|
Като че ли един от ключовете към
загадката се крие в прословутия обяд
на премиера и главния прокурор. Там се случи нещо, което преобърна ситуацията на 180 градуса. Защото до онзи момент всичко вървеше по съвсем друг план.
Още след извънредното заседание на НС бе ясно, че единствената жертва на "Бръмбаргейт" ще е главният секретар на МВР Божидар Попов. Тезата на управляващите бе, че подслушване не е имало, макар че микрофони в дома на Филчев наистина са открити. Война между институциите обаче няма, тъй като ситуацията е предизвикана от тъмните сили на Държавна сигурност, притаили се в спецслужбите, и от бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев, който не си е свършил работата и не е гарантирал сигурността на главния прокурор.
В понеделник главният прокурор изглеждаше удовлетворен от това развитие на нещата. Той най-после излезе от анонимност и даде сладникаво интервю, в което обясни, че е в прекрасни отношения с изпълнителната власт и много е доволен от начина, по който са реагирали СДС и лично премиерът.
В сряда Костов обяви наказанията официално и разгласи пред журналистите, че ще обядва с главния прокурор. Часове по-късно се обади анонимният магистрат, чиито изявления "Монитор" публикува на следващия ден. После прокуратурата официално обяви завоя в позицията си и даде нов залп към кабинета.
Безспорно на този обяд е имало ако не скандал, то поне сериозно разминаване между позициите на премиера и на главния прокурор. Тук могат да се разглеждат две хипотези - че е имало предварителна уговорка за наказанията, която Костов не е спазил, или че двамата държавници са се събрали да уточнят отношенията си по-нататък и не са се разбрали.
Въпросът и при двете версии е
какво е искал Филчев, което Костов не е склонен да даде?
Защото е ясно, че при така създадената ситуация премиерът не е в позиция да диктува условията на играта.
Ако става дума за неизпълнена уговорка, явно проблемът е, че Филчев не е удовлетворен от принесените "жертви". Факт е, че след заседанието на синята парламентарна група миналата седмица между отделните лобита там се разрази битка чие протеже да бъде уволнено и чие да запази поста си. Половината от депутатите са настоявали заедно с Божидар Попов да си ходи и шефът на контраразузнаването Атанас Атанасов, чиято служба отговаря за "бръмбарите" в жилищата на БОДК. Скандалът в групата е бил толкова голям, че след заседанието половината от участниците в него не бяха разбрали какво е решението. Една част твърдеше, че ще бъде уволнен само Попов. Друга - че двамата провинили се ще си вървят в комплект.
Самият главен секретар пък по това време започна медийна офанзива, в която обясняваше, че няма намерение да подава оставка, защото така тъмните сили от ДС ще постигнат целта си. Като се знае характерът на Попов, е ясно - той не би избрал подобна тактика, ако някой не му е обещал, че задкулисно ще го подкрепи. А е публична тайна, че Попов е протеже на парламентарния шеф Йордан Соколов.
Ден преди да бъде официално огласен докладът, вътрешният министър Емануил Йорданов в радиоинтервю обяви, че и Божидар Попов, и Атанас Атанасов са знаели за подслушвателните устройства в дома на главния прокурор. От тона му всички останаха с впечатлението, че жертвите все пак ще бъдат две. В крайна сметка докладът на премиера по случая бе повече от абсурден - виновни са и двамата, но уволняваме само Попов, защото по закон Атанасов не може да бъде наказан по-леко от уволнение, а той не заслужава чак такава участ.
Явно е, че шефът на контраразузнаването в последния момент е успял да спаси главата си. Как? Това също е една от загадките в "Бръмбаргейт".
Тук логично стигаме до въпроса
какво против Атанасов би могъл да има Филчев.
Дали просто иска възмездие докрай и неотстраняването на всички, дръзнали да го подслушват, го е вбесило? Или са верни упоритите слухове, че НСС е участвала активно в събирането на компромати срещу главния прокурор и обкръжението му, макар че по закон няма право на това?
В интерес на истината, ако става дума за неспазена уговорка, Филчев можеше да реагира и по друг начин - просто да не се появи на анонсирания от Костов обяд. При нагнетената обстановка около "Бръмбаргейт" това непременно щеше да направи впечатление на чакащите го репортери и те щяха да раздухат случая. Едва ли има по-неловка ситуация от тази премиерът да седи сам в напразно ожидание на главния прокурор.
Филчев обаче се появи и яде с Костов час и половина. Какво тогава не са се разбрали? И дали пък оттук нататък цената не главата на самия министър-председател и лидер на СДС?
