|
Финалът обаче няма да се състои. Защото каквото и да рече Филчев, то няма да е по съществото на въпросния скандал. А смисълът на гейта се свежда до отговора на простия въпрос кой и как спазва конституцията и законите в родината. И точно на него "потърпевшият" главен прокурор няма как да отговори. Защото трябва да обясни на същия онзи наплашен откъм подслушване електорат, че
правата у нас се спазват избирателно и също така избирателно се бранят
Това увеличава в геометрична прогресия заплахите за редовия българин. Освен че може да бъде подслушван непозволено (което надали особено го тревожи), той може да стане обект на всякакъв произвол, стига някой така да реши. Доказателство за това е случилото се в дните, откак Филчев разтръби за "бръмбарите" в дома си и изчезна, а подчинените му скорострелно наченаха разследване подслушван ли е шефът им и от кого. Макар че вкупом се разсейваха при подобни данни за други висши магистрати.
Какво, ако не произвол,
е отказът на защита на арестант, предявяването на обвинение в отсъствието на адвокат, разтакаването между инстанции за "разрешение" да се запознаеш с дело, по което разследват клиента ти, скоропостижното изхвърляне от дома, защото така рекъл премиерът. А той го рекъл, защото някой някога монтирал във въпросния апартамент кутия, от която "теоретично" можеш да подслушваш съседа Филчев.
Щом всичко това се случи на действащи и бивши офицери от МВР, а зам.-шеф на НСБОП бе скоропостижно отзован от разследване на бомбените атентати, за да му щракнат белезниците заради "бръмбарите" у Филчев, какво остава за редовия българин, спазването на неговите права и гаранциите за неговата защита?
Но политиците избягват да задават този въпрос. А магистратите отказват да му отговорят, пробутвайки на питащия аргументи като "секретни дела" и "следствени тайни". Устата на адвокатите и обвиняеми пък се затварят с декларации за неразгласяване на "тайните" сведения по делото под заплаха от затвор. Макар че от седмица същинските тайни шестват по вестниците, разконспирирани от кой ли не.
Филчев също няма да си отвори устата по тези въпроси, нито ще се
самопосочи като причина за закононарушенията
Днес главният прокурор най-много да промълви нещо от сорта, че ведомството му изпълнява "надзор за законност", и пак да млъкне. (Този присъщ навик особено добре ще го обслужи сега, когато около него има ореол на мъченик и жертва на полицейщини.) С надеждата публиката да забрави за похватите в собственото му ведомство, докарали до самоубийство един прокурор. Както и за силната дружба с властта, плодовете от която обраха невинните Иван Костов, Красимир Стойчев, Румен Христов, Костадин Таушанов и прочее. Добре е обаче Филчев да помни, че паметта е коварна и има свойството да се завръща. А въпросите към него тепърва ще се множат.