|
Критикът Георги Янев е впечатлен от съвпаденията в един цитат от статията на Гео Милев "Поезията на младите", и изказване на Пеньо Пенев на дискусията за младата поезия, организирана от Кабинета на младия писател през 1957 г.
Пеньо на въпросната дискусия си направил гавра, като компилирал по строфа от петима поети, и съчинил ново стихотворение. Това открили лесно. Но изказването му също било мистификация, защото било заимствано от Гео Милев. Това тогава не успели да забележат. Бедата дошла, когато Пеньо заявил непредпазливо от "името на младите": "Ние не искаме много. Ние искаме работа. Ние искаме хляб..."
От първите редове някой рипнал и викнал гневно: "Ракия, ракия искате!"
-------
Онези времена - Пеньовите, били трудни, едновременно неприятно приповдигнати, идеологически душни, но и бая ракиени за писателската гилдия. В "имиджа" на поета влизала и ролята да шуми из кръчмите, да се изказва по събрания, на висок глас да рецитира свои и чужди шедьоври, да се посбива за някоя естетическа кауза или прелетна муза, и да пресушава драматично цели дамаджани скоросмъртница...
Пеньо бил приятел с Усин Керим -
талантлив поет от ромски произход, човек с огнен и неусмирим дух, а също и голям душманин на гроздовицата. Бохемството в ония години било и начин да се изплъзнеш от сковаващия дъх на догмата. Неслучайно както този, който би трябвало да налага догмата - Георги Джагаров, така и тези, които би трябвало да я отбягват - Пеньо Пенев и Усин Керим, имали дълги нощни търсения - на житейски смисъл и поетични прозрения, на любов и вечни истини...Е, всички знаем, че тези търсения трудно приключват с намирания, ако не се броят празните шишета на сутринта, но то е друга плоча. Усин например се славел с обичая си да зачезва с добри другари по перо и чашка цели дни и седмици. В желанието да си го върне час по скоро вярната му жена измисляла какви ли не хитрости. Веднъж дори му била телеграма до съседния град, в която написала: "Идвай. Детето глътна пирон." Отпърво бай Усин се уплашил, и аха - да хукне. Обаче после размислил с творчески събратя над запотено шише, и прозрял, че този ход е хитра уловка. Не се хванал.
Но да се върнем на мистификацията.
Ето какво пише Гео Милев: "Но днес пътят е утъпкан, пътят на българската поезия - и ходенето из него е лесно. Твърде лесно...Защото тук всичко се свежда до сръчно манипулиране със стихотворната форма; нека кажем - с поетическата форма, която е г о т о в а дадена и на разположение за всеобщо
употребление: стих, думи, фрази, образи, епитети, метафори, па и теми...Достатъчно е само да имаме сръчност. А това може всеки горе-долу начетен младеж...Но там е нещастието, че днес литературната работа е лесна; което значи профанизирана; което значи шаблонизирана. Въпрос на "чалъм".
А ето как се изказва Пеньо Пенев: "Чувството за справедливост налага направо да се каже, че днес стиховете се пишат с голяма леснина. Българската поезия, усъвършенствувала стих и език, е на разположение. Готови са и форми, и образи, и епитети. Наготово могат да се вземат даже и темите. Въпросът се свежда само до обиграност, до известна сръчност на стихотворната техника. Само чалъма да знаеш, и се пише." И още подобни абзаци на почти пълни съвпадения.
Както отбелязва г-н Янев,
цели 33 години
има между публикуването на първия цитат и на втория. И авторът на доклада за поезия Георги Джагаров, и останалите участници не уловили задявката. Единственият, който отчасти бил запознат с намерението на Пеньо Пенев, бил Усин Керим. Той подкрепил с изказване своя приятел, но останал в малцинство. На Пеньо не се удало да провокира пишещите братя, да ги стресне и разтърси. А когато по време на изказването му от първите редове викнали за ракията, работата се объркала и до сериозен и аргументиран литературен диспут изобщо не се стигнало. На самото заседание атакували поета директно - колко пари е взел от Съюза на писателите, колко командировки, колко пъти се е напивал и други неестетически аргументи. Всичките литературни институции сетне се юрнали да гонят двамата таланти и дори приготвили за печата съобщение, в което се казвало, че същите тези институции заедно и поотделно "нямат нищо общо с лицата Пеньо Пенев и Усин Керим и където се представят за техни пълномощници, да бъдат разобличавани и предавани на органите на властта."
Факт е, че Пеньо Пенев изтърпява големи беди след това.
Не след дълго приключва и живота си със самоубийство.