Главпрокурорът безспорно има силни козове срещу премиера
В момента в ръцете му са всички проверки срещу най-приближените на Костов - Марин Маринов, Александър Божков, Веселин Балевски, Костадин Таушанов. Повдигането на обвинение дори само срещу един от тях би било сериозен удар с непредвидими последствия срещу Костов и би донесло само дивиденти на Филчев. В този аспект е много интересно, че информацията за отнетия паспорт на Маринов се появи в разгара на "Бръмбаргейт", въпреки че случката е станала много по-рано. Както и че по това време някъде между следствието и прокуратурата "потъна" приключилата вече проверка за доходите на бившия пътен шеф Таушанов, когото Костов емоционално защитаваше.
Премиерът явно също има нещо срещу Филчев, което не е за подценяване. Иначе би приел веднага всички условия на главния прокурор. Какво е то? От една страна, публична тайна е, че е започнала мащабна проверка на имотите и доходите на всички приближени до Филчев, в която е впрегната цялата административна мощ на държавата - данъчни, НСБОП, полиция и т.н. А от подобни "храсти" винаги може да изскочи "заек". Още повече, че кръгът около главния прокурор са все хора с минало и срещу тях не е толкова трудно да се извади компромат. В "Труд" се появи дори дописка, че контразузнаването нищи имотното състояние на самия Филчев.
От друга страна, ако микрофоните наистина са работили, не е ясно какво са записали в дома на главпрокурора. И дали то наистина не го компрометира в някакъв аспект.
Кой какво е поискал и не е получил и с какви козове разполага, ще стане известно съвсем скоро от поведението на двете страни. Сигурното е едно - схватката няма да бъде разрешена в съда, защото нито една от страните няма намерение да стига до там. Прокуратурата направи всичко възможно доказателствата по подслушването да не могат да се използват в съдебната зала - и обиските, и изземването на апаратурата, и разпитът на заподозрените бяха извършени в абсолютно нарушение на закона.
Битката ще се реши на политическия фронт
И от това до голяма степен ще зависи как ще се развива ситуацията по-нататък. Защото няма да има партия, а и икономическа групировка, която да пропусне да извлече дивиденти от конфликта между изпълнителната и съдебната власт. Много детайли около скандала показват, че и досега различни хора умело съумяват да се възползват от особеностите на характера на главния прокурор.
Повечето от хората, които познават Филчев, твърдят, че той е много подозрителен и мнителен човек. Според тях е било съвсем логично да се очаква, че именно с подобен скандал като подслушването той ще бъде веднага изкаран от равновесие. Тук не става въпрос за проверка как си изпълнява професионалните задължения като прокурор (макар че сигурно и това би го вбесило), а за записи, които могат да се използват само по един начин - за рекет. Това
коренно променя ситуацията за Филчев от психологическа гледна точка
До този момент той съвсем искрено действаше като верен войник на СДС - изпълняваше всички приумици на сините, подкрепяше открито премиера в трудни моменти (спомнете си само чисто политическата му реч в НС по време на дебата за вота на недоверие за престъпността), и дори прекрати повечето от делата, заведени от предшественика му Иван Татарчев срещу самия Костов и обкръжението му ("Сапио" и разследването срещу шефа на "Банков надзор" Емилия Миланова за превишаване на правата при фалита на Капиталбанк). Т.е. управляващите нямат никакво основание да се съмняват в лоялността на Филчев.
Осъзнаването, че хората, с които играе в един отбор, събират компромати срещу него, за да го рекетират в определен момент, логично е подействало като студен душ на главния прокурор. Отприщило е най-мрачните му подозрения, които и до този момент явно са били грижливо подхранвани от определени хора около него. А един бесен главен прокурор може да бъде много опасен. Особено ако има кой да го направлява в нужната посока.
Какво може да се очаква?
На пръв поглед новото развитие на ситуацията налива вода в мелницата на опозицията. Още по време на дебата в НС, а и след това тя заяви, че няма да се задоволи с неубедителните обяснения на управляващите и не е изключено да поиска вот на недоверие наесен. Сега този политически ход е не само неизбежен, но и задължителен. Това е един от малкото моменти, в които опозицията може не само да се обедини на някаква принципна основа, но и да извлече полза, атакувайки управляващите не политически, а на чисто законова основа. Стига, разбира се, да се яви подготвена за дебата, а не да разчита на кухата реторика, както досега.
Почти сигурно е обаче, че опозицията не може да постигне нещо повече от дискредитацията на управляващите. Тя просто няма ресурс да спечели един вот на недоверие. За свалянето на Костов трябват гласове и от СДС, а там имат собствен поглед върху ситуацията. И той не включва отстраняването на премиера точно сега.
