|
Става дума за фамилията на гражданина Пламен Арсов, превърнал се преди дни и в обвиняем по "Филчевгейт", за ексшефа на контраразузнаването полк. Юлий Георгиев и за още 13 бивши шефове в МВР.
Настаняването в жилища на бившето вече БОДК се извършваше по реда на ПМС 127 от 1974 г. То е променяно 9 пъти и още съществува. Но в него е останал един член и една заключителна разпоредба, тоест в момента в него вече няма настанителни норми. БОДК обслужваше дипломатически служители, а жилищата не можеха да се купуват и заменят без съгласието на МС.
Много български граждани и без дипломатически статус живееха в такива апартаменти. Най-често бяха настанявани комунистически провинциални велможи, изтегляни на отговорна работа в столицата. Настаняването на бившите спецслужители се извършваше по силата на съгласувателни писма на ведомството с външно министерство. С разрешение на МС базата е ползвана и от други служители, в което няма нищо лошо или нередно.
Често настаняването на полицаи в дипломатически жилища се извършваше и
с поверителни писма между министрите на двете ведомства
До 1996 г. Законът за наемните отношения разрешаваше в такива жилища да се настаняват и хора от други ведомства при условие, че с дейността си обслужват пряко организацията. В случая със служителите на МВР това обслужване бе свързано с осигуряване на националната сигурност. След отмяната на този закон настаняването в жилища на БОДК се уреждаше с решения на правителството, парламента и секретните писма между ведомствата.
Мнозина от засегнатите сега по "Филчевгейт" и предупредени да опразнят домовете си обитават ведомствени апартаменти в блок 3 на квартал "Витоша", където е настанен и главният прокурор Никола Филчев. В повечето случаи настаняването е извършено с настанителни заповеди, когато е действал Законът за наемните отношения, отменен от 1 юни 1996 г.
Подчертавам този факт, защото и при издаването на заповедите, и сега нито един орган не ги е оспорил официално. Настанителните заповеди са станали стабилни административни актове. И макар че
семействата вероятно ще бъдат извадени на улицата,
тези документи не са отменени. Считам, че анулирането им е невъзможно по административен ред. Защото заповедите са станали задължителни както за органа, който ги е издал, така и за наемателите, така и за всички други организации и членове на обществото. При това са изтекли и всички възможни срокове за обжалването им по съдебен ред, освен ако на някого не му хрумне да иска прогласяването на настанителните заповеди за нищожни. За последната съдебна процедура няма срок.
По силата на издадените настанителни заповеди се сключва наемен договор, който обаче е само следствие от настаняването. Тоест, без заповед не е редно да има договор. Първичният и най-важен документ е, и ще си остане настанителната заповед, в резултат на която семейства на спецслужители понякога са сключвали неизвестно защо два наемни договора, които се застъпват във времето. Това също е доста странно. Например, първият договор за наем не е изтекъл и без да е прекратен, се сключва нов договор, като не се сочи правното основание за това.
Самите бланки за договори са
в безобразен правен вид
Истинско изпитание е да се опита човек, бил той и юрист, да ги тълкува. Изкушавам се да цитирам дословно пълния текст на нелепия чл.10 от Договор за наем на апартамент: "След изтичането на договорения срок, наемателят може да поиска подновяването му, за което уведомява писмено наемодателя предварително в едномесечен срок."
Повече от смущаващо е словосъчетанието "предварително в едномесечен срок". Логическото и систематичното му тълкуване показва две неоспорими неща. Срокът на договора трябва да е изтекъл, а за да може той да се удължи, е необходимо само писмено уведомление от наемателя в рамките на един месец, за да се счита, че наемното правоотношение е перфектно продължено.
Част от наемателите са направили писмено искане за удължаване на наемния договор съгласно клаузи от действащия договор, но са получили изненадващо писмо на бланка на Изпълнителната агенция "Дипломатически имоти в страната" при Министерството на външните работи, че в предвидения срок не са изявили желание за продължаване на договора и същият се счита за прекратен. В тези агенционни писма се твърди, че след 01.08.2000г. жилищата се ползвали без правно основание.
Къде останаха настанителните заповеди!
И хората са поканени в срок до три дни да освободят жилищата и да ги предадат на агенцията.
Този "документ" - уведомително писмо на наемодателя, съдържа поне две неистини.
Първо, че не било искано продължаване на срока на наемния договор. И второ - че жилищата се ползвали без правно основание. И двете са житейски и юридически неверни, плюс безспорния факт, че това писмо на агенцията, правоприемник на БОДК, е подписано "със запетая" от неизвестно длъжностно лице, за което не става ясно как е упълномощено. Но във всеки случай не е страна по наемното отношение.
По заявка на същата агенция до областния управител, вероятно също подписана със запетая, са издадени и заповеди на областния началник за изземване на жилищата. Видна е светкавичната реакция и на агенцията, и на областния управител. В рамките на няколко дни са избълвани толкова актове и са дадени толкова къси срокове за изпълнението им, че човек се чуди закъде бързат. Каквито и да са семействата на бившите спецслужители и в частност обвинените по "Бръмбаргейт", и на тях като на човешки същества им се полагат разумни срокове за изпълнение на административните актове. В противен случай малкото дни за изнасяне на багажа биха могли
да се приемат като вид репресия,
очевидно ненужна, тъй като в заповедите си за опразване областният управител е предвидил предварително изпълнение. Последното означава, че само Върховният административен съд по жалба на засегнатите може да спре изваждането. Това може да се окаже справедливо юридически, но безсмислено от фактическа гледна точка, тъй като част от заповедите вече са изпълнени.
Остава обаче въпросът: ами ако Върховният съд все пак отмени "изземващата" заповед на областния ръководител и реши, че някое жилище е ползвано с правно основание? Кой тогава ще плати разходите? Това би трябвало да сторят двете бюджетни организации в лицето на областната администрация и агенцията (бившето БОДК). Тоест, пак ние, данъкоплатците.
Изложените по-горе поразии по документацията и особено наличието на параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавна собственост (ЗДС) дават основание на пенсионери като бившите служители на МВР да се позоват на
законовата закрила срещу разваляне на наемните договори,
ако те са сключени преди 1 юни 1996 г. Този извод се налага от съществените промени, които претърпя чл. 24 от същия закон.
Съгласно пар. 4, ал.1, т.5 от ЗДС наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват след пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство повече от 5 г. Повечето от потърпевшите бивши полицаи значително надхвърлят този минимално изискуем трудов стаж. Което ще рече, че ако някой реши да ги изхвърли от домовете им, трябва да спази този специален ред на закона. Иначе действието му би следвало да бъде санкционирано от съда.