличаваше Висоцки, какво преживяване беше да го гледаш?
- Ами... аз видях себе си в този спектакъл. Всеки нормален и чувствителен човек би видял себе си с всичките си терзания, с всичките си лутания в тая гора от хора. Висоцки беше толкова пестелив, а в същото време експлозивен тип човек. Той беше една току-що развинтена граната... Няма да го забравя никога! Поезията му, песните му, ако щете начина му на живот, който беше саморазрушителен отвсякъде. Но това ми допадаше!
- Пиеше ли?
- Какво значи "пиеше"? Всеки пие, но зависи кой. Пие Висоцки, а не пие Иван. Той не се щадеше, той не рушеше около себе си, той себе си рушеше, умишлено. Той тичаше нанякъде, бързаше много... Беше надскочил времето си.
- Вярвате ли, че са го отровили?
- Не! Определено не. Това са вече митове, които се създават от хора, които нямат личен живот. И не уважават паметта му. По същия начин трябва да повярвам, че Ботев е жив, че Елвис Пресли се е покрил някъде... На нас просто ни се иска да бъде така, за да обвиним някого! Той си умря съвсем прилично и няма защо да му ровим костите.
- Как се държеше Висоцки, когато се запознахте?
- Много приятно момче, много симпатично, нямаше капка мегаломания. Имаше чудесно чувство за хумор, имаше отношение към жените - също чудесно...
- Той критикуваше ли времето, в което живее?
- Той го възпяваше.
каре
-----------
- Не е бил дисидент, така ли?
- Какъв дисидент? Това е един поет, един чувствителен човек, който наблюдава всичко и го предава така, все едно че ти си го написал. По едно време беше апокриф в България. Не че са го забранявали, но нямаше откъде да си намерим негови записи. Това правеше още по-тайнствен неговия образ. Ние си го превеждахме по цели нощи, защото той ползваше силен жаргон. Висоцки беше по-агресивен, Окуджава - по-мек и лиричен. Слушането на техните песни беше ритуал. Не забавление. На тези песни не можеше да се танцува.
------------------
- Не разкриваше ли Висоцки все пак абсурда на комунистическия режим от онова време?
- Имаше нещо такова, защото той се гавреше, с ирония предаваше картината от неговата държава и на нас това ни хареса. Затова направихме и наши фестивали. Направихме "Ален мак", "Поети с китара"... "Ален Мак" не беше това, което се предаваше по телевизията и националното радио. Фестивалът беше нощем по градинките с апокрифните песни, с езоповския език, с тайнството, със социалните песни. И Боб Дилън пеехме. Към нас нямаше санкции, но песните ни не излизаха в медийното пространство. Те се подминаваха тихомълком, а се вадеха шашкънии, общо взето, и то изпяти от деца...
- А какво мислите за политическия живот у нас днес?
------каре
- Аз не съм нито политик, нито политикан, но ми е тъжно за политиците. За умните политици. Останалите са попаднали по грешка в среда, която не е тяхна и се омагьосват, деформират се. Но не ми е работа да се занимавам с тях...
---------
- Но имате нюх към проблемите в обществото. На какво равнище е България в политическо отношение?
- Ние постоянно молим, ние просим, ние се извиняваме, ние нямаме самочувствието на държава с традиции! Смешни сме, жалки сме в момента и ми е тъжно, но дай Боже да постигнем нивото, което заслужаваме.
- А какво мислите за тези, които натрупаха състояния от политиката? Това без значение ли е?
- Как ще е без значение?! Точно това прави впечатление на хората. Това е предателството спрямо народа! Явно, че са застанали на тези места, за да се облагодетелстват, което е присъщо на бедния политик.
- Вие чувствал ли сте се използван от партиите?
- Да, да! Определено. Но се усетих навреме. В един момент свърших доста работа за една политическа сила и когато тя дойде на власт, ме забрави.
- Говорите за управлението на Жан Виденов ли?
- Аз си говоря, а вие се сещайте. Начело застанаха разни паразити. Чувствам се много разочарован от това пълзене... Бъдещето е в гражданските обединения. На тях ще повярват, защото там има подготвени хора.
- Какво ще стане в бъдеще според вас? След една година имаме отново избори.
- Ако няма личности, няма да се гласува, в това съм сигурен! Но не ми е комфортно да говоря на тази тема. Не ми е приятно в това блато аз да се забивам с бамбукова пръчка и да дишам!
|