Тактиката на опонентите на Костов в СДС е да го оставят да обере плодовете на своето управление и да поеме вината за очаквания провал на парламентарните избори догодина. След тях свалянето на Костов не само като премиер, но и като председател на СДС би било абсолютно логично - лидер, загубил избори заради собственото си управление, трябва да отстъпи мястото си на нови лица, които биха вдъхнали нов живот на победената партия.
Има и друг момент - опонентите на Костов познават много добре характера на шефа си. Ако предприемат атаката преди парламентарните избори, рискуват върху тях да се стовари целият гняв на Командира, подплатен от административната, политическата и икономическата власт в партията и държавата. Най-малкото, което може да им се случи, е да не попаднат на избираеми места в листите на СДС и да бъдат обречени на забрава. А Костов ги умее тези неща - неслучайно от 125 депутати в този парламент около 100 бяха неизвестни лица, чието основно достойнство е, че изпълняват безропотно всички указания на премиера. Затова опонентите на Костов избягват да критикуват публично дори очевадните провали. Предпочитат да негодуват задкулисно - пред най-верните си съратници или в "конфиденциални" разговори с медиите.
При тези настроения в СДС Филчев би могъл да бъде полезен в друг аспект. Той е
най-доброто средство за пресичане на финансовите потоци около Костов,
на които до голяма степен се дължи силата на премиера. Неслучайно всички проверки срещу негови приближени са за корупция или неправомерно облагодетелстване за сметка на държавата. Ясно е, че ако някой съвсем умишлено е продавал държавно имущество на смешни цени на точно определени хора или си е затворил очите пред милиони невнесени мита, данъци и такси, не го е правил от емоционални подбуди. Просто е бил материално стимулиран. При подобни схеми винаги има отчисления и за по-горните етажи, и за партийната каса. Пресичането на тези канали преди изборите може да обърка доста сметки, защото стара максима е, че който плаща, той поръчва музиката (в случая - реди листите).
В този контекст затоплянето на отношенията между Костов и доскоро омразната "Мултигруп" точно в разгара на "Бръмбаргейта" не е случайно. Винаги е добре да имаш финансов резерв от групировка, която "не е това, което беше" (по думите на главния редактор на "Демокрация" Атанас Свиленов).
Затова е много интересно какво се случи или предстои да стане в прокуратурата. Да вземем примерно един
малък детайл - Васил Филипов.
Бившият шеф на "Булгаргаз" отдавна е следствен за неизгодно сключени бартерни сделки със скандалната "Хардланд инвестмънт", но проверката досега бе в трета глуха. Причината може би е, че Филипов - един от хората, финансирали СДС още от 1992 г., - бе дълго време на ключов пост в енергетиката и може да разкаже много за методите на управление на Костов и обкръжението му. Филипов не пропуска да напомни това при всеки случай, когато е заплашено личното му благополучие. Затова появата му в епицентъра на "Бръмбаргейт" може за някои да е озадачаваща, но всъщност е напълно логична.
Хронологията бе следната. След дълга забрава в края на юли следователката по делото "Хардланд" приключи работата и го прати в прокуратурата. На 27 юли Филипов посети тайно главния прокурор в компанията на своя приятел и бивш кадър на СОТИ Сашо Захаринов. На 28 юли прокуратурата откри у Филчев подслушвателни устройства. На 31 юли бе повдигнато обвинение срещу Филипов и му бе определена парична гаранция от 10 000 лв. На 1 август МВР-шефът Йорданов обвини точно Захаринов, че е казал на главния прокурор за бръмбарите. След един ден БТА разпространи информация за срещата на Филипов и Захаринов с Филчев (7 дни след събитието). В присъщия си стил Филипов честно обясни, че е искал смяна на прокурорите, и заплаши, че делото ще бъде прекратено "след действията, които ще предприеме". Главният прокурор светкавично опроверга това. Ден по-късно в медиите изтече информация за отнетия паспорт на премиерския съветник Марин Маринов.
Чисто схематично всичко това може да звучи по следния начин: Филипов иска подкрепа от Филчев и му обещава разкрития за противниците му от изпълнителната власт. Главният прокурор се съгласява. Костов обаче научава за сделката и, за да неутрализира опасността, дава гласност на срещата и уговорката. Филчев е вбесен и е принуден да се откаже от договорките с Филипов, но отвръща на удара с информацията за Маринов.
Безспорно тази история ще има продължение, тъй като и войната между Филчев и Костов, и делото "Хардланд" ще продължат. А в тази ситуация главният прокурор и Васил Филипов са по-скоро съюзници, отколкото врагове. Достатъчно е единият да си отвори устата, а другият - да се впечатли от думите му и да образува проверка.
