За да може един наказателен съд да заседава и да взема правилни решения, неговият състав трябва да бъде ЗАКОНЕН. Това означава, че следва да бъдат изпълнени три условия. Първо - съдебният състав да съдържа необходимия брой членове; второ - съдиите и съдебните заседатели да са избрани или назначени по предвидения от законите ред; трето - да не са налице основанията за отвод на членовете на състава на съда.

Броят на членовете на съдебния състав е регламентиран в чл. 23 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Когато съдът заседава като първа инстанция, критерият за определянето на този брой е обвинението, което се съдържа в обвинителния акт на прокурора или тъжбата на частния тъжител. Когато за престъплението се предвижда наказание до 5 г. лишаване от свобода или по-леко наказание, съдът заседава в състав само от един съдия. Когато се предвижда наказание повече от 5, но до 15 г. лишаване от свобода (това е масовата хипотеза), съдът заседава в състав един съдия и двама съдебни заседатели. А когато се предвижда наказание 15 или повече години лишаване от свобода или доживотен затвор, съставът на съда е двама съдии и трима съдебни заседатели. Въззивният съд (втората инстанция) и касационният съд (третата инстанция) заседават в състав от трима съдии.

Съобразно разпоредбите на Конституцията и Закона за съдебната власт съдиите се назначават с решение на Висшия съдебен съвет. Съдебните заседатели се избират от общото събрание на съдиите от горестоящия съд по предложение на общинските съвети.

В разпоредбата на чл. 25 от НПК са изброени основанията за отвод на съдиите и съдебните заседатели, когато разглеждат конкретно наказателно дело. В тези случаи законодателят е счел, че е налице или предубеждение, или заинтересованост от изхода на делото. Хипотезите са следните:

1) не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател, който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първа, втора или трета инстанция, при възобновяване на делото или определение за задържане под стража, прекратяване на делото след предварителното разследване или за прекратяване на делото чрез споразумение между защитника и прокурора;

2) който е бил дознател или следовател по делото (ако, например, преди делото да постъпи в съда, е преназначен за съдия);

3) който е бил прокурор по делото;

4) който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5) който е бил или може да встъпи в производството като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6) който е бил свидетел, поемно лице, експерт, преводач или специалист-технически помощник по делото;

7) който е съпруг или близък роднина на горепосочените лица;

8) който е съпруг или близък роднина на друг член на състава на съда;

9) който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

Пред това основание за отвод ще бъдем изправени, например, ако съдия или съдебен заседател преди приключване на съдебните заседания изрази становище пред средствата за масово осведомяване относно виновността на обвиняемия или достоверността на доказателствата. Също така ако член на състава на съда по някакъв повод е извършил административно разследване на деяние, предмет на обвинението, той ще се счита за предубеден и попада в основание за отвод.

Ако установят някои от изброените обстоятелства, съдиите и съдебните заседатели са длъжни сами да си направят отвод. Страните също могат да правят искания за отводи, но най-късно до началото на съдебното следствие. Това е моментът, в който прокурорът започне да чете обвинителния акт в заседание. Страните могат да направят искане за отвод и след това, но само ако основанията са им станали известни след началото на съдебното следствие.

Основателността на направеното искане за отвод и самоотвод се решава в тайно съвещание от всички членове на състава на съда, като решението се взема с обикновено мнозинство. Интересно е, че в тайното съвещание участвува и гласува и онзи член на съдийския състав, чийто отвод е поискан.