Многодневната разходка на президента Петър Стоянов по Западното крайбрежие на САЩ продължи вчера с естественото и бленувано от всеки турист посещение в Холивуд. Вярно, както подобава за държавен глава, в случая има и екстри - среща с 26 прочути продуценти, президенти на компании и актьори.

Според съобщението за срещата, разпространено от пресслужбата на Стоянов, той е настоял за преки инвестиции на американската киноиндустрия в България и, заедно със съпругата си, представил специална програма за възможностите на българските кинотворци.

В нея, разбира се от обилния текст, се наблягало на добрите възможности на Киноцентъра в Бояна и на евтинията за предлаганите услуги. Какъв е бил отговорът на холивудци, не се съобщава. Дали президентът е успял да събере автографи от присъстващите - не знаем.

Всъщност държавният ни глава просто продължава традицията, заформила се от началото на посещението му досега. Той



призовава за инвестиции в зависимост от бранша,



с чиито представители го срещат. В Силициевата долина например наблегна на стремежа ни да развиваме високите технологии. При срещи с политици разказва за пагубните последици от кризата в Косово. Пред български студенти настоява те да говорят за България с местоимението "Ние", за да са съпричастни с проблемите на страната ни. После прикани родните политици по-често да посещават САЩ, за да разказват за успехите ни в икономиката.

Досега, казва Стоянов, ни пречеше прословутата скромност на българина.

Серията от речи и разговори, оцветена от станалия нарицателния за него милозливо-публицистичен стил, е в реда на нещата. Задължение на всеки политик е да лобира за привличане на повече представители на нормалния бизнес в страната си. В тази посока дори е допустимо известно преувеличение. Но в нашия случай нещата отиват по-далеч.

Не знам дали президентът се е разходил из студията на Холивуд и дали е видял декорите. Ако го е направил, не може да не е забелязал, че зад фасадите на едно градче от Дивия Запад, да речем, няма нищо. Те са просто бутафория, макар на екрана да изглеждат като истински.



Точно толкова бутафорна е и българската икономика,



нищо че отвън изглежда като истинска. Когато се гледат макроикономическите данни или съобщенията на статистиката, се очертава лъскава и красива фасада. Но зад нея вече не остава почти нищо.

През второто тримесечие на тази година близо половината от предприятията в обществения сектор (въпреки уж бързата приватизация те са все още към 2000) са на загуба, отчита статистиката. Общата им задлъжнялост надхвърля 6 милиарда (нови) лева и спрямо първото тримесечие задълженията им са увеличени с 36,2%. Отрицателното търговско салдо расте и до края на годината ще прехвърли 1 млрд. долара. Пред изчерпване са и резервите в бюджета.

В същото време бизнес-климатът продължава да бъде неблагоприятен и честният частен бизнес (който не е успял или не иска да влезе в сенчестия сектор) изпитва все по-големи трудности.

Бягащите нагоре цени на стоките от първа необходимост подкопават и без това ниската покупателна способност на българите и превръщат страната в незначителен и безинтересен за големите компании пазар.



Най-тревожно е оттеглянето на големи играчи



До каква степен е стеснен хоризонтът пред българската икономика сочи започналият процес на оттегляне от страната на някои от големите играчи. Само преди броени дни (когато Петър Стоянов вече бе в САЩ), "Нокиа" обяви, че преосмисля дейността си в България и вече ще следи пазара от офиса си в Прага. Компанията очакваше края на сделката за БТК и, според някои информации, е имала предварително споразумение с евентуалните купувачи за доставка на оборудване. От Букурещ пък ще ни наблюдава друг гигант във високите технологии - "Филипс". В тази компания също се надяваха на бърза развръзка за лиценза за втори GSM оператор, за да потръгнат продажбите и на телекомуникационна техника. Иначе при медицинското оборудване и битовата техника те са лидери.

Днес се очаква оттеглянето си от България да обяви и немският концерн РВЕ. Решението зрее отдавна, тъй като компанията среща сериозни трудности тук.



Подобни сигнали са далеч по-значими за големите фирми,



отколкото всякакви захаросани отчети и статистически данни. А от лошия климат за бизнес, от бюрокрацията и корупцията, от непрекъснатата намеса на държавата, от нестабилността на нормативната база и от нелоялната конкуренция на сивия сектор и без това се оплакват от години повечето от чуждите инвеститори, дръзнали все пак да вложат нещо у нас.

Не случайно Петър Стоянов вади пред щатските кинаджии може би последния останал коз - евтиният труд и евтините услуги у нас. Може би защото не съобразява колко е унизително това. Все пак доста чужди продуценти (включително американски) напоследък избират България за снимки. Но на участващите български актьори се плаща мизерно малко.

Е, да речем, че киното е особен случай. Но да се мисли, че евтиният труд е предимство в реалния сектор, е заблуда.

Тези дни Банк Аустриа, да речем, прогнозира, че в България ще достигнем 40% от европроизводителността през 2025 г. Казано просто това означава, че родният работник с ниската си заплата в крайна сметка излиза по-скъп, отколкото западнякът.

При тези условия да се очаква сериозен инвеститор да гради дългосрочна стратегия у нас е илюзия. Най-обикновена холивудска мечта. Но в българския случай е малко вероятно тя да има хепиенд.