Още по-интересно ще стане,
ако се раздвижат нещата около случаите "Таушанов" и "Балевски".
Бившият шеф на ГУП явно знае много неща, за да го защитава Костов така пламенно, въпреки очевидните доказателства срещу него. Случаят с премиерския съветник по спорта е още по-горещ, защото там лично Костов като финансов министър е разписал незаконното разрешение за валутна търговия на Балевски. И ако премиерът може да уволни шефа на НСБОП Кирил Радев, позволил си да се заинтересува от случая, то не може да реши толкова лесно проблема с главния прокурор.
В този ред на мисли е добре да обърнем внимание на още една действаща фигура в "Бръмбаргейт" - бившият МВР-шеф Богомил Бонев. Преди няколко месеца той също съсредоточи атаката си в начините на финансиране на Костов и в далаверите на обкръжението му. Това доведе до фрапиращи разкрития около скандални сделки и до забавянето на няколко много изгодни начинания. Парадоксалното е, че в "Бръмбаргейт"
Бонев също не е враг, а по-скоро съюзник на Филчев.
Дори и управляващите признаха, че бившият вътрешен министър не е знаел за подслушвателните устройства в дома на главпрокурора (макар че наблегнаха на факта, че Бонев просто не си е свършил работата). А трактовката на Бонев, че той също е жертва, защото всъщност компроматът е бил насочен и срещу него, само може да спечели симпатиите на Филчев. Така че вероятно те също ще играят в един отбор, защото Бонев обеща тепърва да говори.
В цялата тази история
най-загадъчна е ролята на президента Петър Стоянов
Това май е единственият държавник, който изобщо не беше изненадан от скандала. Напротив - обяви, че е знаел за подслушвателните устройства преди медиите, и отлетя на почивка в Турция. Поведението на президента е най-малкото странно. Първо, Стоянов винаги е обичал да демонстрира съпричастност към политиците в кризисни моменти, когато може да влезе в любимата си роля на посредник между враждуващите страни. Сега обаче, в разгара на скандал и то не между опозиция и управляващи, а между втората и третата власт в държавата, той хладнокръвно замина на море. И демонстративно отказа да свика консултативния съвет по национална сигурност с мотив, че не иска да се превръща в политическа говорилня. В интерес на истината обаче това бе единственият начин скандалът да се уреди колкото може по-тихо и да нанесе по-малко поражения на управляващите, отколкото циркът в парламента например.
Интересно, че подобно бе поведението на Стоянов и когато се разприказва Бонев. Тогава президентът беше пак в чужбина и се завърна в разгара на скандала. Изказаната на летището позиция беше доста двусмислена - той хем порица бившия вътрешен министър за изявленията, хем призна, че Бонев казва истината и призова Костов да признае грешките.
Вероятно тактиката му и сега ще е такава. Стоянов ще се върне в България утре, т.е. пак в разгара на конфликта между Костов и Филчев. Не е логично той да застане срещу главния прокурор, най-малкото защото последният е "жертва" и не върви да го порицаваш за справедливия гняв.
Пък и отношенията му с премиера отдавна са в точката на замръзване. Не е тайна, че в СДС съвсем сериозно се обсъждат различни варианти, които биха попречили на Стоянов да се кандидатира за втори мандат. Президентът не може да не знае за тях и не може да не е раздразнен от плановете за игнорирането му. Какъв по-добър случай да спечели на своя страна силен играч като Филчев?
Независимо дали "Бръмбаргейт" е плод на специфичния индивидуализъм на главния прокурор или е част от по-голям план, насочен към отстраняването на Костов след изборите, скандалът е показателен за едно - отива на кино комфортът, който Командира подготви за своя приятелски кръг, ако партията мине в опозиция. Доскоро нещата изглеждаха така:
Костов и политическите му авери от догодина не управляват, но седят в парламента. Те са достатъчно мощни, за да създават неприятности на управляващите (които и без това ще са някаква вероятно нестабилна коалиция), защото имат зад гърба си президент (може би Симеон II), шеф на Конституционния съд (говори се - Йордан Соколов), главен прокурор (Никола Филчев), достатъчно икономическа мощ от всичко придобито, докато са били на власт, сравнително силна медийна поддръжка чрез телевизиите, радиата и вестниците, които контролират. С тази колода от козове Командира и сие биха могли да предизвикат предсрочни избори преди 2005-а или спокойно да изчакат дори редовния вот, ако преценят, че това им е по-изгодно, за да се върнат отново като управляващи.
Този сценарий обаче започва да изглежда твърде наивен. Защото Костов вече сбърка боята на няколко от козовете. Колко от останалите също ще се окажат бити карти, тепърва има да видим.