Това, което интересува Георги Янев, и което не е ясно и за нас, е защо поетът не разкрива нито тогава, нито по-късно мистификацията си? Изследователят предполага, че Пеньо е усещал: ако той, недоученият младеж от Добромирка признае, че се е избъзикал с "учените глави", а те не са се усетили, би ги разярил още повече. Ала освен въпросната хипотеза Георги Янев предлага и малко повече светлина по въпроса, изхождайки от интервюто си с приятеля на Пеньо - Усин Керим. По-долу даваме откъси от въпросното интервю, което, освен че съобщава чудни факти от литературната действителност по него време, информира и за тайнствено писмо на Пеньо, чиито следи се губят. Ето какво разказва Усин Керим:
"О-о, много са грешките ми, но не само не съжалявам, за някои щуротии ми е даже драго...Бях кандидат-член на СБП, трябваше да ходим на литературно четене в Русе, а взехме, че се напихме една група приятели,
ама юнашки се напихме.
И решихме да ходим на гости на една актриса. Всеки от нас взе по една бутилка, все различно питие. Аз носих коняк и, какво ми е хрумнало, влизам в американската легация. Сядам на стълбището и започвам да отварям бутилката. Чувам по едно време токчета - так - так - так - после се чу писък на жена и я видях да тича нагоре. Идва милиционерът, но не смее да влезе, щото ще стане още по-голям гаф, прави ми знак да изляза. "Чакай, викам му, ще си глътна малко питие и тогава." По устните му обаче разбирам, че ме псува. Оставям бутилката, излизам при него и го питам: "Ти защо псуваш, бе миц...", като че ли всичко ми е наред. "Ти си поставен, продължавам аз, да пазиш. Що не си гледаш работата, ами псуваш български поет?" Той посегна към кобура, аз му извих ръката, взех му пистолета, цапнах го с него и хукнах. Обаче усещам, че ме гонят. Изтрезнях и хвърлих пистолета. Влизам в квартирата с взлом. Хласкам вратата, хазяинът изскочи от стаята, аз го хващам и му викам: "Слушай, няма да отваряш, който и да чука. Ще кажеш, че държа нож!" Звънят след малко и хазяинът пропя: "Ето го,
тука е, другари, но държи нож
и не смея да отворя, ще ме заколи!" Отивам сутринта сам в участъка, следователят клати глава: "А, за Белене си, за Белене"...
- Буйността на характера ли ви сблизяваше с Пеньо?
- Бяхме едни и по дух, и по чувства, и по лудории. Е, много се запивахме, но това бяха щуротии на младостта. Пък може да е имало и едно неосъзнато бунтарство към нередностите, които вече хич не бяха малко...
- Усине, на обсъждането на младата поезия през 1957 г. Любен Георгиев пише, че Пеньо Пенев е бил абсолютно трезвен, а оставя впечатлението, че ти си бил пияният. И оттам е скандалът...
- Скандалът има други корени, но най-напред за това кой е бил пиян и кой трезвен...Преди обяд се видяхме с Пеньо. Отидохме до съюза. Бай Иван, портиера, го нямаше, щяхме да му искаме вечните си аванси...Попаднахме на Георги Караславов, така и така, разправяме му, днес Младен Исаев има рожден ден, искаме да му идем на гости, да го поздравим, защото е голям поет, но нямаме пари..."Ако ви дам пет лева, рече Караславов, ще купите една бутилка ракия и няма да идете да поздравите Младен. Затова - бръкна - на ви 1 лев, купете му букет китки,
той ще ви почерпи, щом толкова не можете без ракия..."
Което си е право, право си е - чак толкова не го харесвахме като поет, но като човек беше добряк, пък и Людмила беше наша приятелка. (Людмила Исаева - поетеса, съпруга на Младен Исаев. Бел. ред.)...Пристигнахме, Людмила ни покани, Младен бил на среща с кварталната ОФ организация, извади бутилка ракия и мезе... Приключвахме с бутилката, когато се прибра бай Младен. Много се зарадва, само дето не се разплака, като му зачетохме стихотворението, посветено на него, и рече на Людмила да донесе друга бутилка...Как Любен после е разбрал, че аз съм бил пиян, а Пеньо трезвен, не мога да знам....
- Кога научи за самоубийството на Пеньо?
- ...Два или три дни след самоубийството му прочетох информация във в. "Литературен фронт". Веднага отидох в Димитровград. От шефа на милицията научих, че имало и прощално писмо до мен. Взел го Георги Джагаров. От милицията отидох на гроба на Пеньо.
Носех бутилка ракия, пиех и го поливах,
макар да знам, че се полива с вино. Поплаках си хубаво...
- Такова писмо до тебе, Усине, не е известно!
- Не е, и още дълго няма да е известно....От Димитровград отидох при Георги Джагаров. Той помни, че като влязох, видях ключ на вратата и го завъртях, сложих го в джоба си и му казах само едно: "Писмото!" Въртя, сука, но ми даде да го прочета с предварителното уверение от моя страна, че няма да говоря за съдържанието му известно време. Обещах."
Е, въпросното писмо така и не стана обществено достояние. А Усин Керим твърди, че в него се споменават много имена, които са пряка или косвена причина за смъртта на Пеньо Пенев. Може би бъдещето ще изкара наяве и този документ, макар че истината е някъде там - между бохемата и лозунгите, между трагизма на индивидуалното битие и безумния патос на епохата.