|
Когато уволняваше, премиерът обещаваше на всеки отстранен, че няма да бъде забравен и ще получи достатъчно значимо място в структурите на властта. Валентин Василев е трябвало да бъде новият главен секретар на СДС на мястото на Христо Бисеров. Евгений Бакърджиев - дясната ръка на Костов в НИС. Васил Гоцев - шеф на парламентарната комисия по европейска интеграция. И т.н.
Но Костов не устоя на думата си. Така
само за няколко месеца се обгради с врагове
Бисеров се съюзи с Бакърджиев и двамата превзеха НИС на СДС на последната национална конференция. После Бакърджиев започна солоатаки - удар по в. "Демокрация", малко приказки по адрес на здравната реформа, малко бой по Едвин Сугарев, едно открито кърваво писмо, тайна сбирка с Никола Николов и Пламен Иванов в Кирково и други такива.
От няколко месеца НИС на СДС не е действащ орган, защото Христо Бисеров, Йордан Цонев и хората им в ръководството предпочитат въобще да не влизат в диалог с костовистите. Двете групи си мълчат час-два всеки вторник. "Ако Бисеров бе решил да действа, Костов отдавна щеше да е паднал", обясни наскоро член на НИС.
На пръв поглед - всички в СДС се дебнат по тъмните ъгли, вадят се тежки компромати, хвърчат ножове. Обявена е война.
Всъщност това не е никаква война, защото и
двете страни в конфликта избягват решителната битка
Целта на Костов остава същата - да изкара мандата! Премиерът неутрализира дребните атаки и успешно се добра до лятната ваканция с ясната мисъл, че в политическия свят никой не предприема атаки, когато живакът мине 30 градуса, защото няма кой да проследи екшъна - хората отмарят. След това идва ред на есенната сесия на парламента, която ще бъде преизпълнена с драми като промените в избирателните закони и дебат по измененията на конституцията. През декември изборите ще се виждат много по-ясно на политическия небосклон и никой няма да има желание да форсира събитията.
Всичко това устройва и противниците на Костов, които се движеха по прост план, кръстен "Отмъщение докрай". Според него СДС със сигурност губи изборите заради неудачните реформи на Костов. След това на извънредна национална конференция се търси политическа отговорност от Костов и той лесно бива свален. Ако Командира бъде сменен сега, някой друг ще понесе отговорността от поражението. Това е глупаво, смятат противниците на премиера. И затова търпеливо и
леко клатят Командира, но не му дават да падне
Има обаче един фактор, който би радикализирал ситуацията в управляващата партия и би довел до тотална атака на вътрешната опозиция срещу Костов. Атака, която да цели бързото сваляне на премиера от власт и в която да е включен голям "гейт" от рода на този с "бръмбарите".
Вътрешната опозиция се бои от Костов. Смята, че той има достатъчно лостове да разгони от раз всички инакомислещи. Как може да стане това? Предстои национална конференция. Вътрешната опозиция иска тя да се проведе през ноември-декември, а Костов - през февруари или март. По устав тази конференция не трябва да е изборна, т.е. тя не трябва да избира нов състав на НИС. Ако Костов ги натисне обаче, делегатите могат да решат, че е нужно друго ръководство и от НИС да изпаднат Бисеров, Цонев, Николов, Дянкова и др., които не маршируват заедно с лидера.
После Командира ще седне да реди кандидат-депутатските листи. Лично той ще трябва да се заеме с изборите - и без това никой от действащите лидери няма желание да носи отговорност за евентуалния провал. В листите няма да попадне нито един от враговете на премиера.
Вятърът духа именно в тази посока и противниците на премиера са сериозно разколебани
как да действат - да изчакат до края или да ударят сега
Скандал като този с "бръмбарите" може би означава, че се минава към вариант: "Бързо махане на Костов".
Интересно е и още нещо - когато научава за "бръмбарите", главният прокурор изтичва най-напред при президента Стоянов. Не е ясно какво са си говорили двамата, но именно след тази среща Филчев стартира скандала. Ако Стоянов не е инспирирал развоя на този скандал, то със сигурност не е посъветвал Филчев да си трае. Защо?
Публична тайна е, че премиерът и президента от доста време насам не плуват в една лодка. Стоянов дори не бе кандидат-президента на Костов през 1996 г. Тогава фаворит на ръководството бе Асен Агов. Но когато софийската организация, а след нея и пловдивската, подкрепиха сегашния глава, Костов бе принуден да се съобрази с решението на националната конференция, която на 24 март 1996 г. избра Стоянов за кандидат-президент.
Сега ситуацията е сходна. Напоследък все по-често пълзят слухове, че ако не се съгласи президентските избори да бъдат изтеглени няколко месеца по-рано и да съвпаднат с парламентарните през юни 2001 г., Стоянов може и да не е кандидат на СДС за държавен глава. И алтернативата е съвсем оправдана - Симеон II. Това вероятно е само заплаха, защото има конституционни пречки пред кандидатурата на ексмонарха, но пък определено дразни Стоянов.
Защо "Бръмбаргейт" да не е ответен удар на президента, който също се е присъединил към плана "Отмъщение докрай"?