Покрай одумването на яловата сделка с телефонната компания българският кабинет дари икономическата мисъл с невероятно откритие, което обръща всички представи за реда на публична продан. Досега световната икономическа практика считаше, че държавата може да получи най-висока цена за продажба на фирми и концесии като проведе търг с ясни правила, достъпен за участие на всички желаещи. Не било вярно, ами търговете сваляли цената на приватизираните предприятия,

затова трябвало



да продаваме на тъмно,



без търг и конкурс, и без твърди правила, за да можели управниците чрез любимия метод "преговори с потенциален купувач" да спазарят най-добрите цени. Ако искаме прозрачна и за купувачите, и за обществото приватизация, сме щели да намалим прихода на държавна хазна. Или прозрачност - или пари. Това била логиката. Ако искаме едното, губим другото. Азбучна икономическа истина е, че само в конкуренция се достигат оптималните пазарни цени. Затова търгът, където се състезават няколко участници, дава далеч по-голяма възможност за увеличаване на цената и от най-ловко проведените преговори с един купувач. Сигурно за много тъпи ни мислят господа велможите, за да ни пробутват толкова откровена лъжа като обяснение за хаоса, в който са обърнали приватизацията и провежданата



политика на свършените факти,



която изключва и обезсмисля всякакъв дебат по въпросите на приватизацията - пък и по който и да е друг въпрос. Би имало известно оправдание това самодоволно вирене на управляващите носове, ако бяха приели свестни закони и успяваха да продават ефективно и на смислени цени. Нищо подобно не се забелязва в България. Прословутият ни приватизационен закон е променян 22 пъти откак е приет през 1992 г. и не ще да е станал твърде добър, щом пак му се кани да го прекроява мнозинството. За българската приватизация легенди се носят по света - и за прословутите 10%, и за бездушното отношение на българския чиновник и власт към инвеститора. А цените? Може би властниците ни нарочно се правят на невменяеми и се преструват на корумпирани, за да вдигат цените на продаваните фирми? Ами! И тук за смях станахме, защото ако сумираме постъпленията от приватизацията, излиза, че



продадохме на безценица



производствената мощ на някога индустриална България. Банките вървят по левче парчето след като предварително ги умъртви кабинетът Виденов по заръка на МВФ. Всички постъпления от приватизацията едва ще стигнат 5 милиарда долара. Толкова ли струваше индустрията на България? На друго място бях изчислил, че цените, които ще получим от приватизацията са над 40 пъти (!) по-ниски дори от най-песимистичните оценки на пазарната им цена през 1990 г.



Как стигнахме дотук?



Причината не е в това, че вседържателите на властта нарочно продават евтино (макар че и това се случва в зависимост от купувача). Голямата причина е в унищожението на което беше подложена българската икономика през целия 10-годишен период от прехода. Не можехме да получим от приватизацията дори колкото да си платим външния дълг, поради некадърност да управляваме и да запазим производствения си потенциал и съсипахме това, което имахме. Защото, който у нас дойде на власт, обзема го величие, та започва сам да си играе с неща, от които не разбира. Отгоре на това господата се държат като глезени деца, които не се вслушват в нито един разумен съвет, тропкат с краче, реват, пищят и правят точно наопаки, ако някой добронамерено ги критикува. Затова трябва



да променим властта



и то тъкмо в посока обратна на тази, в която продължава да ни тика днешното правителство. За да работи държавата не ни е нужна "силна власт" и кабинет, който държи в ръцете си всички лостове на управлението и може да прави каквото му скимне, без да се съобразява дори с логиката на разума. За да работи добре, властта трябва да е под непрестанния контрол на обществото и да е здраво обвързана от закона - да е задължена предварително и ясно да информира какво мисли да прави и да е принудена да търси и аргументира в диалог с обществото оптимално решение по всеки проблем.

----------------

Единствена гаранция, че приватизационните сделки са сключени честно, законно и оптимално дава гражданският контрол върху действията на политиците, осъществяван чрез независими, излъчени от обществеността експерти.